Народността не пада там, дето знаньето живей!

Павлин Иванов

На всеки 24 май, текстът на Стоян Михайловски и музиката на учителя Панайот Пипков, някак неосъзнато звучат в съзнанието ни. Изплуват детски спомени, понякога от манифестациите и усещането за празничност, понякога от забележителният филм „Таралежите се раждат без бодли“.

Точно днес, всичко е различно, но може би точно заради това стиховете на Михайловски са особено значими: “Върви, народе възродени, към светла бъднина върви,с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!“

С пожелания за възраждане на българският дух, жаждата за знания, стремежът към истина и доброто, ви пожелавам ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Нека винаги помним нещо простичко, но важно :

„Народността не пада

    там, дето знаньето живей!“

 

http://youtu.be/RRYS_0qQRY4 

За тези, които са забрали пълният текст или не са му обърнали внимание, моля, прочетете го още веднъж:

“Върви, народе възродени,

    към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

    съдбините си ти поднови!

 

Върви към мощната Просвета!

    В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден –

    и Бог ще те благослови!

 

Напред! Науката е слънце,

    което във душите грей!

Напред! Народността не пада

    там, дето знаньето живей!

 

Безвестен беше ти, безславен!…

    О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

    които завладя със меч!…”

 

Тъй солунските двама братя

    насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

    о, пресвещени старини!

 

България остана вярна

    на достославний тоз завет –

в тържествуванье и в страданье

    извърши подвизи безчет…

 

Да, родината ни години

    пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

    но върши дългът се всегда!

 

Бе време, писмеността наша

    кога обходи целий мир;

за все световната просвета

    тя бе неизчерпаем вир;

 

бе и тъжовно робско време…

    Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

    на отоманский властелин…

 

Но винаги духът народен;

    подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

    все жив остана ваший глас!

 

О, вий, които цяло племе

    извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте –

    заспал в глубока тъмнина;

 

подвижници за права вярна,

    сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

    звезди върху Славянски мир,

 

бъдете преблагословени,

    о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

    творци на наший говор мил!

 

Нека името ви да живее

    във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

    в Славянството во век веков!