Пяна на повърхността

Павлин Иванов

И аз и вие познаваме различни хора – добри и лоши, умни и глупави, можещи и неможещи. Много лесно би било, ако можем да характеризираме личностите в този свят като само бели или като само черни. Но Господ ни е дал пъстра палитра цветове, усещания, дадености и възможности.

Искаме да покажем на външният свят цветното, доброто, хубавото и в същото време да прикрием недостатъците си. Но дори и в това има разлика. Силните личности не крият слабите си страни, защото умеят да ги използват.

Моят днешен коментар е за слабите, за мястото им в живота ни и най-страшното – как губят единственото ценно нещо, което ние останалите притежаваме като хора – времето на нашия живот.

По разбираеми причини, конкретни имена няма да имам възможността да спомена. Убеден съм обаче, че ще разпознаете ясно както самите типажи, така и личностите зад тях.

Знаете, че публичните личности са и трябва да бъдат на показ. Причината е тривиална, но важна – те със своите действия или бездействия, влияят върху обществения живот, върху настоящето и бъдещето на всеки един от нас. Точно за това, трябва да познаваме тяхното минало, настояще и бъдеще, защото на точно тази основа те взимат зависими или независими решения.

Разбира се, говоря за политика и изпълнителната власт, независимо от нивото и обхвата на влияние.

Сигурно познавате достатъчно добре някой, който по един или друг начин е влязъл в тъй наречената политика. Познавате го от преди и го наблюдавате днес. Вероятно има огромна разлика от времето, когато е бил обикновен човек. Тогава, когато е бил себе си, не е имал поводи да крие действията си, най-вероятно е бил спокоен, човечен, истински, в едно с всичките си добри и лоши страни.

Като общество, доста често сме се вкарвани в капана на заблудата, най-вече с мотива на отделният индивид упражняващ власт или по-точно казано, стремящ се да изглежда, че постигнатото от него е в полза на обществото като цяло.

Повечето от четящите „Ловеч днес“ сме възрастни хора, с доста натрупан житейски опит, доста често неприятен, но точно това навярно ни е направило по-чувствителни и усещащи заобикалящият ни свят. Въпреки това, сравнително често заглушаваме интуицията си и отново загубваме времето и доверието си, които са безценни.

Имам претенцията да познавам отблизо почти всички упражняващи власт в различните й аспекти. Безрезервно вярвам само на двама политика, доказали себе си през годините. Уважавам изключително много не повече от десетина, за които съм се убедил, че са честни, способни, умни и свестни. И остават още десетки или стотици персони, за които точно е този коментар.

Повечето от тези, последните, навирили носове пред своите комшии и демонстрирайки загриженост, компетентност, дори понякога смешно, но мъдрост, са влезли в политиката или във властта с добри намерения. Добрите намерения за огромната маса от този характерен тип индивиди се заключват в прости неща – нова работа, израстване в йерархията, по-голям доход, осигуряване на личен финансов просперитет или просто фотоволтаична клетка. Инструментът за постигането на личните цели е вливането на съвкупността от атоми съпровождащи тяхната душа в някоя от безбройните партии (за да не се лъжем, малко са тези, които отиват в малка и безпереспективна политическа структура). Обикновено, но много рационално, тези политици влизат в партиите като правило, само в два времеви отрязъка:

• Когато има вълна усещаща предстоящ пир
• Когато масата е сложена

Много интересен беше примера с НДСВ, партия от близкото минало, в която куцо, кьораво и сакото се устреми да става „политик“, висш администратор или просто някакъв във властта. Спомняте си, нали? Хора с остроумни прякори, хора с неизвестен начин на мислене и ценности, със съмнителни професионални качества. 99% от тях останаха забравени в историята, но все пак, играчите от тях, успяха да „подложат“ известни суми от нашите пари в основите на личното си бъдеще. Казано по-просто, който можа открадна, който можа уреди себе си и цялата си рода.

Последните години не са по-различни. Хората искащи да се „облажат“, усещат вятъра. Категорично! Виждам ги всеки божи ден.

Усещам вълненията им, притесненията им – дали ще бъдат забелязани навреме, за да наместят съвкупността си от атоми в предстоящи за освобождавани кресла, при всяко едно разместване на победителите. Тези хора не са опасни за обществото, защото просто са си такива – прозрачни и предвидими в намеренията си, което по някакъв абсурден начин ги прави смешно искрени. Това е и огромната маса хора, а процеса е видим във всяка една по-значима партия. Безспорен факт!

Една група от горните, категория „по-политици“, обаче е винаги с усещането, че е недооценена. Обществото е неблагодарно към техните дела, не разбира какви огромни саможертви правят в името на добруването на населението. Независимо каква позиция заемат в някаква администрация или партия, те имат манията, че заслужават много, много повече. И тук уменията, знанията, подготовката, индивидуалните качества, по-скоро видимата липса на такива, нямат абсолютно никакво значение в амбициите им.

