Facebook
Viber
6 септември – денят, в който българите сами направиха Съединението
Има дати в историята, които помним заради войни, договори, въстания и големи политически решения. Но 6 септември е различен.
Съединението е един от най-българските актове в съвременната ни история – решение, взето от самите българи и наложено на историята със собствена воля.
На 6 септември 1885 г. Княжество България и Източна Румелия се обединяват. Това става само седем години след Освобождението и Берлинския договор, който разпокъсва българските земи и оставя Източна Румелия отделена от Княжеството.
За българите това разделение е трудно приемливо още от самото начало. Идеята за Съединението не идва отвън, не е предложена от Велика сила и не е резултат от чужда дипломатическа инициатива. Тя се ражда и узрява тук – сред самите българи.
Българите действат, преди Европа да е готова
Именно това прави 6 септември толкова силен като исторически символ.
Българите не чакат удобен международен момент. Не чакат съгласие от Великите сили. Не чакат някой друг да реши вместо тях.
Движението за Съединението набира сила в Източна Румелия, а на 6 септември властта в Пловдив е поета от неговите привърженици. Княз Александър I Батенберг приема Съединението и застава зад него.
Така Великите сили са поставени пред свършен факт.
И реакцията им съвсем не е еднозначно положителна.
Русия, която има огромна роля за Освобождението на България, не подкрепя начина, по който е извършено Съединението. Отношенията между руския император Александър III и княз Александър Батенберг са силно влошени. След 6 септември руските офицери са изтеглени от българската армия.
Османската империя също има основания да се противопостави, защото по силата на Берлинския договор Източна Румелия все още е под властта на султана.
Останалите Велики сили гледат на случващото се през призмата на собствените си интереси. Едни се страхуват от нарушаването на баланса на Балканите, други виждат в по-силна България възможност да ограничат влиянието на своите съперници.
Но едно е ясно – Съединението не е подарено на България.
След политическата смелост идва и изпитанието
Само два месеца по-късно Сърбия обявява война на България.
Това е моментът, в който младата държава трябва да докаже, че може не само да обяви Съединението, но и да го защити.
Българската армия е останала без руските офицери, които дотогава заемат важни командни позиции. Въпреки това тя успява да се организира и да спечели решаващите сражения.
Победата при Сливница се превръща в един от най-важните моменти след Съединението.
Там вече не става дума само за политическа декларация. Става дума за това дали българите могат сами да защитят решението, което са взели.
И те го правят.
След победата на България международната обстановка се променя. Великите сили вече не могат просто да върнат часовника назад. Съединението постепенно получава и международно признание.
Защо 6 септември остава толкова важен
Може би точно затова този ден има особено място в националната ни памет.
Защото в него няма спасител отвън.
Няма чужда армия, която да извърши Съединението вместо нас.
Няма предварително международно разрешение.
Има национална цел, политическа смелост и готовност да се понесат последствията.
Разбира се, историята никога не е напълно проста. И през 1885 г. има външни интереси, дипломатически сметки и международни зависимости. Но решаващият импулс идва отвътре.
Българите първо действат, а после принуждават Европа да се съобрази с новата реалност.
Това е може би най-важният смисъл на Съединението.
Урокът на 6 септември
Днес отбелязваме 141 години от онзи ден.
За поколенията след 1885 г. Съединението остава доказателство, че националната воля има значение, когато е подкрепена с решителност и отговорност.
То показва и нещо друго – че държавата не винаги трябва да чака някой отвън да ѝ каже кое е възможно и кое не.
Понякога историята се променя именно когато хората решат, че са готови сами да поемат риска.
Затова 6 септември не е само ден на една политическа победа.
Това е ден, в който българите показват, че могат сами да вземат съдбата си в свои ръце.
И може би точно затова Съединението остава един от най-българските актове в съвременната ни история.