Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“
Процесът на отлив от учителската професия е съпътстван от други негативни процеси и ако те не се преодолеят, то интересът към учителството ще продължи да затихва. Държавната политиката за подготовка, мотивиране и задържане на младите хора като учители в образователната система кореспондира с реализирането им в професия, която е обществено оценена и правителствено приоритизирана. С огорчение можем да заявим, че това все още не е така, но и може да се промени, макар и бавно, с добър план и стратегия на правителствено ниво, както и с целенасочено усилие за промяна на ценностната система на българското общество. Наложителна е и промяна на протоколите за комуникация между учители и родители, образователна система и медии.
Позитивното днес е, че все още криза за учители няма, макар и тази тенденция да нараства застрашително. Днес в България е налице безспорно криза на интереса към учителската професия. В противовес с нашата вековна традиция на респект към образованието, сегашната криза е свързана с неоправдан дефицит на доверие към педагогическата професия, липса на доверие към значителна част от образователните институции, които не са предпочитани от родителите и един тревожен процес на елитизиране на други, считани за специални и престижни, гарантиращи връзки и успех в живота за техните деца.
Недостигът на преподаватели по някои специалности се компенсира с пенсионери, с неправоспособни учители или в образованието влизат учители, които остават такива за година или даже за по-малко. Този процес се приема необичайно спокойно, както от всички, работещи в образователната система, така и от родителите и техните организации. Това е индикатор за проблем в политиката и то не само формален, а е тревожен феномен за деградация на отношението и респекта към образованието. Показателно е, че през 2018 година ще се пенсионират над 4000 учители, а желанието на младите по възраст учители не се е променило спрямо миналата година и е рамките на 1% от общия брой на учителите.
Ако ние като народ се примирим с усещането, че професията на учителя е лесна, достъпна и възможна с едногодишна преквалификация, това ще гарантира неизбежен упадък на образователната система. По думите на министър Вълчев, МОН обмисля да създаде корпус от специално обучени учители, които да бъдат изпращани в райони с най-голям недостиг на педагози. Ведомството предвижда в края на тази или началото на следващата година да стартира Национална програма, чрез която хора, които не са учители, но желаят да преподават, да могат да влязат в училище и да бъдат подкрепени в рамките на една година да придобият педагогическа правоспособност.
Оставайки глухи за идеята бъдещите учители да се подготвят за професията по „бърза писта“, само за няколко месеца, с предположението, че вероятно ще останат само няколко години в тази професия, ще гарантира още по-голям срив в образованието. Недопустимо е подготовката на бъдещите педагогически специалисти, които имат мисията да превърнат детето в личност, да подготвят бъдещето на страната, да бъде в рамките на такъв кратък срок. Това навява спомени за ПУЦ, Рабфак и други, разгромяващи образованието, практики от социализма. Несериозно е и безотговорно даже да се предположи, че човек, изграждащ човеци, може само с кратък курс и едногодишна квалификация да бъде пълноценен и изпълни своята социална и професионална роля. Такава политика ще промени из основи представата и вековните традиции за тази важна и ценена в много държави професия.
Положително е усилието на правителството и на МОН в лицето на министър Вълчев за увеличение на учителските заплати, но дори и при 2000 лева учителска заплата, това няма да доведе до привличане на най-добрите учители и да ги задържи в образователните институции, ако не се преодолеят косвените причини за отблъскване от професията. Без промяна на комуникациите с родителите, комуникациите с обществените институции, без помощта на правителството в борбата с глобалните проблеми, професията на учителя няма да се възроди.
Сега, в ерата на обновяване на методиката и въвеждане на административна и методическа дигитализация, българският учител има най-голяма нужда не само от доверие, но и от опазване от неекспертни мнения и предложения от всички, които му партнират. Учителят има нужда и от методическа помощ, която да получава във връзка с бързите промени на нормативната уредба и породените от нея проблеми, от въвеждащи се нови предмети и от дигитализацията.
И ако се опитаме да определим най-големите препятствия пред учителската професия, ще изтъкнем и изведем пред скоби две основни: затруднената и неефективна комуникация на учителите с някои родители и техни организации; непосилната бумащина в системата.
Синдикат „Образование“ не приема за устойчива политика формати за подготовка на учители – магистри, които кореспондират с по-къс срок от 5 години или 300 кредита. Ние толерираме формирането на Национална програма за квалификация и рехабилитация на учителите, което би повишило интереса към тази професия.
Не само учителската професия е в криза.
Много точно казано