Народният представител Николай Дренчев остава в Парламента, съпругата му напуска „Възраждане“ и остава в Общински съвет Ловеч

Народният представител Николай Дренчев остава в Парламента и става независим. Съпругата му Красимира Дренчева напуска „Възраждане“ и остава в Общински съвет Ловеч като независима. Брата на Николай Дренчев – Димо Дренчев, остава засега и във „Възраждане“ и в Парламента.

Павлин Иванов

Днес, в Националният пресклуб на БТА в Ловеч, народният представител Николай Дренчев даде пресконференция, по повод случващото се в ПП “Възраждане” и неговото отстраняване от парламентарната група.

Новината, която знаете от петък сутринта, аз заедно с още двама народни представители от партия “Възраждане” бяхме отлъчени от парламентарната група и се постави въпроса дали да напуснем парламента.

Обвинението беше, че в Столични общински съветници са се случили някакви неща по начина, по който са били планирани от Националното ръководство да се случат, каза Дренчев. Въпросът дали наистина нашите общински съветници имат вина или нямат вина, кой какво е поръчал и платил или работил в полза на държавата, тепърва ще се изясни. Както е казано, всичко тайно ще стане явно и аз се надявам това да стане колкото се може по-бързо.

Ние, отлъчените народни представители, аз Николай Дренчев от 11-ти МИР Ловеч, Иво Русчев от 23-ти МИР София, Александър Рангелов от 26-ти МИР София област, трябваше да вземем решение дали да останем в парламент или да напуснем. Отказахме да вземем това решение мълниеносно във рамките на 5 минути, докато се провеждаше тричането на оперативката в залата на “Възраждане” в Народното събрание и казахме, че ще вземем това решение по-късно. Съобщавам ви моето решение.

Моето решение е да остана в Народното събрание като независим народен представител. Решението беше повлияно най-вече от огромната подкрепа, която получих от много хора, от кметове на общини в областта, от кабинетите на министри, с които сме работили някакви неща в връзка с областта, от много членове на Възраждане, симпатизанти на Възраждане и от хора, които не са харесвали партията. Аз си мислех, че не са харесвали мен и моята работа, но всъщност се оказа, че не са харесвали Възраждане в неговата цялост.

Това, че съм бил винаги умерен, винаги балансиран или поне съм се опитвал да бъда такъв, в един момент отваря огромни възможности да работя за региона без тези идеологически окови, които са се налагали от принадлежността ми към една екстремистска, за съжаление добила такъв образ, екстремистска организация, каза Николай Дренчев.

Не зная колко ще бъде дълъг този парламент, може да е три месеца, може да е три години, но в момента аз имам възможности да довърша това, което започнах за региона, защото аз правех много неща за региона, защото се опитвах да ги правя инкогнито, именно за да може да се случват, защото големите истински хубавите работи се случват само когато се работят без политическо противопоставяне. Има неща, които са експертни, които са технократски, които са въпрос на балансиране между интереси, но не е урбулешки политически интереси, а именно интересите на обществото.

Така че в момента се отварят възможности аз да довърша работата си, работа и на национално ниво, работа и на местно ниво и няма да се предам, няма да се откажа. Искам да кажа на избирателите, които са гласували за възраждане, които са гласували за идеологията на възраждане, те не са предадени, а съм същия човек, такъв какъвто съм бил в последните 10 години, също така отдаден на каузата Възраждане, на идеите, на идеалите, на това, което е прокламирано. Това, че в някаква степен не съм част от организацията и няма да получавам директни команди от националното ръководство, в никакъв случай няма да ми пречи да работя за благото на народа, за благото на хората и конкретно на Ловешка област, която аз съм длъжен да познавам, в която прекарвам голяма част от времето си, така както се полага на един истински народен представител в всички общини и се опитвам това, което правя.

Това е накратко. Съобщих моето решение, заяви Дренчев.

Продължавам и наистина се надявам в близко бъдеще. Първо да стане ясно какво точно е станало в Столичния общински съвет и второ, чрез думите и чрез делата си най-вече да докажа, че не съм бил купен, че не съм бил предател и също така, че не съм се излъгал в доверието на тези общински съветници, които съм предложил да влязат на избираеми места в листата на Възраждане в Общинския съвет София. Също така, заявявам и тук, че не съм снел доверието си от Красимир Галъбов, който е моята номинация за член на Общински съвет София и заради който, поне формално, бяха низвергнат по такъв начин.

Само за протокола ще кажа, в момента и Общинските съветници, поне на теория, няма как да са изключени от Възраждане, защото процедурата по устав не е такава. Очевидно и националното и Софийското ръководство не познават устава на собствената си партия. Аз също не съм изключен. За да бъда изключен аз, трябва да се свика Конгрес.

Разбира се, ако подам жалба в Съда, всички тези действия, които са предприети или които даже не са предприети, а просто е казано, че ще се предприемат спрямо мен и спрямо Общинските съветници, ще бъдат заличени от Съда. Но това е безсмислена процедура. Аз считам, че в политиката, както и в любовта, ако не си харесвам, просто трябва да се обърнеш и да продължиш напред.

Точно това мисля да направя аз. Загърбвам “Възраждане” и продължавам напред. Спазвайки идеите, спазвайки идеалите, не отметвайки се от всичко, което съм проповядвал, обещавал и в което съм вярвал в последните години.

Народният представител Николай Дренчев обясни, че говорил със своя брат – Димо Дренчев, като към момента са решили той да остане във “Възраждане”. Най-вероятно, Димо Дренчев ще бъде подложен на сериозен натиск и ще бъде принуден или сам да напусне, или ще го изгонят него, така както и нас.

