Радка Рашева
Преди 160 години на този ден (15 юли 1854г.) е роден най-младият министър председател на България, високо образован и оплюван от свои и врагове политик – д-р Васил Радославов.
Роден е в семейството на имотен ловешки търговец. От малък е много любознателен и още преди да тръгне на училище, може да чете. Заслуга за това има по-големият му брат Михаил, който съвсем млад става учител. Васил учи в Ловеч при даскал Янко и при младия Никола Ковачев. Последният въвежда модерни за времето си предмети, не преподавани до тогава в Ловеч. Един от новите предмети, въведен в ловешките училища е френският език. Завършвайки успешно училището в родния си град, през учебната 1868/1869 г. Васил Радославов заминава с брат си за Тетевен, където Михаил е назначен за главен учител, а Васил – за негов помощник. Тук той продължава да учи френски и турски език. През следващите години двамата братя учителстват в Габрово и Ловеч. Като учител в Горнокрайското училище Васил Радославов въвежда „звучната метода по четене и писане, която се състои от две части 1. подготвителни слухови упражнения по картинки към четене и писане; 2. само четене и писане. Четмописането става като се излиза от предмети, имената на които съдържат буквата, която ще се открива (учи)”. [Русев, Люб. Педагогически речник. С, Издава Добромир Чилингиров, 1936. ] Въвежда „ново и в организацията на училището”, като разделя учениците според възрастта им в отделения. С добрината и знанията си младият учител успява бързо да спечели симпатиите и уважението на съгражданите си. И затова, когато заможният ловчалия Димитър Дойчинов, предлага да поеме издръжката на един младеж, за да отиде да учи, е предложен Васил Радославов. На 1 август 1872 г. той заминава за гр. Писек, Чехия, за да учи в тамошната гимназия.
През учебната 1875/1876 г. се завръща в Ловеч и отново става учител заедно с Илия Луканов, Анна Предич-Радославова, съпруга на брат му Михаил. Негови ученици са и бъдещите професори Беню Цонев и Стефан Ватев.
Васил Радославов участва активно в обществения и културен живот на града. След неуспеха на Новоселското въстание и опожаряване на селото, ловчалии тайно събират дрехи и храна за пострадалите, но никой не смее да участва в групата, която трябва да ги предаде. С това се заема Васил Радославов и повежда кервана към Ново село.
След първото освобождение на Ловеч през юли 1877 г. турците отново завземат града и започват жестоки кланета на християнското население. Избягал с много свои съграждани в Севлиево, Радославов организира разузнавателна група, която представя на руснаците сведения за числеността и разположението на турския аскер в Ловеч и по тоя начин помага за организирането на второ и окончателно освобождение на града. След изборите за местно управление за кмет е избран Иван Драсов, а за секретар на общината – Васил Радославов.
Желанието да учи никога не напуска любознателния Васил. С тази цел той заминава за Виена, където се записва да следва естествени науки. По-късно се премества в Хайделберг, за да учи право. Завършва през 1882 г. с докторат. Връща се в България и става адвокат. През 1884 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българската академия на науките. Членува в Либералната партия. Същата година започва неговата политическа кариера – става Министър на правосъдието в правителството на Петко Каравелов (1884-1886). Упорит и своенравен, на 18 декември 1885 г. без консултации с правителството, въвежда съдебни закони на Княжество България и Източна Румелия, които закони спомагат за утвърждаване на едно историческо събитие, каквото е Съединението. От друга страна те предизвиквт сериозен дипломатически скандал и поставя правителството на България в много трудна ситуация в отношенията й с Русия. Сред абдикацията на княз Александър I Батенберг на 9 авг. 1886 г., Васил Радославов оглавява правителството и става най-младия министър председател в историята на България. От тук нататък заема различни министерски постове – министър на просвещението, министър на вътрешните работи, министър на външните работи, отново министър председател (17 юли 1913-21 ноем.1918 г.) и то в твърде тежък период за страната. Избиран е за председател на Второто и Четвъртото народно събрание и на Третото Велико народно събрание. Неговото управление е свързано с преследването русофилите, а като министър на вътрешните работи в правителството на Димитър Греков ръководи потушаване на бунтовете срещу въвеждане на десятъка ( данък натура) при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник (1900 г.)
След сключване на Солунското примирие на 29 септ. 1918 г. Васил Радославов емигрира в Германия, за да запази свободата си. През 1923 г. е осъден задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война и втората национална катастрофа. През юни 1929 година е амнистиран.
Умира в Берлин на 21 октомври същата година като свободен гражданин, а не като престъпник. Церемонията по погребението е много скромна, но на нея присъства и цар Фердинант. По настояване на определени политически кръгове, тленните останки на този противоречив, но умен и далновиден политик, са докарани в България. Поклонението е в София, в дома му на ул. Иван Вазов, 42 и продължава три дни. Цар Борис III лично донася венец. Погребан е за втори път на 3 ноември с.г. с почести.
Една от малкото хубави и смислени статии днес…Браво, дано има повече ( и само) такива!