Иво Райнов
Имаме убиец. Гадно звучи, нали. Като инфантилния възглас, с който Бареков привиждаше величието си в някоя скалъпена новина. Днес медиите звучаха така. Обществото трябваше да си отдъхне, но то остана подозрително. Премиерът се изнерви и гневно обвини българи, че злепоставят държавата си. Разсърди се и на европейските си партньори, защото вярват на клеветниците. Мои приятели заподскачаха ядовито с въпроса кой ще се извини. На МВР и ГДБОП, които почтено и неуморно си вършели работата, на държавата, охулена прибързано и несправедливо.
Ами никой няма да се извинява! Няма за какво. Хората отдавна не вярват на тази държава, неспособна да въздаде справедливост. Коленичила пред хората с дебелите банкови сметки. Закрилница за гешефтари и грабители и мащеха за обикновения гражданин. На коя държава да се извиняваме. На тази, която допуска некачествени ремонти, след които умират хора? На същата, създала среда за изстискваща административна корупция? На държавата осигурила комфорта престъпници да точат безнаказано здравните осигуровки и шансовете за живот на болните? Редяща обществени поръчки все в полза на приближени?
Аз лично не поставям на съмнение, че МВР и ГДБОП са свършили професионално работата си. Не си и спомням някой да ги е обвинявал в нещо по случая с убитата русенска журналистка. Затова извиненията са неуместни. Един случай на разкриване на тежко убийство не може да разпръсне недоверие, трупано с години. Колко от големите политически престъпници са били разкрити от тези същите структури? Колко от политическите покровители на беззаконието са били осветени и изправени пред съд с неопровержими доказателства? Колко от тежките финансови престъпления са били доведени до присъда? На хората им е омръзнало от пушилка, докато бандитите се разхождат на свобода в някое неприкосновено европейско убежище или топъл и екзотичен курорт.
Прокуратура, съд, полиция, разследващи служби, всичко това е държава, а тя дава ежедневни примери на хората за двойни стандарти, покровителство и гавра с обществената справедливост. Във всеки град има поне по един бивш или настоящ кмет, затънал до кръста в злоупотреби, има по няколко грандиозни обществени грабежа, които са получили височайша защита, има любимци на власт, следствие и Темида, укрити за нарушения или престъпления, за каквито на малките хора не прощават. Трябва ли да се извиним на тези, които държат два месеца в ареста жена обвинена за злоупотреба със 117 000 лева, но разсеяно пропускат зад граница да изчезне счетоводителка откраднала над 300 000 лева?
Не няма да се извиним на държавата, нито на нейните органи, които вместо да осигуряват правов ред служат като средство за репресия на неудобни. За доверие и извинения ще си говорим, когато държавата и нейните силови и правови структури вкарат в затвора крадливите кметове, изобличат икономическите престъпници, които смучат европейски средства и държавни ресурси, пратят зад решетките министри или магистрати, тровещи държавата с изтощаваща корупция. Накарат обикновения гражданин да почувства справедливостта на закона, еднаква за обикновения гражданин и дебелия портфейл.
До тогава ще бъдем подозрителни и никому няма да се извиняваме! Едно разкрито престъпление под натиска на европейската общност, нито ще стопи гнева ни, нито ще разколебае недоверието!