Български истории за рака на гърдата

„Годината на осемте химии“ от Петя Накова е книга с документални истории на хора, преживели битката с рака на гърдата. Историите от нашата действителност по тази тема все още са рядкост, а споделянето им би могло да е ключ към емоционално равновесие за засегнатите и техните близки. Откритият разговор по темата би могъл да повлияе на много жени да побързат, за да не им се налага да проведат прегледа „аварийно“ както героините в книгата.

Книгата, издадена от „Жанет 45“, съдържа истинските истории на жени с рак на гърдата, обединени в пет образа. Те са дълбоко интимни и съвсем конкретни със своите чувства, страхове, сънища, обрати и, разбира се, добри и злощастни срещи с нашето здравеопазване. Това е книга за оптимизъм и победа. Защото авторката е една от тези жени.

Семейството на Ани  е пред разпадане. Доника очаква внуче.  Ваня е бременна. Росица  живее  спокойно  и  хармонично. Галя обича спорта и децата си. Всички те са  диагностицирани с рак на гърдата. Очаква ги година с осем химиотерапии, много болка, но и изненадващо пътуване към себе си.

Те споделят:

„Мечтая да обиколя света. Всеки ден се качвам на метрото. Слизам четири спирки по-рано. Там е болницата.“

„Дъщеря ми е само на три. Казвам й: „Моята гърда се разболя. Дадох я на един доктор да я излекува и като я излекува, ще ми я върне.“

„Не му било чудно, че имам крило вместо гърда, премахнатата, а че крилото е отпред. Крилата на ангелите са на гърба, на самолетите и птиците отстрани, могат дори да са отгоре като на хеликоптерите, но никога отпред. С крила отпред можеш да летиш или назад, или право нагоре, с лице към слънцето, небето, звездите.“

„Приятелите са като имунна система на обществото. Когато някой се разболее от рак, те се струпват около него и нямате представа колко много лекува това.“

„Имаме семейно събиране. Моят първи братовчед е с четвърта жена, двайсет и пет години по-млада от него. Моят приятел е с петнайсет години по-млад от мен. Родата заклеймява братовчед ми за N-ти път. А на мен ми казват:

– Няма значение с колко години е по-малък от теб. Само да си добре!

Има полза да си раково болен.“

Петя Накова е военен кореспондент от страната на болестта. С широко отворени очи, без да отвръща поглед и от най-тежките ситуации, тя наблюдава как тялото води битка със себе си, как няколко смели жени всекидневно се борят с терористичните клетки на рака. Изисква се много честност и сила, и голяма доза  самообладание, за да опишеш трагедията, когато си в нейния център. Петя Накова е оцеляла, за да ни разкаже. — Димитър Кенаров

 

За автора: Петя Накова завършва режисура в НБУ. През 2012 г. излиза документалният ѝ роман „Проповедникът и Черният кон“ (Изток-Запад). Документалист по сърце и призвание, тя дебютира с документалния филм „Ром Кихот“ (2013, сърежисьор с Нина Пехливанова).