Сигурен знак за измама е, когато посредникът иска пари за осигуряване на заетост

ИА ГИТ напомня, че българското законодателство забранява на фирмите – посредници да изискват каквито и да е суми от търсещите работа лица. Искането на различни суми под формата на такси и други услуги при оферти за осигуряване на работа в чужбина е един от най-сериозните  белези за измама. Други сигнали са, когато обещаващите работа отказват среща на живо с търсещите работа и комуникацията се води само онлайн или по телефон, като се изисква превеждане на пари по сметка. Срещите се уговарят на публично място, вместо в офис или на други места, които не са офиси.

При използване на фирми – посредници, и на предприятия, които осигуряват временна работа, трябва да се направи справка в специалните регистри дали същите имат регистрация в Агенцията по заетостта. Списъците са публични на сайта на Агенцията. При наемане на лица с цел командироване в чужбина, трябва да се провери дали предприятието, което командирова има същата дейност и в България. Ако то не развива такава и се сключва договор с лицето само за да бъде то командировано в чужбина, това също е сигнал за измама.

При осигуряване на работа чрез фирма – посредник, трябва да има сключен посреднически договор между фирмата и търсещото работа лице, който трябва да съдържа задължително клаузите, регламентирани в чл. 23 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Лицето трябва да бъде предварително запознато с условията на работа в държавата, където ще бъде изпратено, и с данните на работодателя (чл. 31 от Наредбата). То трябва да тръгне от България със сключен трудов договор с работодател в приемащата държава, преведен на български език. Най-често се изготвят двуезични договори, в които трябва да бъдат уговорени условията на заплащане, продължителността на работния ден, почивки и отпуски, и др., които трябва да бъдат поне минималните за приемащата държава, включително и за чия сметка са разноските по пътуването и други разходи. Задължителните клаузи в този трудов договор са регламентирани в чл. 30 от Наредбата.

На лицата може да бъде осигурена заетост в чужбина и чрез предприятия, които осигуряват временна работа, или чрез командироване от работодател. Тези начини на изпращане са регламентирани в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В чл. 3 от тази Наредба са регламентирани задължителните условия, които трябва да бъдат договорени в трудов договор между предприятието, което осигурява временна работа, и търсещото работа лице, което ще бъде изпратено в рамките на предоставяне на услуги. При командироване работодателят трябва да сключи допълнително споразумение с работника или служителя, което трябва да съдържа задължително условията, разписани в чл. 2 на Наредбата.

Според резултатите от  контролната дейност на Инспекцията в последните години работници и служители се изпращат в чужбина основно чрез командироване. Сигналите, които постъпват в Инспекцията, касаят най-вече неспазено изискване възнагражденията да бъдат равни поне на минималните в приемащата държава.

При използване на фирми – посредници, едно от най-честите установявани нарушения е липсата на трудов договор с работодател от приемащата държава, който трябва да бъде предоставен на лицето преди заминаването.

В трудовите договори с предприятия, които осигуряват временна работа, а при командироването – в допълнителните споразумения, не се уговарят всички условия, които се изискват според новата нормативна уредба – Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Друго често нарушение е, че посредниците или предприятията, които осигуряват временна работа, или работодателите, които командироват свои работници и служители, не ги информират за условията на труд и заплащане в приемащата държава, каквито задължения имат.

Напоследък са получени няколко сигнала от работещи в Чехия, Словения, Словакия и Германия лица, които сами са си намерили работа, но местните работодатели не са им изплатили заработените възнаграждения. В тези случаи ИА ГИТ информира местните контролни органи за извършване на проверка по компетентност. За да бъде изпратено такова искане и потърсено съдействието на компетентните контролни органи на съответната държава обаче е необходимо потърпевшите да предоставят максимално повече данни за работодателя, вкл. сключени трудови договори, платежни и други документи, касаещи трудовите им взаимоотношения, каквито често не се предоставят в сигналите.

 

1 коментар

  1. На вниманието на читателите на тази страница като първо ще ви светна, че се оказа, че тази статия не мога да коментирам на страницата на вестника. Като второ най-отговорно Ви уведомявам, че представителя на ИА ГИТ в Ловеч ДО ИТ спокойно оставя другаря Петър Николов Петров от с. Кирчево да ме задължава да му работя ангария изразяваща се в направата на страница в интернет за която аз си поисках 100 лв. Ми при това положение що да не му съдействат и ятаците му от прокуратурата? Дали е само него вие си преценете.
    Напомням също, че по Господари на ефира показаха куриерска фирма която използва работници за работа ангария която обслужва държавни институции като …., Главната пркуратура, ИА ГИТ, …. а пък омбудМая се изцепи пред камерата, че ще внесе предложение в парламента ….. а бре накратко казано държавните бюрократи да се задължат да спазват законодателството.

Comments are closed.