Павлин Иванов
Изобщо не са малко партийните функционери проповядващи “отварянето на лагерите”, демонстриращи чудовищно неспазване на законите, легитимиращи един позабравен “закон на джунглата”.
Изобщо не са малко и примерите, насаждани от екрана и от медиите на Динковци вързващи по свое усмотрение нелегални емигранти. Или на бабаити раздаващи улично правосъдие според собствените им разбирания.
Да, изобщо не са малко и случаите, в които поредният хейтър обижда, заплашва, а не рядко и изпълнява заканите си към някого, който не го кефи или просто му е казал нещо накриво.
Имаме колосален проблем с разбиранията кое е добро и кое лошо. Има гигантски проблем в една сериозна част от семействата, училищата и обществото.
Най-странното е, че някакви кухи шкембелии изповядват философията на Закона на джунглата, а в същото време са най-непригодни да оцелеят в нея, заради нивото си на знания, опит, креативност.
Поредният случаи на саморазправа, този път в в село Прилеп, Бургарско, завърши отново със смърт. Отново с улично правосъдие, заради системната липса на държавност и контрол по спазване на писаните закони.
Липсващата държава, съставена на доста нива от точно такъв тип примитивни хора е точно онзи субект, който създава предпоставките за реално действащите правила на джунглата.
Все по-често питаме докога. Никога не получаваме смислен отговор.
Може би чакаме грешните хора да вземат правилните решения?
Може би ние също сме грешните хора, неправещи нищо за каквато и да била промяна?