Иво Райнов
Денят започна фантастично! Поредната топла изненада от великолепния единадесети Д клас. Празнично украсена класна стая, въздух зареден с много обич и една неописуема торта. Разтапящо посрещане, но тортата бе повече от трогателна. Истински кулинарен шедьовър във формата на земно полукълбо с изображения на всички континенти и надписи на всеки океан. Стая декориран с балони и поздравителни надписи. Разнежвам се само като си помисля, че тези дечица са станали по-рано , дошли са на училище тридесет минути преди началото само за да направят стаята празнична и да засвидетелстват своята обич. Безмерно щастлив съм, че имам късмета да бъда класен на такива деца.
Тортата, тя предизвика истински фурор сред колегите. Много възхищения и дори общи снимки. Денят продължи със стотици пожелания, усмихнати очи и поздравителни песни. След последния учебен час душата ми бе препълнена от радост, а сърцето нетърпеливо туптеше в желанието да се прибера час по-скоро, да поставя тортата на най-празничното място и да увековеча в снимки вниманието на страхотните пораснали деца от моя клас. Тогава все още не знаех, че тортата ще се превърне в гвоздей на деня. Поставих я внимателно на предната седалка на колата, с уважение достойно за един мил спътник . Досетих се, че имам още малко работа за довършване и се отправих по дикисанските улици, после по „Цачо Шишков“, а след свефотафара с бул. „България“ взех десния завой в посока „ Вароша“. Тъкмо изправих колата по булеварда и видях, как кулинарния шедьовър се накланя за да изпадне от седалката. Инстинктивно посегнах за да хвана тортата и само за секунди отклоних вниманието си. После чух шум от неочакван удар и колата спря ударена в полицейски автомобил. Е, няма такава каръшка случка- на рождения си ден, в опит да опазиш ценен подарък, да направиш пътно произшествие. При това пред Районното пътно управление, още повече да нанесеш щети на полицейски автомобили. Има ли по-голям смях от това? После се случи рутинното – пътна полиция, оглед, обяснения, констативни протоколи и естествено акт за административно нарушение. Сигурен съм, че случката ще бъде медийна сензация като се има предвид публичния ми статус и обществени ангажименти. Вероятно ще падне доста майтап, но той ще бъде за любителите на сеира. Аз обичам да търся дълбокия смисъл, който съдбата крие зад обикновените житейски идиотии.
Сега ме чака наказателно постановление. Достойният трябва да може да носи публичната отговорност за виновни прояви, дори когато са от предозирани емоции. Отделно ще трябва да възстановявам щетите по моето „Пежо“.
Пари се печелят и губят, живее се с малко и с повече. Но без любов не се живее. Тя е дар, който зарежда със сила за да преодолееш нелепите тестове на съдбата, поднесени като абсурден карък или смешна случайност. Това научих от този толкова емоционален ден, омесил щедри дози радост и щастливи мигове със щипка разочарование. Опитах да спася любовта на 25 прекрасни момичета и момчета, макар с цената на пътно-транспортно произшествие и материални загуби. Естествено можех да бъда по-внимателен, но със сигурност не съм сбъркал в избора. Любовта е безценна и остава за цял живот. Всичко друго ще остане в няколко смешни спомена.
Утре имам час с този прекрасен клас. Ще разкажа историята както я споделям сега. Защото порастващите трябва да знаят, че в живота има по-ценни от материалните неща. Като умението да се радваш и пазиш любовта и достойнството да признаваш и отговаряш за грешките си.
А кой е този Иво Райнов, че говорите с такава плам за него все едно е откривател на нещо велико и значимо? Даскало по география ли е върха на интелектуалната пирамида в Ловеч?-предвид останалите люде в онова забутано градче, явно да…е тогава, горко ви!
Дали върха на пирамидата не е МариновА това скоро дали ще се разбере?!?!??
Леле, това ловешки философ си е диагноза. Човекът просто споделя една смешна страшка или страшна смешка и като се започна… Ми ако било дете, ми ако била бялата (зелена) мечка от зоопарка?!?! Полицаите знаем как паркират до полицията – пред светофара, върху пешеходната пътека, в насрещното и т.н. и това няма оправдание, въпреки соцмилиционерския ни манталитет. Ако Иво Райнов слушаше всички мишоци какво коментират докато си вадят палтата от нафталина, нямаше да е Иво Райнов, а просто „оня по география от Езиковата“. На едни им харесва какво мисли, на други не. Свят широк, хора разни. Смирете се малко и си укротете агресията. Че до момента до нищо кой знае какво не ви е довела. И честит празник
МаринОФфф, ми ти къФ го търсиш тук бе? Или понеже си професионално деформиран трябва пак да раздаваш акъл на големи хора. Защото от всичките 20-ина коментара твоят е очевадно даскалскич и е най-агресивен и тъпо нравоучителен.
