Даниела Балабанова БТА

На Цветница в Ловеч „оживяват“ традиции от 19-и век. В празника се вплитат обичаи и нрави от миналото със съвременни мотиви и акценти. Всяка година градът в седмицата преди Великден се изпълва с гости от цялата страна, дошли да се насладят на богата програма и заедно да отпразнуват Лазаровден и Цветница. Ако в годините назад е започнал като грънчарски панаир, то днес изявите и събитията се отличават с пъстрота и разнообразие. В тазгодишната програма от Община Ловеч са заложили, както традиционни елементи, така и нови, с идеята в бъдеще да станат част от празника, разказа в интервю за БТА Димитрина Дренска, началник отдел „Образование, култура, вероизповедания, туризъм“.

По традиция програмата ще започне с Регионалния събор на народното творчество – „Цветница 2022“, който ще бъде открит днес, на Лазаровден, от 11:00 часа на площад „Тодор Кирков“.

Преди това в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ ще бъде отслужена света литургия. Миряните ще могат да се поклонят пред икона с мощи на преподобния Гавриил Ургебадзе, която ще остане в храма и за Цветница.

Нов момент в празника е изложбата на екзотични цветя

Нов момент в празника е изложбата на екзотични цветя, организирана от Сдружение „Екомисия 21 век“. Тя ще бъде експонирана в изложбена зала „Покрит мост“ на Регионалния исторически музей. Гражданите на Ловеч и представители на институции ще покажат малко известни растения, за които се грижат в своите домове и офиси, а най-красивите и рядко срещани ще бъдат отличени с награди, каза за БТА Галина Петрова от Сдружението.

За пръв път ще има кулинарен конкурс, ще бъде представена и аржентинска кухня

Друга инициатива, която е част от програмата за пръв път, е „Вкусната Цветница“. Кулинарното събитие включва конкурс „Дъхави козунаци, пухкави пити и вкусни баници“. Иван Звездев ще приготви рибена чорба, а аржентинското посолство ще представи кулинарията и типичните продукти за страната си, разказа Дренска. Това ще се случи днес на площад „Тодор Кирков“.

Сцената на площада ще се превърне в място за изява на любителски колективи за фолклор, като през двата дни ще се чуят изпълненията над 20 читалища от региона.

Празнична програма ще има и в двора на бившата казарма в Ловеч, където са предвидени няколко концерта, сред които и на Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци „Иван Вълев“ – Плевен.

Цветница в Ловеч ще започне от 9:00 часа със Златоустова Света литургия в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“.

Кулминацията на празника е ритуалът „По вода“

Кулминацията на празника е с ритуала „По вода“ – традиционния обичай „кумичене“, който ще е на Богоявленския мост. Той ще бъде представен от танцовите формации на Общинския детски комплекс. След това празничното шествие ще тръгне по бул. „България“ до сцената в двора на казармата. Следва обявяване на „кумичката“, както и концерти на детския и младежки танцов състав „Ловеч“ и на общинския духов оркестър.

Друг нов момент е танцовият спектакъл „Това сме ние“ на танцова формация „Елика“ от Пловдив, на който ще могат да се насладят присъстващите на площад „Тодор Кирков“. Музикалният театър на Ловчанско читалище „Наука-1870 г.“ ще представи  за най-малките „Момче и вятър“ – българска народно приказка.

Час по-късно е концертът на Райко Кирилов и танцовата формация „Самодиви“, а в двора на казармата вечерта ще се състои концерт на Народното читалище „Бяла Анаста – 2016 г.“, посочи още Димитрина Дренска.

Тя добави, че и в двата дни занаятчии ще демонстрират своето майсторство и ще предлагат изделията си. На площад „Тодор Кирков“ своите шатри са разположили 35 майстори на грънчарството, художествената керамика, резбарството, художественото плетива, кошничарството, ножарството, бижутерията и други. Занаятчиите са от цяла България.

Освен на площада занаятчийски изделия се предлагат и на бул. „България“, където са разположени и шатрите на търговците.

Символ на Цветница е стомната

Тъй като историята на празника в Ловеч е свързан именно със занаятите, то и украсата на града е плод на вдъхновението, което носят майсторите. Символ на Цветница е стомната, защото тя е един от най-красивите грънчарски съдове, каза още Димитрина Дренска. По думите й преди 30 години е имало конкурс за градската украса, спечелен от майсторката Ваня Григорова. Тя е направила и първите стомни, които да красят града. Този символ е вплетен и в ритуала „По вода“.

