Съдия Антоанета Симеонова от Районен съд – Троян е спечелила дело за неимуществени вреди срещу издател на местен сайт

Недоволен от постановено от съдията съдебно решение, издателят публикувал поредица текстове с клевети и унизителни епитети спрямо магистрата

          Три съдебни инстанции са постановили, че издателят на интернет сайт е отговорен за причинени неимуществени вреди на съдия Антоанета Симеонова от Районен съд – Троян. Той е осъден да ѝ заплати обезщетение в предявения с исковата молба размер. Недоволен от постановено от нея решение по дело, по което е бил страна, собственикът на електронното издание публикувал през 2020 г. поредица от текстове, съдържащи неверни и клеветнически твърдения, обиди, унизителни и позорящи квалификации спрямо съдията.

С Решение № 93/04.12.2024 г. по гр.д. № 264/2023 г. по описа на РС-Луковит издателят на сайта е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди на Антоанета Симеонова, причинени от 14 публикации, от общо над 25 публикувани такива. Решението е потвърдено с Решение № 369/29.09.2025 г. по в.гр.д. № 364 по описа за 2025 г. на ОС-Плевен, а с Определение № 2037/20.04.2026г. по к.гр.д. № 94/2026 г. Върховният касационен съд окончателно е сложил край на спора, като не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение.

Историята

От началото на 2020 г. до края на май същата година в електронно издание са публикувани над 25  неподписани текста, в които по отношение на съдия Антоанета Симеонова от Районен съд – Троян са използвани обидни изрази, унизителни квалификации и сравнения. Изразени са и твърдения за извършено от нея престъпление – корупция, поставени под съмнение са професионалните ѝ качества.

На 25.02.2020 г. съдия Симеонова, заедно с още трима съдии, атакувани с медийни публикации, е изслушана на заседанието на Съдийската колегия на ВСС.  В резултат на изслушването, Колегията прие позиция, че тези публикации се възприемат като опит за въздействие върху независимостта на магистрата, засягайки опасни за държавността цели – посегателство срещу личността и свободата на волята на съдиите, уронване на репутацията им и подкопаване доверието в институцията на съда.

За да опровергае неверните твърдения в публикациите, съдия Антоанета Симеонова инициирала проверки срещу себе си от компетентните органи, които са дали заключение, че тя не е извършила неправомерни действия. През 2023 г. тя е предявила иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу собственика и издател на сайта за част от публикациите, като е изложила в исковата молба, че с посочените неверни твърдения, обидни квалификации,  клеветнически изявления е накърнено личното и професионално ѝ достойнство, личната чест, авторитет и доброто име в обществото. Обосновани са и причинените неимуществени вреди, настъпили в резултат на увреждащите деяния.

Съдът  е уважил изцяло иска на ищцата, а именно 15 000 лева за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на последното увреждащо деяние, като е осъдил ответника да ѝ заплати и направените от нея разноски по делото.

В решението си първоинстанционният съд е приел, че от съдържанието на процесните публикации е видно, че те не са имали за цел да огласят информация, значима за обществото, а да злепоставят съдията, като мотивът на ответника за това е неудовлетворението му от постановено от нея съдебно решение по конкретен спор.

В хода на съдебното производство съдебните състави са приели за доказано, че във въпросните публикации ответникът е отправил спрямо съдия Антоанета Симеонова клевети – опровергани в хода на съдебния процес твърдения за корупция, както и обидни и унижаващи изрази, които не представляват защитена от закона критика.

При разглеждане на делото ответникът М. Д. е оспорил авторството на въпросните публикации, които не са подписани. Съобразявайки се с решение № 94/16.08.2022 г., постановено по гр.д. № 924/2021г.  по описа на ВКС, в което е прието, че „пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главния факт“, съдебните състави,  са приели еднозначно, че доказателствата по делото водят до извода, че публикациите са дело на ответника М. Д., който е управител и едноличен собственик на капитала на дружеството-издател на сайта.

Върховният касационен съд, постановявайки своя съдебен акт,  се е позовал на същото решение и е приел, че въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с практиката на ВКС по тези въпроси. Въз основа на това и на липсата на предпоставка за допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд е оставил в сила въззивното решение.