Така че най-вероятно групата на Възраждане ще остане с още един депутат по-малко, което е обидно в крайна сметка. Това, което Пеевски не можа да направи, не можа да направи ДПСкато политическа сила, това го направи Костадин Костадинов.

На въпрос на “Ловеч днес”, относно политическото бъдеще на съпругата си – Красимира Дренчева, която е съветник на “Възраждане” в Общински съвет Ловеч, Николай Дренчев заяви, че ситуацията е изключително динамична. Това, което е очевидно, че група на Възраждане в Общински съвет Ловеч няма да има и след като напусне Красимира Дренчева, там остава само един съветник. Вероятно, в някаква конфигурация те ще продължат да работят заедно, тъй като това са хора, които са обединени не от Костадин Костадинов, а са обединени около това, което са обещавали на избирателите в град Ловеч по време на кампанията в град Ловеч, каза народният представител.

Относно зам. кмета на Община Ловеч доктор Адин Начков, който беше кандидат на “Възраждане” за кмет на Ловеч, Дренчев сподели, че бившият директор на ловешката болница приет в екипа на Кмета, чисто експертно оценявайки неговият потенциал и неговото отношение към проблемите, които той решава в социалната сфера. Така че не очаквам каквото и да било сътресение в работата, каза Дренчев.

Николай Дренчев поясни за “Ловеч днес” какво е искал да каже, като нарече “Възраждане” ескстремистка организация и кога е открил, че са екстремистска организация.

Или аз съм сбъркал, или Вие така сте разбрали мисълта, която съм опитал да кажа. Идеологическата рамка винаги остава, заяви Дренчев.

И тук не става въпрос, да кажем, няма да давам примери, но не става въпрос за идеологическа рамка. Става въпрос за чисто вербална, чисто конюнктурна. Няма как да наричаш в парламента един министър по определен начин от някой от нашите народни представители, седящи на първия ред, отнасяйки се крайно неуважително към какъвто и да е човека.

Той има титлата, тук има държавност, тук има някаква ерархия, която ние трябва да спазваме. И в следващият момент да отидеш и да предложиш съвместно да направите или въобще нещо, някой да направи нещо в полза било на региона, било на законодателството, било на държавата. Нали, биха приели, биха изслушали, но по различен начин биха погледнали ако преди това са били наричани по определен начин.

Във “Възраждане” ги има и двете неща. Има го и баланса, който аз се надявам, че съм го давал. Имало го е и това категорично непримиримо, както изпуснах да го нарека, екстремистско, най-вече говорене.

Но екстремистското говорене всъщност прави лоша услуга на работата. Иначе по отношение на идеологическата рамка, да, аз считам, че националното трябва да има приоритет над глобалното, че ние може да сме лоялен член на НАТО, така както, примерно, Турция е лоялен член на НАТО, без да късаме по този драстичен начин отношенията с Русия и да сме първи в списъка на тези, които налагат санкции, преди въобще дори Съединените Штати да са ги наложили. Въобще, на моменти, тичаме преди вятъра, специално в тази посока, беше добре малко по-умерени да бъдем.

Това е моето позиция за националните приоритети. Така, че дори Възраждане би могло, ако ние наистина искахме по-умерена политика по отношение на санкциите с Русия, по-малко говорене можеше да доведе до повече резултати. Ние вкарахме всичката пара в свирката и оттам нататък не останаха ресурси, с които да не сме обидели, и с които можем да общуваме, така че да се случат работите.

Това е проблема. Иначе идеологическата рамка тя стои, но тя не би трябвало да е пречка пред технократски, пред общовалидни решения. Това имах предвид.

Николай Дренчев сподели и по какво ще продължи да работи. Първо това е железопътна връзка, която ще свържа Ловеч с магистрала Хемус на пътен възел Ловеч, там да се изгради автогара, така че всички автобусни линии, които минават в посока изток-запад, от Варна, от Шумен, от Силистра, от Русе към София и обратно. Това ще направи Ловеч и Троян един изключително бърз и комуникативен център и съответно същото и към Плевен, така че трафика и много катастрофи станаха по пътя Плевен-Ловеч в някаква степен да се облекчи трафика.

Тази идея намери най-после приложение. Аз я презентирах пред министъра на транспорта Георги Гвоздейков. Той я одобри, хареса я и възложи на национална компания Железопътна инфраструктура да започне предпроектно поручване, възможно ли е и как да се осъществи това нещо.

Ето един пример как с активист на ППДБ ние успяваме да намерим общия език и да работим в полза на региона. Разбира се, до реализацията на проекта има много време, но той вече изглежда една стъпка по-осъществим. Друг пример, който мога да дам по отношение на работата ми в региона, това конкретно касае работата на служителите в Ловеч.

В Ловечкият затвор, предполагам, че знаете, там има проблеми с начинът по който се структурират смените. Аз съм говорил с министъра на правосъдието Атанас Славов. Той ме е пренасочи към единият зам. министър, после направиха ротация вътрешна в Министерството, друг зам. министър пое проблема.

Говорил съм и с двамата и очаквам в близко бъдеще, буквално тази или другата седмица, да се похвалим с някакви по-конкретни резултати в тази област. Там срещаме много сериозно, често идеологическо противоречие, защото в разговорите, които съм водил в Министерството, вижте комитета по изтезанията, казва, че затворниците ели какво си. На което аз отговарям, за да се спазват правата на затворниците, трябва да се спазват правата на надзирателите.

Няма как да притискаш по силната страна надзирателите, да ги оставиш в положение, в което те не могат да се справят с това. Това е, може би, чисто правен въпрос, но изглаждайки точката на съпрекосновения между двете гледни точки, мисля, че можем да постигнем нещо, което ще от полза не само за ловешкият затвор, същия проблем има и в Пазарджишко.