Продължавайте да дарявате на тези, които имат нужда от Вашата доброта, но помислете как го правите

Помолих за разрешение да публикувам поста на една жена от нейната Фейсбук страница. Защото беше много човешки написано и много истинско, а същевременно професионално и полезно. Нещо твърде рядко в днешно време и в нашия град. Тази жена се казва Весела Цанкова. Ето нейната гледна точка.:
Отдавна обмислям тази публикация, отлагам я с години, защото се отнася за едни добри хора, които вършат добри дела, но резултатите, които следват понякога са лоши … за децата.
Не искам да ги засегна- напротив ценя добрите намерения, но …к лошият резултат надделява над добрината, има ли смисъл от нея?
Става въпрос за дарителството, не за всички случаи, по-голяма част от тия хора знаят как се твори добро – даваш без да чакаш в отплата…
Не са ли всичките дарители такива?- можете да ме запитате. Ами не са – ще Ви отговоря аз, на базата на моя опит.
Има и такива, които с очите си искат да пипнат и да видят страдалеца, на когото подават къшей хляб и като го видят лично, не им стига, ами го и снимат за да споделят страданието му и своята доброта към него.
А когато страдалецът е дете… поставете се на мястото на тия деца, без родителска подкрепа, които по някаква причина са се превърнали в родители на родителите си и всякакви други трагични хипотези, довели тях и близките им до състояние на несигурност и страх за бъдещето им.
Тия деца, които имат точна сума джобни, равняваща се на десета от джобните на другите деца, които не искат маркови маратонки, а се нуждаят просто от топли обувки за зимата. Тия деца, които „трябва“ да са благодарни на малкото което получават, а за съжаление мечтите им са като на всички други.
Сещате ли се какви топли чувства те хранят към своите „непознати дарители“.
Идват от нищото, всеки път с различни лица и все им носят нещо сладко и по- скъпо от това, което грижещият се за тях може да им осигури. А сега се вгледайте по-надалеч и вижте онзи злонамерен тип зад ъгъла, който се присъединява към преминаващите през живота им Непознати и отново с топла прегръдка и сладкиш ги подмамва за да ги употреби за свои цели най- разнообразни.
Този непознатият не е като останалите, той е коренно различен, но за детската наивност той е същия.
Разбирате ли вече, колко е порочна добротата, когато е извършена по грешен начин?
Затова ще кажа на Дарителите: Продължавайте да дарявате на тези, които имат нужда от Вашата доброта, но помислете как го правите.
Потърсете близък на детето чрез който можете да предадете Вашето дарение, който да издигнете в очите на детето, към който да стимулирате детската обич и който в утрешния ден ще бъде до детето, когато Вие си тръгнете.
Дарете, това, което е по Вашите сили, но не отнемайте емоцията от детето, нека то я пази за хората, които се грижат за него, макар и според силите си. Благодарение на Вашите дарения тези хора могат да отгледат това дете, но могат и завинаги да загубят своя авторитет и детето да остане емоционално празно към човека, полагащ грижи за него.
Помислете как ще се отрази на детето, приело Вашата помощ, ако публикувате историята му, а дори и снимки в интернет. Нима това дете няма собствено достойнство, приятелска среда и нужда от закрила на емоцията и тъгата?
Намерете подходящ посредник за дарението си, дори и да няма родители, все някоя институция или легитимна организация има контакт и подкрепя това дете. За полагащият грижи възрастен е още по- трудно да бъде значим за едно дете, ако не е негов родител, а трябва и с Непознатите да се съревновава.
Ако все пак се налага да направите дарението лично на детето, направете го като го уверите, че неговите близки го обичат и макар сега да им е трудно те не са го изоставили, а вие сте само Приятел, преминаващ през живота му.
Нека мисълта, че доброто се връща бъде Ваша награда!