Павлин Иванов
„Със синът ми Божи бяхме на Stade de France, чухме бомбите, но си помислихме , че са хулиганска проява. Тръгнахме малко преди края на мача и можахме да се приберем преди да блокират изходите.
След това разбрахме какво е станало в Париж тази вечер на петък 13. Тъжно! Много тъжно!“
Това написа наш приятел, благодарение на когото в Париж изживяхме едни от най-красивите седмици в нашия живот.
Сложих в профилът си във Фейсбук снимка, на която със съпругата ми сме пред Айфеловата кула на площад „Трокадеро“. Усмихнати и щастливи сме на нея. Такъв е и Париж – жив, красив, приказен и романтичен град.
Въпреки трагедията, която няма да бъде забравена. Въпреки жертвите на ислямистките фундаменталисти. Въпреки терора. Париж трябва да остане символът на свободата, символът на революцията, символът на любовта!
От всички нас, хората, зависи дали името Париж ще стане символ на страха или усмивките ще победят този страх!
Един непознат сподели, че ухилените физиономии на фона на този космополитен град са нещо лошо, друг каза, че нещо не му се вързва. „Ухилени и самодоволни лица,на приятели,надничащи из зад френския флаг.“
Да, ухилените физиономии са нещо лошо, защото зад тях прозира човешката глупост и нищета. Но истинската усмивка е вяра в доброто, показва щастие и спокойствието на един добър и свободен от страх свят.
Аз не искам да си спомням романтичният Париж облят в кръв и задушен от страх. От нас зависи да превъзмогнем атаките и умно, решително и смело да градим заедно единственият ни дом – Европа! Да я направим, такава каквато желаем да бъде – силна, разумна, интелигентна, смела и решителна.
Когато не сме солидарни ..
Когато не сме съпричастни ..
Когато се делим дори в дни като днешния ..
Няма на кого да се сърдим за живота, който ни очаква!
От всеки един от нас зависи настоящето, върху което стъпва нашето утре. И това не са само празник думи и клишета!
Оцветих снимката си в цветовете на френският флаг, не защото е някаква фалшива мода, не от куртоазия.
А защото днес съм съпричастен с мъката, солидарен съм с един смел народ, имащ нужда дори от моята незначителна подкрепа.
Днес, не е време да се делим! Днес е денят, в който заедно можем да дадем надежда!
Някога беше задължително да се скърби… да се стои на пост пред поредния портрет… сега е въпрос на избор, г-жо Слава Георгиева! Вие сте избрали теста на Ками Асенова, аз – на Венци Миков: Не е нормално нечие страдание да ни разделя на две…
Не е нормално дори в мъката да не сме единни.
Когато нечий близък си е отишъл, не е нормално да му кажете „Аз нали предупреждавах“, вместо да изкажете съболезнования.
Не е нормално когато някой си отиде, да питате близките му – „А вие защо не страдахте, когато си отиде еди кой си“.
Не е нормално да сме безчувствени, ехидни и саркастични към болката.
И за това не ни е виновен никой – нито великите сили, нито малките битови неуредици.
За това днес аз ще отида да оставя цвете на френското посолство.
Ако искате ме наречете лицемер. Или пък както желаете.
Смятам, че точно днес ни е нужно духом да бъдем заедно, без значение какви сме и какви политически идеи изповядваме.
Бъдете хора! Останалото ще постигнем, но то няма да ни се случи, ако забравим човешкото.
С това, че сме хора, сме по – силни от всеки терорист и религиозен фанатик.
И с това ще ги победим.
Така е, Уляна. Венци понякога има доста добри попадения. Не винаги…
За мен няма значение какви са невинните жертви на безумците с всякакви цветове и вярвания. Да убиваш само защото някой е по-различен е неприемливо и дивашко. Страдам винаги. И заради убитите от безумците на пътя, заради жертвите на самолетни катастрофи от всякакво естество, и заради жертвите на атентати, и заради жертвите на тоталитарни режими от всякакви разновидности. Плакал съм преди няколко месеца пред снимки на избити студенти в Кения.
Сега не си сложих френско или каквото и да било знаме. Не отидох и пред френското посолство, за да запаля свещ, както го направих след убийството на карикатуристите. Нямах физическата възможност. Но семейството ми отиде. Постояха в знак на съпричастност и заради мен.
E,sega znaem,ama…ne e moderno,mon ami
sto ne ja ozveti sus sustite zvetove kat vzriviha samoleta nad Egipet!!??!AA!?
Няма нужда от толкова гръмки думи!!!
#ParisIsAboutLife „Приятели от цял свят, благодаря ви за #PrayForParis, но нямаме нужда от повече религия! Вярата ни е в музиката! В целувките! В живота! В шампанското и радостта! #ParisIsAboutLife (бел. ред. – „Париж е за живота“).“ Ето за това са снимките с хората.