Не сте ловчалии, вие сте безродници!

Иво Райнов

О неразумний юроде, не се ли срамуваш да се наричаш ловчалия и да се грееш върху славната история на предците? Не го е казал Пасий, но би попитал всеки, който узнае, че днешната ловешка управа нехае за паметниците от миналото. Когато ходя из „Вароша“ ме побиват тръпки, че стъпвам в дирите на Левски. Когато видя паметните места, където Апостолът е вдъхновявал за революция и свобода ме обземат гняв и възмущение. Защото тези места тънат в забрава и разруха. Ловеч все още има памет, заради шепа родолюбци, които милеят и страдат за светините на героичната история. След време те ще си отидат, но ще останат дебелите пластове на забравата, трупани с безразличие от кмет администрация и институции.

Питам се какво зарежда престорения плам на кмета Казанджиев, когато чете написаните от пиарите патетични слова, застанал под сянката на величавата скулптора на Левски. Не се ли срамува от лицемерните думи пред исполина на националната революция. Куфи фрази на режисирана гордост, когато зад гърба му срамно пустее къщата на един от най-доверените сподвижници и укриватели на Дякона – Христо Цонев – Латинеца. В тази къща всяко стъпало е благословено от цървулите на Апостола, всяка стая е попила от завладяващия му плам. През 30-те години местната управа я купува за да я запази за поколенията като един от музеите за революционната дейност на Левски. Днес къщата е оставена в обятията на природните стихии , които със сигурност ще я довършат под безучастните погледи на историческия музей и неговия патрон Минчо Казанджиев.

Чудя се за какво културно възраждане говори ресорно отговорния заместник-кмет Пламен Петков, когато варошки паметници на културата с национално и местно значение се събарят безвъзвратно. Този адепт на историята, който във вдъхновената си грижа за артефактите на Ловеч щедро и без съгласие на общински съвет раздава помещения на историческия музей, но гледа пренебрежително как рухва къщата на Мария Сиркова, където Левски прекарва последната си нощ преди злополучното залавяне. Въобще не е оправдание, че имотът е частен. Както писах по-горе някогашната местна управа купува къща за да пази паметта на Апостола и да завещае историята на поколенията. Само, че онази управа истински обича Ловеч. Съмнявам се, че някой би си помислил същото за сегашната, когато види жалките руини от къщата на Мария Сиркова.

Любопитем съм за източниците на прекомерно самочувствие на бившия и настоящия шеф на историческия музей на фона на споменатите факти и пълзящата забрава на историческата истина. В този контекст и до днес гости и туристи не знаят, че минават край къщата на Величка Хашнова, построена върху прословутото скривалище на Левски. Както и много други факти стаени стаени някъде зад зидовете на старата варошка архитектура.

В серия от статии ще покажа и разкажа истината за съзнателно изоставената история на Ловеч. Не мисля да пестя епитети и тежки определения, защото откъсването от гордите корени е престъпление към паметта на ловешките революционери и възпитанието на бъдещите поколение. Няма да приема оправданието, че парите не стигат. Пари се търсят и намират. Не достигат съзнание и сърца, които да изпитват онова благодарно чувство, наречено любов към родния край. А там, където не достига родолюбие се пръкват безродници, такива след които не остават плодове, които да почиташ, пазиш и показваш с радост.