Това, което ще прочетете няма за цел нито да всява паника, нито да плаши когото и да било. Но все пак, хубаво е да имаме реална представа за заобикалящата ни действителност, за да може всеки сам да взима ежедневно решенията за живота и здравето, както за своето, така и на своите близки и познати.
Както многократно вече съм писал, както се вижда от репортажите и новините по всяка една медия, проблем в болниците не са нито парите, нито лекарствата, нито апаратура. Проблем за болниците, особено като нашите, тези в градовете на област Ловеч са кадрите. Липсата на лекари, сестри, санитари, вече е толкова видима. Нови медици няма от къде да дойдат. Не сме София, Пловдив, Варна или Бургас.
Попитайте някой ваш близък, работещ в болниците на областта. Попитайте някого, на когото вярвате. Нека ви разкаже. Важно е! Важно е, защото колкото и рядко да ни се налага в живота да използваме разума си, днешните дни са точно такива.
Когато попитате познатия си медик, той ще ви разкаже, че положението изобщо не е розово. Особено в последните дни на сериозен наплив на хора, имащи нужда от медицинска грижа. Ще ви разкаже защо се чувства смачкат от умора и безсилие, и въпреки това, прави всичко по силите си за да спасява. Дори онези, които го хулят, плюят и бият. И не че медиците са безгрешни.
Просто днес е ден за единомислие, а не за конфронтация породена от различията и навярно основателните мотиви на медици и пациенти.
Бихме се справили по-успешно и спокойно, ако си помагаме, доколкото можем. Ако имаме нормалната, човешка грижа един за друг. Живеем в малки градове и се познаваме.
Знам, че и лекарите могат да бъдат много по-уважителни и човечни, а това ще помогне изключително много. Но знам, че и ние като пациенти, можем да бъдем по-грижовни за здравето си и по-предпазливи, за да не се налага да имаме нужда от медицински грижи точно сега.
Факт е, че точно такива времена в човешката история просто не е имало. Всичко случващо се днес е за първи път в такъв мащаб, с такива канали на обмен на информация, с такава свобода на изразяване.
Пиша всичко това, защото вчера ми се обадиха лекари, на ръба на възможностите си, без идея кога ще се приберат в къщи и до кога физическото и психическото им състояния ще позволят да вършат работата си. Беше като вик за помощ и разбиране. Най-човешки и искрено.
Моля ви, спазвайте разумните мерки на здравните власти. Опитайте се наистина да ограничите контактите си с хората около вас, това е единственото доказано нещо, което предпазва и помага. Не е нужно да се правим на герои и смелчаци в очите на другите, защото на болничното легло всички сме равни. Ако изобщо има кой да ни лекува и да се погрижи чрез знанията, уменията и опита си за нас.
Наистина опасността от колапс на здравната система е реална. Особено в Ловеч и градовете на областта ни. И тя не е в парите, апаратурата, лекарствата, а в хората, които има знанията, опита и професионализма да ни помогнат ако имаме нужда. Няма откъде да дойдат други, които да заменят възрастните, болните, уморените медици. Просто няма откъде!
Ако сме спокойни и малко по-разумни, ще се справим! Ако продължим с рогата напред, на инат, с егото си, с фалшивата информация, която се споделя масово, нищо добро не ни очаква.
Добрата новина е, че всичко, което ще се случи в следващите месеци зависи единствено от това, което всеки един човек прави днес. А аз вярвам и знам, че с изключение на 15 % вечно спорещи и приемащи се за бунтари хора, голямото мнозинство сме нормални и разумни хора.
Ако сте стигнали до тук и не сте схванали основната мисъл, тя е проста – ако не се променим днес и не започнем да се пазим, утре няма да има кой да ни лекува. Независимо от какво. Това е реалността и никакво значение няма дали тя ни харесва или не. Тя проста е такава – действителност.
Няма място нито за страх, стрес или паника. Необходимо е единствено да бъдем предпазливи и разумни, познавайки реалностите.
Ще си позволя няколко съвета:
- Моля, най-искрено, не разпространявайте откровено неистинска и манипулативна информация в социалните мрежи! Спрете я! С коментар, с това, че вие не ставате неин проводник на разпространение. Не се карайте на този, който я е публикувал. Той просто е уплашен и световната конспирация е единствения му изход от действителността. Съвсем нормална реакция на човек под стрес.
Шокиращите заглавия са белег за недостоверност. Никой няма нужда да бъде плашен. Достоверната информация не плаши. Тя дава действителното състояние на база на което, всеки човек може да вземе своите решения и да направи своите изводи.
Информацията пристигаща от институциите, доста често изглежда глупава и смешна, но дори и такава, тя е достоверна.
Информация от сайтове или Фейсбук групи с имена, които дори не може да повторите, има съвсем други цели и последното, което може да се каже за нея е, че тя има досег с фактите. Точно такива източници поднасят една наистина шокираща и плашеща информация, която обаче, не може да ви послужи за нищо.
Психическото здраве е много, много важно!
- Питайте!
Няма човек, който знае всичко. Съвсем не е срамно да се пита за неща, които не знаем. Питайте някой, който доказано е компетентен. Който е добре информиран и е човек, на когото имате доверие. Близките хора не се лъжат. Така сме устроени. Как ще се погледнем после в очите, в този малък град?
Търсете отговорите от различни достоверни източници.
- Ако имате притеснения, просто споделете. Няма нищо срамно в това, човек да има човешкото чувство на безпокойство, притеснение, страх. Доверете се. Не сте единствените, които имат въпроси и притеснения в тези времена.
- Информирайте се редовно от достоверни източници, защото ситуацията е доста динамична.
- От всички анти Covid мерки, доказано работещата е дистанцията. Ако я спазваме, няма как да имаме досег със заразата или поне вероятността ще бъде много малка. И не е проблема дали ще ходите в парка, на улицата, в магазина. Разбира се, че няма по-хубаво нещо от разходка на чист въздух.
Идеята е да намалим възможността пръски от нас да достигат до другите, както и техните да достигат до нас. Чрез тях най-вече се предава вируса. За това са и маските.
Бъдете здрави и предпазливи. Пазете себе си и околните. Не създавайте допълнителна работа на крайно малкото лекари и сестри в нашите провинциални болници.