Иво Райнов
Последната сряда на февруари е Ден за борба с тормоза в училище. Ненавиждам тормоза, но тава съвсем не значи, че харесвам практиката да се борим с него за един ден. Всъщност срещу кой тормоз се борим в края на февруари с розовите фланелки?
Ученици пребиват до безпомощност тинейджър до оградата на училището. Хлапета записват клип на разгневената си учителка и го публикуват в интернет за да се гаврят с гадни коментари.
Голям ученик блудства със средношколник в тоалетната на училището.
Яростен родител нахълтва в училище и шамари „провинил“ се учител пред очите на класа.
Група младежи се подиграват ежедневно със съученик с нетрадиционна сексуална ориентация. Учител обсипва с обидни квалификации и подигравки непослушни деца.
След спречкване в коридора момче наръгва с нож съученик.
Директор унижава с ехидни забележки учител пред колеги.
Първичен младеж разбива устата на девойка само, защото си позволява да му опонира.
Педадог замеря с маркери и учебници по-шумните в аудиторията.
Младежи изнасилват девойка в работилницата на професионална гимназия.
Психически нестабилен учител тормози девойка като я преглежда за въшки във всеки свой час.
Ученици са измислили грозен прякор на своя преподавателка и всеки път я посрещат с карикатури по учебната дъска.
Амбициозна майка упражнява телефонен тормоз върху учител за да получи по-висока оценка за детето си.
Чистачка налага с ракета малко момче, защото е направило стъпки по измития коридор.
Учител прави системни сексуални намеци на ученичка и я притиска с ниски оценки.
Големи ученици ежедневно прибъркват джобовете и обират парите на по-малките деца.
Преподавател не понася своя колега и потиска класа и с прекомерни изисквания и ниски резултати.
Отлична ученичка е подложена на непрестанни обиди заради ученолюбивостта си …
Това са истински форми на тормоз и се случват ежедневно в някое от българските училища. Един ден протест не стига за всичките.
И какво, ако протестирам последната сряда на февруари, щом съм безразличен през останалите 180 учебни дни от годината? Не, няма да сложа розова фланелка идната сряда, нито ще разказвам за нея.
Ще направя единственото, което има смисъл и което правя всеки учебен ден. Да бъда толерантен към децата и да искам същото от тях, да ги уча на приятелство, справедливост, търпимост, уважение.
За да спечелим битката с тормоза в училище ни трябват съвест, пример и ценности, а не розови фланелки.
Ох, що се отнася до тормоза в училище, имах клиент момче на което съученик му бе забил нож в гръбначния стълб. Дъщеря ни бе тормозена от своя съученичка в продължение на 3 години,и си мисля че тормоза набира своята сила от безразличието от страна на учителите. Гамените стават все по уверени в себе си от безнаказаноста. Какво да ви кажа. Сбъркана система на сбъркана държава.
Авторът, както е видно, си е написал името още преди първото изречение!
Павлин Иванов
“Ловеч днес”
Да много примери за тормоз. Интересно защо авторът не се е подписал. Според мен трябва да се говори за различните прояви на тормоз и няма лошо ако поне един ден манифестираме :”Тормозът спира тук” или “Не на тормоза в училище”. А за трайни резултати съм съгласна, че трябва толерантност и възпитаване на ценности.