А смири се поне днес!!!
Мило мишле 🙂
1. НикакъФ не го търся там вече десета година, БЕ.
2. За добро или лошо съм много далеч от учителската професия, но пък авторът ми е преподавал.
3. Акъл не давам на никого (не можеш да си го платиш), а споделям моето мнение със същата тежест, с която ти твоето.
4. Проблем с 1,2 и 3?
Айде бай!
Честит празник на онези от нас, които не са загубили детето в себе си:
https://www.youtube.com/watch?v=WYTrXYvNjlc
Не сте единствен който търси дълбокият смисъл който Съдбата крие дори и в най-ежедневни случки.. Тя и произтичащите от Нея винаги непредсказуеми развития и развръзки правят живота човешки и вълнуващ…
Ама въобще даже не го закачам…просто коментираме…
Че се случва, случва се…затова и няма да му отделям толкова внимание…но ако там беше дете или човек? Пък и на г-н Райнов, който бил едва ли не обществена личност за град Ловеч (нищо, че масово се чуват недобронамерени коментари за него) , не му ли е малко неприятно поне, че ловешка община е почти останала без патрулни коли?!
Оставете човека на мира. И без това след тази негова статия в езиковата вече му казват Иво Тортата.
Поздравления и за рождения ден, но най-вече за прекрасните ученици от ХІ Д!!!
Честит рожден ден г-н Райнов! Радвам се, че в Ловеч има хора като вас. Такива, които казват истината и признават вината си, когато са сбъркали. Не се чудете. Децата ви учат освен на география и човешки отношения. Хубаво, че им давате пример за достойно поведение, каквото много малко хора имат и още по-малко са тези, които го показват.
Ще си понесете вината, а чест ви прави, че не се криете и не търсите „друг“ начин за „оправяне“ в тази ситуация.
Дано Горов и другите като него прочетат и видят как действат истинските мъже
Между Райнов, Горов и жената шофьорка, която си вдига краката в колата, като минава през локва – няма никаква разлика, защото и при тримата първата сигнална система се задеиства по-бързо от втората.
Това може да го потвърди и Ушев с богатия си професионален опит. 😉
При Ушев (модерен европеец) със сигурност сигналната система е само една – първата.
Кому са нужни такива хапливи реплики?! Във времето в което почти всички загубиха човешкия си облик, защо да не се зарадваме на споделената радост от уважението към един учител и неговото отношение към учениците! Само ако бяхте видели трескавата подготовка на децата, вълнението от предстощия рожден ден на техния класен, ранното отиване в училище, за да подготвят стаята и да създадат празнично настроение, едва ли бихте подхвърляли по-горните реплики! Защо няма повече такива педагози , които са не само учители , но и приятели с децата?! Честит рожден ден на патерица и благородно ви завиждам за тези преживявания!
Тоя защо ни занимава със себе си. И той като Цветанов ще се отърве. Ако бях аз например, да са ме съдрали, ама това е ТОЙ, с ПУБЛИЧЕН СТАТУС и ОБЩЕСТВЕН АНГАЖИМЕНТ. Иначе ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН на ПаТеРиЦа.
Нека г-н Райнов публикува тук и акта, който му е съставен за горното произшествие, за да заспят спокойно някои хорица. После и наказателното, и платежните, за да се види кой кум, кой сват, кой на булката брат.
‘Сигурен съм, че случката ще бъде медийна сензация като се има предвид публичния ми статус и обществени ангажименти. Вероятно ще падне доста майтап, но той ще бъде за любителите на сеира. Аз обичам да търся дълбокия смисъл, който съдбата крие зад обикновените житейски идиотии…’
Ето я основната причина да се пръкне тук това велико писание, с което господинът търси ‘житейските идиотии’ извън себе си, оправдавайки се с учениковата любов. Което звучи меко казано цинично.
И да бъде благодарен на МВР, което го е предпазило от шамара на съдбата, защото ако там беше нюкое дете от неговия клас или дъщерята на Заверджиев, примерно, баш ЛЮБОВТА ще го прати където други по подобни причини лежат на наровете и споделят по-семпло житейските си прозрения. 🙂
Ако беше ти, обаче, светът нищо нямаше да загуби.
Да, светът нищо нямаше да загуби, УШЕВ, ако бях аз или твоето дете.
Но ако беше ти – със сигурност цяла Европа щеше да скърби. 😉
Нали все пак осъзнавате,че сте истински щастливец….
Няма такъв карък
Жив и здрав, Иво!
Абсолютно никой не е застрахован за подобен инцидент, но само един истински отговорен човек и мъж има силата и достойнството да поеме честно и открито отговорност за случилото се, а не да се крие като мишка и говори глупости за свое оправдание! Поздравления Иво! И весел празник!