От първо лице: Работник на „Йобекс“ разказа за упражнено физическо насилие върху него от страна на управителя!

Къде по дяволите дремят институциите в Ловеч?

Павлин Иванов

Преди да прочетете това, което един от работниците разказа за случващото се в прочулата се вече  „Йобекс България“ и Серджо Пицути, искам да благодаря на този човек за смелостта да застане с името си пред „Ловеч днес“ и кореспондентите на БТА Даниела Балабанова и БНР Пламен Христов. Само мога да предполагам, какво трябва да се е случило в душата на този човек и какво е преживял, за да превъзмогне напластеният и насаждан съвсем умишлено през  годините в Ловеч страх.

Искам да уверя Пламен Димитров, че има пълната подкрепа на „Ловеч днес“ и ще направя всичко възможно, този случай да не се потули и да не бъде забравен.

Вчера, Пламен Димитров, вече бивш служител на „Йобекс България“ разказа пред нас за шокиращ инцидент, след които е взел решение да напусне фирмата на Серджо Пицути. Пламен работи във фирмата от 29 януари 2014 г. до 2 март. Женен е, има детенце на 1 годинка. Той е на 36 години, има висше икономическо образование и е работил в цеха за опаковане на скандалната фирма.

 

На 2-ри март 2014 година, малко след 18.30 часа в „Йобекс България“ се случва нещо шокиращо. След 12 и половина часов работен ден,  практически извън 12-те часа позволени по закон, собственика на фирма „Йобекс България“ Серджо Пицути, без наличие на свидетели ме причака в шивашкия цех и се нахвърли върху мен, разказва Пламен Димитров. Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски.

 

Предисторията

В неделя, на 2-ри март, ден преди официалният празник на България, в „Йобекс“ се работи. Смените са 12 часови. Започват в 6.00 и работния ден приключва в 18.00 часа. Поне така би трябвало да бъде.

Всъщност работим в неделя, обяснява Пламен, защото на другият ден беше 3 март- национален празник. Това се случва за пръв път да се работи в неделя. Иначе 1 ден от седмицата се почива.

От началото на февруари се започна на 12 часов работен ден с 1 час почивка. Работи се 5 дни в седмицата по 12 часа, като в събота се работи от 06.00 до 14.30 часа, с половин час почивка.

На въпроса, всяка събота ли се работи, отговорът му е категоричен: Да!

За въпросният 2-ри март, неделя, Пламен Димитров разказва „Просто този ден се виждаше, че предвидената работа за деня нямаше как да се свърши, даже след два или три часа след края на работното време“.

Не че имаме точно норма, но човека (Пицути) си е приготвил тировете и се работи. Беше ясно по-отрано, че няма да можем да свършим.

Говорихме с други колеги, че ще си тръгваме, когато приключи смяната ни. Няколко човека вече бяха си тръгнали в 18.00 часа. Един от колегите даже в 14.30 си беше тръгнал. Това си е негов избор. Аз виждам, че жените остават на работа, въпреки че работното ни време беше изтекло. Заради тях и аз реших да остана още малко,  до 18.30. След  това реших да си тръгна.

Отговорника на производството, дясната ръка на управителя, явно му е казал, че има хора, които искат да си тръгват и че работата няма как да се довърши.

Управителя се появи в момента на моето тръгване. Започна да ми подвиква и да ми търси сметка защо си тръгвам. Казах му, че съм изморен и си отивам.  Тръгвам да си ходя през шивашкия цех и той веднага, явно през склада, се е насочил да ме пресрещне и пак след повторно подвикване от негова страна, аз с по-рязък тон му казах, че не желая повече да коментираме и си тръгвам, което е мое право.

Инцидента

Тогава той явно не можа да понесе това мое решение и ми се нахвърли. Свали ме на земята. Прекалено неочаквано стана за мен.

Повали ме на пода и ме хвана силно за врата, като ме стискаше зверски. Бях шокиран, не съм очаквал такова нещо.

След това си тръгнах.  Аз също бях афектиран и го нарекох го идиот, което си е самата истина.

 

След това минах през полицията, където ми обясниха, че мога да подам жалба, а другото е по частен път да заведа дело за нанесена лека телесна повреда. Но без наличие на свидетели ..

Не подадох веднага жалба, защото бях изморен, вечерта в неделя се случва това, след 12 часов работен ден.

Подадох жалбата на 4 март (вторник). Обясних случая писмено в полицията. Не са ми дали входящ номер. Досега нямам и отговор от тях.

 

Ето какво отговори Пламен Димитров на нашите въпроси

Как се почувства след тази случка?

