Помолих за разрешение да публикувам поста на една жена от нейната Фейсбук страница. Защото беше много човешки написано и много истинско, а същевременно професионално и полезно. Нещо твърде рядко в днешно време и в нашия град. Тази жена се казва Весела Цанкова. Ето нейната гледна точка.:
Отдавна обмислям тази публикация, отлагам я с години, защото се отнася за едни добри хора, които вършат добри дела, но резултатите, които следват понякога са лоши … за децата.
Не искам да ги засегна- напротив ценя добрите намерения, но …к лошият резултат надделява над добрината, има ли смисъл от нея?
Става въпрос за дарителството, не за всички случаи, по-голяма част от тия хора знаят как се твори добро – даваш без да чакаш в отплата…
Не са ли всичките дарители такива?- можете да ме запитате. Ами не са – ще Ви отговоря аз, на базата на моя опит.
Има и такива, които с очите си искат да пипнат и да видят страдалеца, на когото подават къшей хляб и като го видят лично, не им стига, ами го и снимат за да споделят страданието му и своята доброта към него.
А когато страдалецът е дете… поставете се на мястото на тия деца, без родителска подкрепа, които по някаква причина са се превърнали в родители на родителите си и всякакви други трагични хипотези, довели тях и близките им до състояние на несигурност и страх за бъдещето им.
Тия деца, които имат точна сума джобни, равняваща се на десета от джобните на другите деца, които не искат маркови маратонки, а се нуждаят просто от топли обувки за зимата. Тия деца, които „трябва“ да са благодарни на малкото което получават, а за съжаление мечтите им са като на всички други.
Сещате ли се какви топли чувства те хранят към своите „непознати дарители“.
Идват от нищото, всеки път с различни лица и все им носят нещо сладко и по- скъпо от това, което грижещият се за тях може да им осигури. А сега се вгледайте по-надалеч и вижте онзи злонамерен тип зад ъгъла, който се присъединява към преминаващите през живота им Непознати и отново с топла прегръдка и сладкиш ги подмамва за да ги употреби за свои цели най- разнообразни.
Този непознатият не е като останалите, той е коренно различен, но за детската наивност той е същия.
Разбирате ли вече, колко е порочна добротата, когато е извършена по грешен начин?
Затова ще кажа на Дарителите: Продължавайте да дарявате на тези, които имат нужда от Вашата доброта, но помислете как го правите.
Потърсете близък на детето чрез който можете да предадете Вашето дарение, който да издигнете в очите на детето, към който да стимулирате детската обич и който в утрешния ден ще бъде до детето, когато Вие си тръгнете.
Дарете, това, което е по Вашите сили, но не отнемайте емоцията от детето, нека то я пази за хората, които се грижат за него, макар и според силите си. Благодарение на Вашите дарения тези хора могат да отгледат това дете, но могат и завинаги да загубят своя авторитет и детето да остане емоционално празно към човека, полагащ грижи за него.
Помислете как ще се отрази на детето, приело Вашата помощ, ако публикувате историята му, а дори и снимки в интернет. Нима това дете няма собствено достойнство, приятелска среда и нужда от закрила на емоцията и тъгата?
Намерете подходящ посредник за дарението си, дори и да няма родители, все някоя институция или легитимна организация има контакт и подкрепя това дете. За полагащият грижи възрастен е още по- трудно да бъде значим за едно дете, ако не е негов родител, а трябва и с Непознатите да се съревновава.
Ако все пак се налага да направите дарението лично на детето, направете го като го уверите, че неговите близки го обичат и макар сега да им е трудно те не са го изоставили, а вие сте само Приятел, преминаващ през живота му.
Нека мисълта, че доброто се връща бъде Ваша награда!
С уважение, към Дарителя, даряващ с грижа към детето,
Един социален работник