Тук, на това място, трябваше да прочетете информация от вчерашната пресконференция на Кирил Гумнеров и представянето на неговата коалиция „За излизане от НАТО и ЕС“, включваща и БРСП – Българска работническо-селска партия.
Реших да не правя това, по ред причини.
Първо, всяка пресконференция, особено обявена в точно този формат, е и място за задаване на въпроси, чрез които читателите да добият много по-цялостна и ясна представа по темата.
За съжаление, г-н Гумнеров не даде възможност за нито един въпрос. А повярвайте, медиите, а и читателите, имат нужда да получат отговори.
Така наречената пресконференция, вчера премина под формата на изявления. Тези изявления имаха нужда от редица уточнения, тъй като бяха изказани тези и бяха поднесени “факти”, които са меко казано около истината. Освен това, е грубо неуважение не само към медиите, а най-вече към читателите, когато се подхожда по този начин.
Трябваше да бъдат зададени въпроси свързани с бъдещето, тъй като една такава платформа, като тази на г-н Гумнеров е меко казано особена.
Обяснението на г-н Гумнеров, че на следващите пресконференции ще дава информация, не са професионалното, добро и дори приемливо отношение към читатели и медии!
Второ, медиите не са безкритичен проводник на пропаганда!
Много политици приемат средствата за масова информация единствено като предавател на всяка тяхна мисъл. Независимо дали е фактологично вярна и достоверна. Следствие на това, медиите се превръщат точно в това лошо нещо – информационен канал за разпространение на всякакви, да го кажа меко, неверни твърдения.
Какъв е резултата от това?
Резултата е, че с помощта на безкритичността на медиите, от които съм част, препредаваме дори и фейк новини и твърдения, само защото са казани от политик. Тези твърдения и тези достигат до читателите и след като хората са видели нещо в някоя медия, казаното има силата на факт или на истина.
И точно това е конфликта.
Тук е нуждата от въпросите към политиците, за да може преди да бъде публикувано нещо, то да бъде коректно и максимално ясно. Нужда от уточняване на фактологията, за да не бъдат лъгани и заблуждавани читателите.
За съжаление, аз също понякога се подвеждам в тази посока и неволно ставам канал за разпространение на неверни твърдения. Обикновено, веднага след подобно събитие публикувам редакционен коментар, с важните уточнения, за да може всеки читател да направи своите изводи.
В случая с г-н Гумнеров не става въпрос за нещо дребно и незначително. Точно за това има нужда от много въпроси и отговори. Защото подлежат на елементарна проверка и истината просто се вижда ясно.
Г-жа Маринова, кмет на Община Ловеч от години не дава пресконференции и отговори.
Г-н Минчо Казанджиев, бивш кмет, също в края спря да си говори с медиите, защото задаваните въпроси, които част от нас имаха, нямаха лицеприятни отговори.
Партиите, като цяло също искат да използват медиите еднопосочно. Да достигнат до нашата публика, съчетано с огромното желание, никой да не ги пита за техните действия, които често са доста конфликтни.
Всичко това не е добро за никого!
Не си правим услуга, когато само препредаваме казаното от някого.
И да, всички носим отговорност – политици, медии, читатели.
А може би всичко това, липсата на разбирания как да можем да вървим заедно и да сме коректни в най-важното нещо в съвременния свят – информацията, ни пречи и нашия град и нашата държава да бъдат едно много по-прилично място за живот и развитие.
Всички имаме нужда да помислим върху това.