Най-ранните писмени сведения за празника в Ловеч са от края на 19 век 

Според Елена Георгиева, главен уредник в Регионалния исторически музей в Ловеч, най-ранните писмени сведения за празника в Ловеч са от края на XIX век, но вероятно той датира от още по-рано, а последно е отбелязан през 1948 година. В по-ново време след повече от 30 години прекъсване е възстановен през 1981 г. В миналото пазарът на грънчарите е време за набавяне на съдове за домакинството. В Ловеч местните грънчари са традиционно малко на брой. В пространната си статия, посветена на занаятчийството в Ловеч, в том VІІ от Ловеч и Ловчанско, през 1938 г. инж. Трифон Трифонов отбелязва „осем грънчарници в турско време“ – на фона на 30-35 табахни, например. Това се обяснява с лошото качество на местната глина. По тази причина се предпочитат предмети, изработени от троянски майстори, защото „там се намира такава пръст, от която направените съдове (грънци) не таят (не пускат вода)“. Инж. Трифонов отбелязва още: „А особена традиция е била, запазена и досега, два-три дни преди Връбница да става голям панаир на грънци и всяко семейство да си купува за Великден нови грънчарски прибори – паници, гювечи, гърнета, делви, стомни за вода, саксии за цветя, шулчета, канчета, свирки за децата и пр. И старите, употребявани цяла година, се изхвърлят“, разказа за БТА Георгиева.

Троянските майстори са идвали с каруците си, натоварени със стока, и са се разполагали на мегдана

По думите й троянските майстори са идвали с каруците си, натоварени със стока, и са се разполагали на мегдана на десния бряг на река Осъм до покрития мост на майстор Кольо Фичето – днес площад „Тодор Кирков“. Устойчиво остава и до днес поверието, известно на всички ловчалии и спазвано от тях, че на този ден задължително трябва да се купи нещо глинено за здраве, посочи уредникът.

Георгиева разказа още, че след възстановяването на празника през 1981 г. са поканени майстори и от други художествени занаяти – дърворезба, стругарство, кожени изделия, бижута. Присъстват и характерните за този тип празници продавачи на цветя и бирарии на открито, а за децата голяма радост носят гостуващите люлки и въртележки, и търговците на сладкиши. Така се оформя един панаир от типа „за всекиго по нещо“, който през трите дни около празника се превръща в задължително място за посещение.

За Цветница има и официална програма, която е организирана от Община Ловеч. В документ от 1981 година, посветен на „целесъобразността на оживяването на този ловешки празник“, се посочва, че: „Новата социалистическа Цветница има три центъра: пролетен празник на младостта – чрез възвръщане на младежките обреди, макар в миналото да са се извършвали по друго време – кумичене, маскиране, гергьовденски люлки, отдаване уважение на труда на народните майстори, запазили през вековете българската традиция, произведенията на които ни доставят толкова много радост, стимулиране на висок естетически вкус у потребителя и приобщаване на външни хора и приятели към нашия град и Архитектурно-исторически резерват „Вароша“. Определено е и мото на празника – „Истинското народно изкуство е красиво като младостта, истинската младост е жизнена като пролетта“.

Задължително място са заемали конкурсите за децата и избирането на кумичка 

От запазени през годините програми е видно, че в тях задължително място заемат конкурсите, предназначени за децата, избирането на кумичка на р. Осъм, откритата сцена за изява на различни състави, изложбите, а от 2000 година в официалната програма на празненствата е включена и Златоустовата Света литургия, на която на присъстващите се раздават осветени върбови клонки за здраве. Старият венец се хвърля в река Осъм, за да върви на всички „като по вода“.

Друг задължителен елемент на празника е ритуалът „По вода“, който се изпълнява на транспортния мост в неделя, добави Георгиева. По същество това е познатото кумичене. До 40-те години на 20-ти век обичаят традиционно се извършва в Ловеч на Еньовден. В него участват 10-12-годишни деца, които поставят върху дъска саморъчно направени венчета и я потапят във водите на реката с пожеланието да са здрави и радостни през цялата година. В обичая участват и момчета на същата възраст. Момичето, чието венче изпревари останалите, се нарича според традицията „кумичка“, на която се говее до Петровден, когато посреща останалите на почерпка в къщата си. Влизането на обичая в официалната програма на Цветница нанася някои промени. В първоначалния си вариант е предвидено избиране на кумичка и кум сред абитуриентите на града. Те се превръщат в основни действащи лица на празника и участват в сватбените тържества на двойките, които в този ден сключват граждански брак. Това става, като посрещат младоженците на излизане от Ритуалната зала, която също се намира на площад „Тодор Кирков“. С годините обаче отпада тази първоначална идея, a също и участието на младежи в ритуала. Още от самото начало на кумичката не се говее. В началото на 90-те години отпада и първоначалното карнавално шествие на ученици от ловешките училища.

Централно място на програмата със събития заемат изявите на различни състави на откритата сцена, които се явяват като непрекъснат естествен фон на празника. За всички тези години са се изявявали най-различни състави – от самодейците от околните села до гостуващи състави.

Днес Цветница в Ловеч продължава да е притегателен център

„Днес, макар и променена с времето, ловешката Цветница продължава съществуването си и все така е неизменен притегателен център по това време на годината. Широко разпространено е шеговитото поздравление при среща на Цветница „честит сбор“ и то напълно отразява погледа на ловчалии към празника. Всички вярват, че на този ден ще срещнат отдавна невиждани приятели, на които може даже да са загубили следите. Все така се смята, че задължително трябва да си купиш нещо за здраве – „нов чиреп“ – т.е. нещо глинено, или пък цвете. Вярва се, че ако вали, както неизменно се случва всяка година, всички ще са здрави и весели. Така че времето и мястото на срещата е известно за всички ловчалии и гости на града – на Върба в Ловеч“, каза още Елена Георгиева.