Павлин Иванов

Първо, поздравления за новия кмет. Единственият, който работи правилно и рационално. Заложи на хора от Ловеч, на младите, на колегите, на работата с хора от този град. А това е уважително! Разбира се и на всички стари .. но, за това, след малко.

18,7 % от хората в Ловеч, честно и по всички правила победиха, при това еднозначно и убедително, останалите 81.3 % сеирджии в нашия град.

Ловеч си е такъв. Обича и мрази за по ден или два. После само мрази, защото така, всеки сваля отговорността от себе си за собственото си щастие и развитие. Удобно е, а и доказано рационално, някой друг да е виновен.

Ловеч си е такъв. Надменно гледа над всичко случващо се в това място, сякаш мащеха с нетърпение чака провала на доведеното си дете.

Ловеч си е такъв. Малко живи и много мъртви пенсионирани души.

Ловеч е такъв. Хора без дупе и смелост да изкажат мнение или дори да лайкнат споделена истина или факт, за да не разсърдят някого. Защото този сърдит някой, ще им направи нещо, ще им провали плановете, ще им съсипе живота. Кой разсъждава така бе хора?

Обидено гласуваме. Гласуваме от омраза. Гласуваме за приятел. Гласуваме за нещо мъничко и дребничко – службичка, няколко квадрата собственост, някакви такива мънички неща като 2 кубика дърва за зимата.

Но Ловеч е и пълни кръчми и празни кина. Пълни дискотеки и празни библиотеки. Шумни некомпетентници и тихи умници.

Ловеч категорично направи адски грешен, но изключително полезен избор.

Една част от хората смятаха, че градът е основан преди 8 години, а забравиха предишните 20. Е, днес, основните играчи, които ще управляват, са онези, от предишните 20 години. Точно тези, от които само преди 8 години бяхме отвратени. И точно това е полезното.

От тези избори, още далеч преди тях, стана ясно нещо, което очевидно убягваше на всички пишман политици, независимо от техния цвят и партийна принадлежност. А именно:

ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ МОЖЕ!

ТАКА ПОВЕЧЕ НЕ ИСКАМЕ!

И всеки, които обещае убедително, че ще изрине всичко, логично щеше да спечели. И това стана факт.

До тук беше лесното.

От утре, всички празни и безнадеждни думи, изречени от хора нямащи идея как работи един град, ще трябва да го управляват. Дали ще се справят?

Разбира се!

Щом полицай беше зам. Кмет по строителство и управляваше финансите с двама директори на училища, не виждам проблем това да бъде  правено от хора, паднали от Марс и не познаващи дори правилника и основния закон, по който работят.

Всеки може, в това няма грам съмнение! И то гарантирано за следващите 4 години.

И отново, това е полезно, защото идва да научи всички, че все пак е хубаво да отидат на доктор професионалист, а не на знахар. Този опит, гарантирано ще боли, но ще бъде отрезвително полезен за всеки един човек в този град и във всички 34 села.

С Иво Райнов се опитахме да обясним и покажем кое сдружение идва на власт. С думи, факти, информация. Мисля, че и двамата сме на едно мнение, че Валя щеше да бъде по-добрият кмет, по един много дълъг списък с критерии за пригодност.

Но все пак, 1 от 5 човека в Ловеч избра Страцимир и всички онези, които го подкрепят. Някои от тях с ярко и доказано лошо минало, някой арогантни и самодостатъчни парвенюта, някои просто случайно попаднали около политиката..

20 % от хората в Ловеч, честно и по всички правила победиха еднозначно останалите 80 % сейрджии.

Но все пак, Ловеч е градът, в който живеем и обичаме, макар и по различен начин. И би било добре да живеем в него заедно. Ако може по-добре ще е чудесно. Ако е по-зле .. ще е обичайно.

Има една руска поговорка:

Искахме да стане по-добре, а стана както обикновено.

 

Но най-важното, много бих искал хората да научат една мъдра мисъл и ако може да осъзнаят:

Което си прилича, се привлича!

Огледайте се кой с кого е, какви са му приятелите, семействата, средата. Това говори повече от всякакви думи. Когато се научим да различаваме доброто от лошото, умното от посредственото, честното от пошлото, сигурно тогава ще стъпим на един нов, широк и хубав път. Пътят, по който ще вървим заедно, щастливи и с усмивка, с гордост и решителност, с отговорност за решенията си и със смисъл в действията си.

А дотогава ..