Пиша тези редове, защото знам, че моите постове се четат от много млади приятели. Сигурно 80% от моята френд-листа е съставена от хора, които са около и под христовата възраст. По ежедневните статуси и споделените позиции виждам, че стотици от тях участват във вечерните софийски протести. Сигурен съм, че не по-малко стоят зад протестите, но няма как да участват, защото живеят далеч от Родината или сред уплашените социални общности на по-малките градове. В тази статия искам да стигна до повече от тези, които вече три седмици защитават неспирно своята активна гражданска позиция.
Със симпатия и надежда следя вашата вече триседмична битка с една нагла и цинична власт. Опитвам се да помагам, доколкото е възможно чрез моята фейсбук активност и физическо присъствие с малка група съмишленици, вечер пред ловешката община. Във вашия час – 18.30. Протестът в Ловеч не ни се получава – малко сме, страхливи сме, еснафи сме, закоравели сме в амбулантната размяна на спокойствие срещу морал.
Само като си помисля колко мои бивши ученици всяка вечер пълнят улиците на София и колко малко от техните родители имат дързостта да покажат солидарност в центъра на Ловеч! Казват, че много от тях ви подкрепяли. Не знам, подкрепата пред телевизора не се брои, не тежи, не плаши никого от политическите наглеци. Напротив, увеличава броя на поддръжници. Защото примитивната демагогия казва, че който не е на площада не протестира.
Стискам ви палци и горещо вярвам, че ще успеете. Заради вас самите, заради вашите деца и заради нас, вашите родители – поколението, което допусна България да бъде такава, че днес да протестирате по площадите. Съпреживявам всичко , преди 23 години кръстосвах същите улици с подобни искания и лозунги.
Искам да успеете, но се страхувам, че ще ви откраднат победата. Минете ли Рубикон стотици мишки ще изпълзят от всевъзможни дупки и ще развяват вашите знамена. И сега се видно, че някой виждат във вашия протест възможност да реанимират мъртвото си политическо тяло, други момента за обществен реванш, трети форма за поредното оцеляване в далаверата, наречена политика. Помнете, че реанимация, реванш и оцеляване са визии, обърнати към миналото. А миналото е препълнено с вина за всичко срещу, което протестирате. В миналото е зачатието на олигархията, отглеждането на политическата корупция, прокуждането на свободните и способните, безнаказаното икономическо ограбване, унищожаването на социалната справедливост, въздигането на демагогията и простащината. Настоящата политическа система е съставена от трудно поправими частици от това минало. Няма как да изградите нов, още по-малко здрав скелет от корозирали елементи!
Вашият проект за България се нуждае от нова визия, нова харизма, нови дрехи, но и ново тяло. Знам, че много от вас имат своята успешна кариера и материална стабилност. