Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

През последната година българските учители и директори направиха гигантска крачка към дигитализацията на учебния процес и направиха възможно едно успешно синхронно дистанционно обучение, с което образователната система успя да продължи своята работа в условията на пандемия и българските ученици получиха и получават възможно най-доброто за извънредното положение и ситуация обучение.

Но каква беше готовността на образователните институции преди година – повече от скромна, като само около 600 училища имаха свое собствено облачно пространство, с обучение на учителите за работа в дигитална среда. Стартът беше неравен при различната готовност за използване на дигитални технологии от училищата в страната. Много бързо училищата се приспособиха и заработиха ефективно и то предлагайки синхронно обучение, нещо нехарактерно за много европейски образователни системи.

Друга важна характеристика на готовността беше, че над 50% от учителите нямаха служебна дигитална техника, а интернет достъпът за работа в електронна среда, учителите плащаха от личните си бюджети.

Осигуряването на добро електронно обучение, „струваше“ на учителите огромно натоварване, брутално прегаряне, при дневна работа над 12 часа за работа с учениците, за изготвяне на дигитални методически продукти и обучение за работа в образователните платформи.

Целта на изследването на синдиката е сегашното състояние на системата и политиката по дигитализация на „Дирекция ИКТ“ на МОН.

Към месец март 2021 г., 69,7% от участниците в изследването отговарят, че в тяхната образователна институция имат собствено облачно пространство, което е най – доброто управленческо и педагогическо решение за тях. 30,8% нямат облак или ползват електронни ресурси на МОН.

Диференциацията към двете възможни засега образователни платформи е 36,9% за Офис365 на Microsoft и 31,8% за Google Workspace за образование (Доскоро Google G suite). Малко над 30% от училищата ползват възможностите на Shkolo, Zoom, Facebook,Viber, WhatsApp и др. Разбира се последните възможности за електронна комуникация, не кореспондират напълно с “понятието” с образователни платформи. Тези образователните институции би трябвало да се насочат към свое облачно пространство и да разполагат с пълноценна и сигурна платформа. Тук е мястото да обясним, че облачната платформа на МОН, с акаунти /edu.mon.bg/ не е задължителна, а само възможен избор. Но безспорно, собствено облачно пространство, заедно със собствен акаунт, домейн и платформа е по-правилния избор, за всяка образователна институция.

Всяко училище може само поиска и безплатна активация на облачна платформа от сайта: https://cloud.cct.bg/

59.3% от респондентите отговарят, че основният дигитален инструмент Google Classroom е по – съвършен в сравнения на реципрочния Microsoft Teams, получил 40,7% одобрение.

Важно е да се отбележи, че всички edu.mon.bg профили работят едновременно с приложенията на Google и на Microsoft. Т.е. всеки ученик или учител би могъл да използва всички приложения и от двете платформи с единния си профил.

Друг проблем, констатиран в сравнение на пощите G mail и Outlook приложението на Gmail e функция на електронните профили в Google Workspace и предлага предимства интегриране със смартфон с операционна система Android. Когато се използват профилите edu.mon.bg, Outlook на Microsoft има недостатъка, да не изпраща кореспонденция към друг edu.mon.bg, ако последния чете пощата си в Gmail. Това не важи за пощата на Google, от което следва, че Gmail е предпочитана от педагогическите специалисти.

Във връзка с опитите на „Дирекция ИКТ“ на МОН, да въвежда и контролира единни акаунти на педагогическите специалисти, 95,6% от учители и директори не приемат тази тенденция, а настояват да имат избор при определяне на конкретните за образователната институция акаунт и образователна платформа.

92,4% от участниците не приемат да бъдат изтрити техните стари акаунти във собствените им училищни облаци / Google Workspace или Офис365/, за да преминат към единно облачно пространство на МОН.

Само 34,2% имат информация за облачното пространство и електронната библиотека на МОН, 39% имат частична информация, а 26% нямат никаква информация за дигиталните ресурси на МОН.

91,7% от анкетираните не са съгласни новите дигитални устройства /лаптопи/ за учители да бъдат използвани само с акаунт edu.mon.bg, за да бъдат следени и контролирани от МОН. След като Дирекция ИКТ на МОН предоставя дигитални устройства по европейски проект с това кодиране, то педагогическите специалисти биха могли да преинсталират операционната система, за да не се страхуват от това. Преинсталирането би било нужно за операционната система Windows 10. Преносимите компютри Chromebook, макар да бъдат управлявани от МОН нямат проблеми със съвместимостта и ще работят както с Office 365, така и с Google Workspace.

Във връзка с рестартиране на програмата за безплатен интернет, предложена от Синдикат „Образование“ само 63,1% от учителите получават средствата от 30 лв. за дигитални консумативи, договорени в чл. 50, ал.1 на Националния КТД за консумативи, при работа в електронна среда. Този индикатор показва, че към 36,9% от учителите не се прилага този член от националния КТД и тези учители сега заплащат от личните си бюджети достъпът до Internet.

85,4% от респондентите пък смятат, че процедурата, заложена по Национална програма за възстановяване на средствата за консумативи при електронно обучение /безплатен Internet/, която регламентира дневна ставка на изчисляване, разделяйки възстановяемите средства от 30 лева по 1,50 лева на ден, не е приложима и потъпква авторитета на учители и директори? Синдикат „Образование“ апелира към месечно плащане на тази сума, защото тази услуга се предлага месечно от операторите.

Синдикат „Образование“ продължава да предлага дните 1 и 2 април да бъдат част от априлската ваканция, а НВО в 4 клас да бъда отменено. Синдикатът апелира, ако МОН не вземе решение за начало на пролетната ваканция от 1 април, то кметовете на общините да вземат това логично решение в интерес на ученици и учители. Разбира се решението за начало на ваканцията е добре да види бял свят малко по – рано от вечерта срещу 1 април.