Община Ловеч започва кампания с контролен и информационен характер за вредния ефект от замърсяването на въздуха

Във връзка със зимния (отоплителен) сезон и характерните за него системни повишения на праговата стойност на средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве (ПС на СДН 50 µg/m³) за фини прахови частици до 10 микрона (ФПЧ₁₀) и в изпълнение на Програмата за намаляване нивата на замърсителите и достигане на установените норми за качеството на атмосферния въздух по показател ФПЧ₁₀ за територията на гр. Ловеч Община Ловеч започва сезонна кампания с контролен и информационен характер относно:

• Недопускане изгаряне на отпадъци в отоплителните битови инсталации;
• Контрол върху контейнерите за смет с оглед предотвратяване на запалването им и изпускане на вредни емисии димни газове;
• Контрол на недопускане на неорганизирано (на открити площадки) изгаряне на отпадъци в урбанизираните територии;
• Информиране на населението за вредните последици от използване на твърди горива с лоши екологични характеристики (въглища с високо съдържание на сяра и пепел, дърва за огрев с високо съдържание на влага) и от изгаряне на отпадъци.

Към 30.10.2014 г. в гр. Ловеч са регистрирани 101 бр. денонощия с превишена средноденонощна норма за качество на атмосферния въздух по отношение на ФПЧ₁₀, с което е нарушено изискването на Директива 2008/50/ЕО – в рамките на една календарна година нормата да не бъде превишавана повече от 35 бр. денонощия, за което Европейската комисия откри наказателна процедура срещу България, което би довело да санкции за страната и респективно за общините.

Битовото отопление е на първо място по размер на годишната емисия сред основните източници в гр. Ловеч – 23%, и е с най-значимо участие върху КАВ в града спрямо останалите локални източници. Праховите емисии от транспорта са на второ място (14%) в сумарната емисия на ФПЧ10 за гр. Ловеч. Размерът на годишната му емисия е 20,6 тона и въпреки че е значително по-малък от тази на битовото отопление (представлява 64% от нея), участието на транспорта при формиране на нивото на ФПЧ10 в централната част и в близост до големите комуникационни артерии съответства на битовото отопление – достига до 26%. Промишлените източници заемат едва трето място по размер на емисията (2%) и оказват незначително въздействие върху КАВ.

Прахът постъпва в организма предимно чрез дихателната система, при което по-едрите частици се задържат в горните дихателни пътища, а по-фините частици (под 10 mm – ФПЧ10) достигат до по-ниските отдели на дихателната система, като водят до увреждане на тъканите в белия дроб. Деца, възрастни и хора с хронични белодробни заболявания, грип или астма са особено чувствителни към високи стойности на ФПЧ10. Вредният ефект на замърсяването с прах е по-силно изразен при едновременно присъствие на серен диоксид в атмосферния въздух. Установено е тяхното синергично действие по отношение на дихателните органи и откритите лигавици. То се проявява с дразнещо действие и зависи от продължителността на експозицията. Кратковременната експозиция на 500 mg/m3 прах и серен диоксид увеличава общата смъртност при населението, а при концентрации наполовина по-ниски се наблюдава повишаване на заболяемостта и нарушаване на белодробната функция. Продължителната експозиция на серен диоксид и прах се проявява с повишаване на неспецифичните белодробни заболявания, предимно респираторни инфекции на горните дихателни пътища и бронхити – при значително по-ниски концентрации от ( 30 – 150 mg/m3), което е особено силно проявено при деца. Най-уязвими на комбинираното въздействие на праха и серния диоксид са хронично болните от бронхиална астма и от сърдечносъдови заболявания.

За намаляване на праховите емисии на територията на гр. Ловеч е необходимо обществеността да бъде информирана за източниците на замърсявания и начините за ограничаването им. След рекултивацията на старото сметище и прекратяване процеса на тлеене в сметищното тяло остават два съществени източника – комунално-битовото отопление и транспортът. Възможните мерки за ограничаване влиянието на битовото отопление върху КАВ са:

• преминаване на по-ефективни на източници и системи за производство на енергия за отопление носещи ползи за КАВ и влияние върху здравето на населението;
• изпълнение на проекти за енергийна ефективност на жилищния фонд и газоснабдяване на домакинствата.

Възможните за прилагане мерки за намаляване влиянието на транспорта върху КАВ са:

• технически – чрез въвеждане регулация на движението, намаляваща работата на двигателите в режим „тръгниспри“ и ограничаване изтриването на спирачки и др.; чрез поддържане на добро техническо състояние на настилката, с което се намалява нейното изтриване и поддържане чистотата й чрез пълно отстраняване на образуваните количества прах, измиване и оросяване, намалявайки условията за поява на вторичен унос;
• регулаторни – при възлагане на обществени поръчки: за обслужване на градската транспортна мрежа може да се поставят изисквания за употреба на автобуси с ниско ниво на емисия и/или използващи нискоемисионни горива; за ремонти и модернизация на уличната мрежа да се използват техники, изпълняващи екологичните критерии по отношение на праховите емисии;
• информационни – медийна кампания за насърчаване използването на велосипеди и др. нискоемисионни средства за движение в рамките на града.

Допълнителна информация за вредата от горенето на въглищата върху човешкото здраве може да се намери в осведомителната брошура на „Грийнпийс” – България.