klisarova1203141Иво Райнов

Модно е всеки кабинет да се заиграва популистки с образованието. Този, обаче, надмина всички. Едва ли има по- споменавана дума от образование от началото на мандата, едва ли има медийно по-изявен министър от образователния.

Буквално през  ден министър Клисарова анонсира нова идея. При такава честота на изявите няма как човек да не се сети, че прогресивните идеи осеняват министерския  екип  в часовете от предходния следобед.

Само един нагледен пример за да не изглеждам преднамерен. В средата на януари министърът обяви, че до две седмици тръгва обществено обсъждане на нов закон за образованието. Два месеца по-късно обещанието е почти забравено. Нещо повече, притисната от обществените протести срещу изхвърлянето на историята от най-горната училищна степен, госпожа Клисарова почти спря реформата в законовата база на българската просвета. Но авангардните като опаковка и популистки по съдържание предложения съвсем не престанаха.

 Вчера бе обявено поредното от тях. По едно и също време правителството и госпожа Клисарова анонсираха  5% увеличение на учителските заплати от юли. По-късно стана ясно, че въпросното увеличение не е за всички, а само на стартовите заплати.

Ако правилно съм разбрал министъра, за да бъде подкрепено навлизането на младите в образованието. Разбира се, не съм против увеличение на учителските възнаграждения,  още по-малко на младите колеги.  Дори да става дума за някакви 20-25 лева. Само се опитвам да разчета  какво стои зад подобен анонс три месеца след приемането на бюджета и два месеца преди поредните избори?

Популизъм в онази уродлива форма, която унищожава всяка социална сфера през последните две десетилетия. Няма съмнение, че тези пари можеха да бъдат разчетени в училищните стандарти още с бюджета за 2014-та година. Дори по този начин щеше да се избегне обидното увеличение на стандартите за издръжка на ученик с 1,3%. Тогава нямаше да се налага  да се отнемането пари от едно училище за сметка на друго, „алабалистика“, която министър нарича социална справедливост, а си е чиста проба имитация на подкрепа за образованието. Но да оставим финансовата страна.

 

Нека всеки сам да реши дали това е 5% грижа или 5% демагогия.

Образованието в никакъв случай не е само заплати или само пари. Образованието е най-вече визия и отговорност как ще изглежда държавата след  5, 10 или 20 години. А управляващите не са ни представили дори и 5% от своята визия за бъдещето на родната просвета.

За каква визия става дума, когато за отминалите три месеца се смениха поне три разнопосочни акцента. Първо целта бе ревизия на несправедливите делегирани бюджети, после бе дуалната система на образование, а от няколко дни всички кадри на образователното министерство предъвкват намерението учителската професия да стане регулирана.

Няма да коментирам  смисъла, който се влага в този етикет, само ще отбележа, че е обидно да се твърди, че регулацията ще започне с писане на професионални стандарти за обучение и квалификация.

Питам се дали тези, които рецитират въпросните намерения през последните дни си дават сметка, че учителите винаги са били обучавани по стандарти и са покривали изисквания за квалификация. Всъщност „регулирана“  професия е лишено от смисъл определение. Далеч по-ясни намерения могат да бъдат декларирани с названия „защитена“ или „обществено значима“ професия, само че тогава държавата, респективно властта, трябва да се заяви  истински ангажименти  и ресурси. А „регулирана“ приляга чудесно на популистката практика образованието да бъде заклевано като приоритет щом наближат избори.

 

По-горе писах, че развитието на образованието е отговорност, а от нея не знам дали мога да събера  и  5% за управляващите.

Ето госпожа Клисарова не спира да говори за подобряване на качеството. Вчера пак е „претоплила манджата“, заявявайки че увеличението на възнагражденията трябва да бъде обвързано с качеството.

Питам се дали за 9 месеца госпожа Клисарова разбра какво е качество на образованието, как точно се измерва, кои са причините за неговото сриване и каква отговорност носи тя с министерското си бездействие?

Нима можем да измерим качеството на образованието с външните оценявания и зрелостните изпити, разработени от министерски експерти така, че да покажат, че едва 5% не могат да покрият изискванията. А те изискванията се удовлетворяват с  дебилните 23 %, равнище което ще бъде скандално за всяка сериозна образователна система.

Би било много тъжно ако министърът още не е научил, че тези външни оценявания на много места са водевилни надпревари учителите  да изкарат резултатите на учениците си само и само техните питомци  да изглеждат по-малко калпазани от възпитаниците на конкурентните училища.

По резултатите на изхода ли ще се мерим или по тези на входа на университета, където изумени от празноглавието на  част от новопостъпилите студенти се заемат да ги ограмотяват  наново? Както например във  Великотърновския университет, който въведе курс по-български език за първокурсници, нищо че само преди няколко месеца успешно са защитили зрелостни знания,  които за госпожа Клисарова са мерило за качество.

По същия почин в математическия факултет на Софийския университет от известно време правят курсове за опресняване знанията на първокурсниците по…математика.  Дали в кабинетите на образователното министерство си дават сметка до какво води поддържането на сума и несъстоятелни университети, плъзнали по градове и паланки за да цанят куцо и сакато за студент.

Сигурен съм, че за всеки здравомислещ ще звучи шокиращо, че пловдивския аграрен университет организира кандидатстудентски изпити дори в…Кнежа!

Липсата на реакции оставя впечатлението, че за  чиновниците от образователното министерство тази  чалгарска практика изглежда нормална. Та за какво качество става дума, госпожо министър? От една страна вие предлагате изискавания, които само олигофрени не могат да покрият, от друга университетите са готови да приемат дори и тези олигофрени. Ами с такава визия и безотговорност  след 20 години няма да има български университет в първите 500 000 в света, а резултатите на нашите ученици в проучванията на PISA  ще бъдат в най-долните 5% от цивилизования свят.

 

Душичката ми се свива като гледам как плеяда дребни  чиновничета обрича  поколения български деца да бъдат втора ръка европейци. Защото със съсипаното образование, българското училище ще продължи да бълва полуграмотни хора, неспособни да се конкурират със забързания към бъдещето европейски свят. За да ги настигнем с а ни нужни дълбоки реформи. Само че десетилетия вече отказваме да ги правим.

Друга тема е дали това се дължи на целенасочена политика за интелектуално съсипване на  българите (както подозрително твърдят някои) или на удобството  да се наливат, отклоняват и усвояват пари в една вечно тлееща реформа.

Онзи ден госпожа Налбант ни разказа, че през тази година само за анализите на стандартите и изискванията за да се придаде регулиран характер на учителската професия са заделени 2 милиона  лева. Няма съмнения, че ще бъдат усвоени, толкова успешно, колкото евросредствата, с които 8 години пишем закон и имитираме реформи.

Честито на печелившите и жалко за децата, които уж са смисъла на всичко, което се прави в и за училищата!

1 коментар

  1. Въпросите, повдигнати от Иво Райнов, са доста сериозни и стряскащи. Всеки от нас може да даде примери за уродливото състояние на бг образованието, но колко действително предприемат някакви действия за промяната на положението към по-добро?
    Тази тема можеше да бъде също поне толкова дискутирана, колкото и Доротея Цанкова. Дори заслужава много повече внимание.

Comments are closed.