Иво Райнов
В тази статия няма да ви убеждавам, че Белоградчик процъфтява. Нито, че се е справил със задушаващата демографска криза. Нито, че е намерил светли перспективи. Белоградчик е все по-малък и все тъй беден град от забравения северозапад. Макар, че Ловеч страда от същите „болести“ на времето, изглежда по-малко заплашен от тежка развръзка. Едно е да започнеш да се топиш от 40 000-но население, друго е от скромните 6000 души. Едно е да загубиш 5-6 водещи предприятия, но да ти останат няколко за препитание, друго е да хлопнат вратите на всички фирми, давали хляб на местните хора.
Едно е ромското население с мъка да наклонява везните в полза на кмета, друто е местното управление да зависи напълно от благословията на циганската махала.
Да, Белоградчик е много по-малък, много по-беден и много по-застарял, но изглежда несравнимо по-достоен. В Ловеч има бизнесмени с национално значение и фирми от средния клас. Ръстът на белоградчишкия бизнес не стига, дори за определението локален. Въпреки фактите Ловеч няма местни пари за развитие. В следствие от фактите Белоградчик няма източници на местни пари за развитие. Логично Белоградчик разчита само на националния бюджет и европейски програми. Странно, но Ловеч също разчита предимно на националния бюджет и европейски програми. Толкова много прилики, но оттук започват дебелите разлики. Със сигурност Белоградчик не е привлякал милионите на Ловеч, което е съвсем закономерно с оглед на десетократно по-малките размери. Но ги харчи за поразително смислени неща. В момента общината изпълнява 6 европейски проекта на обща стойност над 10 милиона лева. Сигурно ще се изумите, колко много неща могат да бъдат направени само за 10 милиона (за тези пари нашето въображение стигна до един булевард и паркова алея). Ще започна с реконструкцията на улиците, проект на стойност малко над 3 милиона лева. До момента са подновени около 60% от улиците в града, с нова асфалтова покривка, подмяна на всички бордюри, тротоарни плочи, хоризонтална и вертикална маркировка. За значително по-голяма сума ние планираме подобна реконструкция на ловешкия кваратал „Червен бряг“. А той площно е около четири пъти по-малък от Белоградчик! За двеста и шестдесет хиляди лева е извършена реконструкция на парковата алея в Белоградчик (около 1 км.), подобна на нашата „Баш бунар“. С много повече пейки, с наблюдателни площадки към скалите и детски кът. За 3 милиона лева са извършени впечатляващи подобрения на римската крепост „Калето“, вградена в Белоградчишките скали – инфраструктура, голям паркинг, оградни съоръжения по скалите, подходи и красив посетителски център. На гърба на този център е изградена чудесна трибуна за няколко стотин души, с пряка видимост към „Калето“ и със зрителна възможност за презентации, анимации и беседи. Никому не е хрумнало да посяга на историята, като гради сцени и пейки в самата крепост. Няма прожектори, няма лед лампи, няма оръдия за пушек. И слава Богу! Излишно е да обяснявам, че тук разчитат на туризма не само на книга и затова са осигурили необходимия финансов и човешки ресурс за поддържане на работещ информационен център. Най-впечетляващият проект ще подари на града общодостъпна спортна база. За около 4,5 милиона лева се изгражда модерна спортна зала с монолитна секция, балон за летни занимания и открити площадки. По същия проект се работи за пълна модернизация на стадиона с нови трибуни и съблекални, писта, тренировъчни и помощни игрища. Само адмирации на фона на нашите реалности – рушаща се спортна зала, частен стадион и липса на каквато и да е база за общодостъпен масов спорт.
Тук въпросът със санирането и модернизацията на учебните заведения е отдавна приключил. Отново с европейски пари. Тъжно е, че училищата нямат достатъчно деца, но имат отлични класни стаи и добри спортни съоръжения. В гимназията дори са изградили игрище за плажен волейбол, нещо, за което се мечтае в интегрирания план на Ловеч. Да, учебните заведения са значително по-малко, но нали и получени парички са по малко.
От тази година Белоградчик има паметник на загиналите във войните за национално обединение. На лично място, над площада на града. С изписани имена на патриотите от белоградчишкия край, загинали в битките на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. А в Ловеч местната власт дори не намира смисъл да почете паметта на земляците в стогишните чествания от тези войни!
В Белоградчик все още има летен кино-театър. Занемарен, леко обрасъл, но функционален. Със запазени подстъпи, здрави пейки, работеща сцена и лесно за поправяне осветление. Някой да помни, че имахме летен театър и кино в Ловеч? Да не мислите, че има денонощна охрана на този кино-театър. Нищо подобно, сигурно защото хората са различни. Тук няма почупени пейки в парка, изкривени табели за европроектите, а глупавите графитни послания са трудно забележима рядкост.
Белоградчик, един беден град от тъжния северозапад. Тук хората знаят цената на парите, затова ги харчат смислено и практично, като пазят постигнатото. Ловеч, един град с несравнимо по-щастлива съвременна съдба и големи претенции. Профукал доста пари за безсмислени идеи и самоцелен ПиАр. Белоградчик никога няма да застигне Ловеч по население и икономическо състояние. Но по-практичност, достойнство и човешка грижа май ни е задминал.