Може би чакаме грешните хора да вземат правилните решения?

Павлин Иванов

Изобщо не са малко партийните функционери проповядващи “отварянето на лагерите”, демонстриращи чудовищно неспазване на законите, легитимиращи един позабравен “закон на джунглата”.

Изобщо не са малко и примерите, насаждани от екрана и от медиите на Динковци вързващи по свое усмотрение нелегални емигранти. Или на бабаити раздаващи улично правосъдие според собствените им разбирания.

Да, изобщо не са малко и случаите, в които поредният хейтър обижда, заплашва, а не рядко и изпълнява заканите си към някого, който не го кефи или просто му е казал нещо накриво.

Имаме колосален проблем с разбиранията кое е добро и кое лошо. Има гигантски проблем в една сериозна част от семействата, училищата и обществото.

Най-странното е, че някакви кухи шкембелии изповядват философията на Закона на джунглата, а в същото време са най-непригодни да оцелеят в нея, заради нивото си на знания, опит, креативност.

Поредният случаи на саморазправа, този път в в село Прилеп, Бургарско, завърши отново със смърт. Отново с улично правосъдие, заради системната липса на държавност и контрол по спазване на писаните закони.

Липсващата държава, съставена на доста нива от точно такъв тип примитивни хора е точно онзи субект, който създава предпоставките за реално действащите правила на джунглата.

Все по-често питаме докога. Никога не получаваме смислен отговор.

Може би чакаме грешните хора да вземат правилните решения?

Може би ние също сме грешните хора, неправещи нищо за каквато и да била промяна?