Троян отбеляза Деня на независимостта

В Деня на независимостта на България, Първан Симеонов – изследовател, публицист и граждански активист, бе гост на Троян.

Ето какво каза г-н Симеонов в тържествения ден:

Уважаема госпожо кмет,

Господин председател на общинския съвет,

Заместник-кметове,

Уважаеми наши домакини, граждани на Троян и гости на града!

Честит празник! Благодаря Ви за поканата да сме заедно точно сега.

Преди малко си говорихме с г-жа Михайлова, че всяка есен по някакъв повод сме в Троян – дали защото ще ни доведе напусналият ни наскоро, но постоянно оставащ наоколо проф. Петър-Емил Митев, дали някоя годишнина на Вашия именит съгражданин Иван Хаджийски, дали вашият Петковден … всяка есен, за мен поне, е свързана с Троян и това е чудесна, чудесна възможност да започнем новата учебна, трудова и всякаква година. Така че – благодарност за тази възможност!

Когато през 1908 г. България обяви своята независимост, тя стана ли всъщност по-независима? И моят отговор е: по-скоро не. България стана каквото беше – една балканска държава с трудна съдба, държава, която тепърва трябва да намира своя път.

Но се случи нещо много по-важно:

България като общност, българите, ние българите, усетихме, че можем. Получихме повече самочувствие – общностно, българско, национално самочувствие. Почувствахме се повече общност. В такива слова обикновено се прави паралел с днешния ден.

Днешният ден е същият. Ние отново сме една, за съжаление, периферна икономика, малка, балканска, търсеща своя път в един все по-труден и опасен свят. И повече от всичко сега ни трябва точно това: самочувствието на общност.

Вашият именит съгражданин Иван Хаджийски има определение за нещо, което се нарича „българска работа“. Вие чували ли сте някога, някъде, някой народ по-критично, да не кажа на моменти по-презрително, да се отнася към себе си? Заслужаваме ли ние, българите, този си автоимунен комплекс за национална малоценност?

Отговорът е: не.

Ние, българите, спешно се нуждаем от онова, което ни се полага, и то е тъкмо самочувствие. Както в медицинските сериали понякога бият адреналинови инжекции директно в сърцето – спешна инжекция самочувствие е нужна на нас, българите, защото нищо друго не ни отличава от околните народи, а скоро, вярвам, от всички европейски народи, освен тази ни върховна национална самокритичност. И затова дати като днешната са символ на самочувствието.

България се нуждае от сюжет, от приказка. България първо трябва да изчисти своите неравенства – регионални, социални, междучовешки – които правят нейната територия да не се развива равномерно и да няма еднакъв достъп до благосъстояние. Много е трудно, когато не сме равни, да уважаваме своята власт, да ѝ вярваме, да се чувстваме общност с нея, да се чувстваме общност с другия до нас. Сюжет, солидарност.

И разбира се, България се нуждае от още нещо: България се нуждае от общностно живеене.

Погледнете който и да било български жилищен блок и ще видите… всъщност няма да видите еднаква тераса. Всъщност ние, българите, сме едно от най-индивидуалистичните общества, които могат да бъдат измислени. Когато моят ментор проф. Петър-Емил Митев ме посвети в социологията, аз имах възможност да се занимавам с международни сравнителни изследвания наред с всичко друго.

И знаете ли, оказва се, че ние, българите, сме едни от най-сериозните индивидуалисти на световната карта. Малко вярваме, малко сме готови да защитаваме общността си, малко се чувстваме общност. И пак, Вашият съгражданин Хаджийски вероятно би ме оборил, би казал: „Първо трябва да живеем добре, а пък после самочувствието, после общността“. Само че аз знам, че България няма време. България тук и сега иска своята адреналинова инжекция самочувствие!

Ние трябва да измислим сюжета – дали това ще бъде икономическо замогване, дали ще бъде образователно, дали ще бъде технологичен напредък, базиран на нашия математически и технологичен потенциал, дали ще бъдат нови ядрени мощности, дали ще бъдат нови отношения с нашите братя от Македония, за които се биха тези момчета – България има нужда от своята приказка.

Аз нямам рецепта, само знам, че най-близкото ми сърце казва: а колко неща са почвали от Троян! Троян е в състояние да измисля рецепти! Едно не толкова голямо населено място, което се бори със своите предизвикателства, но създаде своята идентичност. Троян е разглеждан като пример навсякъде в страната. Колко неща са почвали от Троян!

Честит празник, скъпи троянци! На падналите герои – слава! Да живее България!

В празничния ден бяха поднесени венци и цветя в знак на признателност пред паметника на „Вила Ванна“.