Иво Райнов

От десетилетния опит в образованието знам, че смисълът на образованието не се дава от думи като реформа, учебна програма, министерство, чиновници. Образованието се ражда от личния пример, заразяващото слово и щедрите сърца на учителите.
През цялата си професионална кариера имах десетки поводи за да проумея, че училище не е сграда или единица от някаква образователна мрежа, не е процент от нещо си или прицелна стойност, нито пък средство за статистическо разпределяне на определен брой деца.
Защото тези деца имат право на добро образование, мечти, израстване и полет.
Да си призная дори на мен ми трябваха доста години за да осъзная цялата същина и уникалната мисия на ловешката езикова гимназия. Пластове история, непокорен и истински дух, прозорец към непознати хоризонти, трамплин към най-високите мечти. Преди време Ивайло (Куки) измисли едно простичко описание, което после се превърна в своеобразен слоган на училището – „Училището на хълма, където знанието ражда мечти“.

Тривиално е, че Езиковата учи само на езици, както тривиално е твърдението, че знаенето на тези езици те прави емигрант. Несериозно е, че хуманитарното езиково образование дава по-малка принадена стойност за развитието на държавата. От това училище са тръгнали блестящи юристи, предприемачи а национална и международна значимост, светила в медицината, водещи архитекти, депутати и дипломати, издатели и IT специалисти, авиоинженери и индустриалци…
Училище, което люпи от плахите деца истински личности. Защото учи на свободолюбие и свободомислие. Дава сцена и вдъхновение на талантливите. Гради общност и възпитава в емпатия, солидарност и приятелство. Ако беше толкова обикновено нямаше стотици ученици да се връщат всяка година. След Езиковата остават знания, но в още по-големи дози спомени, преживявания, дух. Езиковата не е обикновено училище и само дълбокото непознаване на истинската и същност може да я сложи в обикновено статистическо уравнение.
Езиковата е най-доброто училище в Ловешка област. Нещо каро перла в една доста скромна корона. И изобщо не е вярно, че стои толкова високо , защото приема добри ученици. Гимназията винаги е в първите 20-30 училища на ДЗИ в 12 клас, но никога не е в първите 20-30 според бала на приетите след 7-ми клас. Казвал съм го и друг път – училище, което приема деца от малки населени места като Бяла Слатина, Кнежа, Левски, Луковит, Белене., Павликени, Севлиево, Троян, Свищов, Омуртаг, Ябланица…, но се осмелява да се мери с постиженията на училищата от София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора. Както казва слоганът тук знанието ражда мечти. А истинската мисия на тази гимназия е да дава път и вяра на децата от малките населени места, че могат да мечтаят и да сбъдват мечтите. Някога бях писал, че гимназията е като оазис в духовна пустиня.
Образованието не е само числа, статистка и проценти. Мечтите и тяхното сбъдване не се измерват статистически. Има статистика, която е вън от числените уравнения. Училищата не са просто сгради, в които трябва да настаним определен брой деца. Те са прозорци, който гледат към различно далечни хоризонти. А статистиката е неубедително обяснение за желанието по-малко деца да видят най-дългия хоризонт, отвъд който са мечтите.
Та Езиковата е силна специфика. Не само регионална, дори национална. Стратегически важно е да се пази ценното. Например шансовете на децата от малките селища да намерят и сбъднат мечтите си и съхраняването на един оазис в растящата пустиня на духа.