Павлин Иванов
Едва ли можеше да има по-различна Цветница. Особено тук, в Ловеч. Този пъстър и жив празник е най-обичания в люляковия ни град. Винаги е привличал хиляди хора от близо и далеч. Близките, приятелите, съучениците, море от хора, в което всички ние обичаме да се потопим след дългата зима.
Днес нашата Цветница е различна. Посрещаме я разделени, притеснени за бъдещето, осмислящи миналото, незнаещи как да живеем пълноценно днес. Радостта, детския смях, глъчката и пълните кафета със слънчевите им тераси, днес не събират приятели.
Днес обаче, можем да си спомним това, което имахме. Красивите гледки, оживените улици, топлите прегръдки. Не знаехме, че това не е било даденост. Не знаехме колко много имаме и бяхме загубили представа колко е важно всичко онова, дребничкото в живота ни, за което днес мечтаем.
Може би това точно за това идва и днешното изпитание. Светът удари ръчната спирачка и затихна в очакване на добрите новини, които още ги няма.
Все повече хора, с които обменяме мисли, казват, че тази пауза в живота ги е накарала да се замислят за миналото, настоящето и бъдещето. Повечето хора се обединяваме в простичките неща – животът на всички ни се промени и така и ще бъде. Дано е за по-добро, макар това да е само надежда, неподплътена с факти, разглеждайки безбройните черни коментари в социалните мрежи.
Много символи има днес. Всеки от нас прави жертви в името на другите. Лишаваме се от обичайния си начин на живот за да можем да бъдем и утре. Ограничаваме всичко, което обичахме да правим, за да си помогнем сами и да се справим. По-голямата част от хората сме спокойни, смирени и отговорни, дори заради онези, безсмъртните и безотговорни човеци, за които може би най-вече е този урок и това изпитание.
Тези дни на изпитание ни дават много знания. Научихме много за истинските и фалшивите приятели. Разбрахме, че уплашените, тези без вяра и опора, са малко, но изключително шумни и агресивни в своя зов за помощ.
Видяхме, че освен лекарите, огромно уважение заслужават и шофьорите доставящи ни всички необходимо. Освен полицаите, започнахме да ценим и продавачката в кварталния магазин, без която ежедневието ни ще е ужасно.
Видяхме, че учители, деца и родители са всъщност една общност, която заедно приема и се справя с предизвикателствата.
Разбрахме, че колкото и да не харесваме по принцип всяка една власт и държавните или местни институции, въпреки грешките, те израснаха за седмици и се научиха да бъдат в по-голямата си част грижовни, успокояващи, търпеливи, носещи огромна отговорност. Уважение за това!
Установихме и че семействата ни, тези хора, които не виждахме заради безбройните си ангажименти, са точно това, за което сме ги създали – любов, уважение, разбиране, взаимопомощ, смях, грижа, уют.
Тази Цветница е толкова различна. Даде ни толкова много награди, които не сме очаквали, че можем да получим. Върнахме се към себе си и към корените си. А нима това не е смисъла?
Уважаеми читатели на „Ловеч днес“, честит празник!
И макар да е различна, нашата ловешка Цветница е дълбоко в сърцата и душите ни. Точно там, където си струва да бъде.
Честит имен ден на всички онези пъстри, цветни, лъчезарни хора с имена на цветя. Бъде здрави, силни, обичащи и мечтаещи!
Добрите новини скоро ще дойдат! Най-тъмно е преди изгрева! Очакваме го