Познавам хора от различни партии, типажът и моделът на поведение и действия са винаги едни и същи във всяка една политическа структура. Лично съм се убедил, а вярвам, че тези от вас, които са прочели до тук написаното, ще споделят същите впечатления.

Този тип хора са като мръсната, лека пяна, която плува върху водата. Непотопяеми, защото са запушили с масовостта си повърхността и всеки, които се опита да ги събере и изчисти, бива подложен на „приятелски“ огън. Отново дебело подчертавам, това се случва във всяка една по-значима партия, независимо от нейния цвят.

Тези от вас, които са гледали нашумелият преди време филм „Тайната“, познават вселенския закон: „Което си прилича се привлича“. И тъй като фундамента на човешкото поведение са личната философия, ценности, разбирания за морал, способността за разграничаване на доброто от злото, тази пяна, точно както и в реката, се събира заедно, под общият знаменател неоцененост в личен и обществен план.

Хората „пяна“ изповядват принципа на огледалото. Те смятат, че всеки един индивид има същият фундамент като техния, воден е от същите цели като техните, има същите амбиции като техните, очаква същият резултат като тях самите. Ако са крадци, мислят, че всички са крадци. Ако са подлизурковци, интриганти, комплексари, твърдо вярват, че няма човек, който може да е различен.

И точно тук идва драмата.

Неспособността да се осъзнае, че светът е населяван от личности с различен начин на мислене, различно разбиране за добро и лошо, различна представа за морал, води до любопитни за наблюдение, но катастрофални като резултат последици. Разделителна линия между едните и другите е на всяко ниво – град, община, област, държава.

Според мен, 95% от по-висшият ешелон на всяка политическа структура се състои от „политиците пяна“. Опирайки се един на друг, поради огромното си числено превъзходство, те добиват още по-голяма увереност в усещането за недооцененост, съчетана с мания за власт и признание, но въпреки превъзходството си, никога не намират сила да се изправят явно срещу малобройните 5%.

„Пяната“ винаги се задоволява с това, да си шушука, да крой планове за преврати по ъгли и сепарета, да сплете интриги, да раздели за да владее, но никога не излиза с име, история, намерения, цели. Погледнете последната година в централните медии, слушаме за разцепления, смени по върховете. Повярвайте, тук в Ловеч е същото!

„Пяната“ оказва влияние върху тези, обикновените, редовите, не толкова амбициозните, които не са в по-висшата власт, като им дава крещящ пример за това, как всяка кауза, идея или намерение, може да бъде съсипана, само и единствено защото 95% от заемащи по-висока позиция в партийната йерархия са откровени задници, ламтящи за власт. Но все пак това е вътрешен проблем, макар да касае обществото като последици от вътрешните борби.

По-страшното е, че погледнато отвън, като пример мога да посоча негласуващите, се вижда, че щом партиите не са здрави и стабилни, каква може да бъде държавата ни управлявана от представителите на точно тези партии. За да илюстрирам мнението си, мога да дам конкретни примери за всяка една по-голяма партия, с имена и лични истории, тук в Ловеч.

 

Всеки има своята „шаячна правда“. Моята е, че пяната трябва методично да се чисти! Да има промяна всеки ден, стъпка по стъпка, независимо, че процесът струва време.

 

Моят интерес като обикновен гражданин е да имаме силни партии, силни лидери, силни екипи, които защитавайки своите позиции и каузи, ще намерят онези пресечени точки, които ще доведат системата и обществените взаимоотношения до устойчив, предвидим и разумен баланс.

 

За съжаление, това с политици „пяна“, с мижитурки, службогонци, гъзолизци, роби, крадци и далавераджии, няма как да стане! Доказан факт!

 

На лидерите на значимите партии им предстои, рано или късно, да изчистят мръсотията около себе си. Някои вече започнаха. Едни натириха „пяната“ в Брюксел, други в кварталното кафене, на трети им взеха „телевизора“.

 

Искам да знаете, казвам го като човек добре информиран и познаващ процесите, че във всяка една партия, без изключение, има хора можещи, морални, свестни, честни и мислещи. Те обаче, имат само един единствен, но неразрешим към момента проблем – очакват някой друг да събере пяната от собственият им поток, защото не искат да се цапат!

 

Знам, че точно тези, които би трябвало да се разпознаят като „пяна“, няма да са в състояние да разберат написаното и ще попитат какво е искал да каже автора още в първите коментари.

Написаното не е предназначено за тях, а за вас, тези, които разбирате генезиса на случващото се около нас, с надеждата, стоейки здраво зад своите принципи, да направите възможна промяната.