Бях много унижен, омерзен.  Не знам как да го опиша.

Как се държеше Пицути с останалите ти колеги?

Ами арогантно, по един същ начин. Без да се зачитат правата на работника.

Имало ли е обиди към работниците?

Той (Пицути) на италиански постоянно ръси псувни и негови си там груби думи. Няма добър ден, добро утро, няма най-нормалните неща, които трябва да се случват в една фирма.

Имало ли е подобни на твоя случай, на упражняване на физическо насилие?

Не съм чувал за подобни случаи за физическо насилие. Сигурно съм първия.

Ходи ли до болницата след инцидента?

Не, не съм ходил. Два три дни след случая имах силни болки във врата. Още по-зле се почувствах, когато отворих в интернет и написах Серджо Пицути. Видях интервютата на ТВ7 и с шефа на Инспекцията по труда в Ловеч инж. Митев. Видях, че институциите не защитават по никакъв начин права на най-уязвимите слоеве на населението.

В Инспекцията по труда подаде ли жалба?

Не, не съм, защото разбрах, че е имало доста жалби, а ефекта е нулев. Продължава  да се работи по същият начин.

А от полицията какво казаха? Ще предприемат ли нещо?

След жалбата, по закон могат да го предупредят писмено или не знам по какъв начин. Аз изисквах за публично предупреждение, за да може този случай да се разчуе и този човек да има някакъв страх и респект от работниците, макар и малък, и това никога да не се повтаря по никакъв повод.

Докато бяхте на работа имаше ли голямо текучество?

Когато започнах, започнаха още двама човека – момче и момиче, млади хора. Но след  1 ден се отказаха и прекратиха отношенията си с фирмата. Също така още една жена през януари започнала, също се отказа.

Имаме информация от твои колеги, че ако човек се разболее и вземе болничен, след това се уволнява. Вярно ли е това?

Чух за болничните, че когато се вземат, работника бива орязвам жестоко от заплата. Има  голям произвол, но хората не си търсят правата. Това за мен е фрапиращото. Те са едва ли не примирени и приемат, че той е един господар, който може да прави каквото си пожелае. До голяма степен те самите са допуснали това да стане възможно и да се случва.

Изплатиха ли ти заплатата?

Имам да получавам за февруари заплата и за март имам два дни и след тази случка имам седем дни болничен, поради нервно психическо разстройство и обща преумора.

По колко часа най-много сте работили?

Значи, извън тези 12 часа, много често през периода се е налагало да се остава, за половин час, за 45 минути, имаше често такива случаи. Но работниците са добронамерени и в интерес на работата, за да се свърши докрай се остава.

Плащаха ли ви извънреден труд?

Чувам за някакви 500 лева като заплащане месечно, а часовете колко се работи, няма явно толкова голямо значение

Как разбирате каква ви е заработката?

За януари не получих фиш.

Колко пари имаш да получаваш?

За един месец работен, надявам се около 500 лева

Да уточним, един месец работен за нормалните хора означава, 5 работни дни седмично по 8 часа на ден.

В тази фирма означава около 25 дни. Не съм ги изчислявал. Работи се на 6 дневен режим. 5 дена по 12 часа с 1 час почивка, а един ден се работи 8 часа – в събота.

Когато дойде инспекцията по труда на проверка, вършат ли си работата?

Аз имам съмнения за корупция, защото от колегите разбирам, че е имало жалби и проверки от Инспекцията, а в същото време, нещата продължават да си бъдат по същия начин. Даже и се влошават. Все по-малко хора работят във фирмата, трудно се намира персонал. Не знам каква е причината. Не е лошо да се провери състоянието на фирмата. Има много поръчки, но това не означава, че нещата са добре.

От друга страна, няма закъснения по думите на всички колеги по отношение на работната заплата. В това отношение фирмата е коректна.

Снощи разговарях с момчето, което напусна и с друга напуснала колежка, която не си е потърсила последната заплата, но засега , колегата няма интерес и не е склонен да говори.

Той е млад и се страхува, че няма да си намери работа.

Как се отразява всичко това на семейството ти?

При толкова дълго отсъствие от къщи, имам дете на 1 годинка, трябва да се къпе, това няма как да стане. Отделно, човек трябва да си напазарува, да си наготви, не можеш да се отдадеш изцяло на тази работа, след като отплащането е една заплата, която е мизерна за положения труд.

Това, което се случва е недопустимо да се случва в цивилизована държава!

 

Очаквайте продължение и още интервюта с други работници на „Йобекс България“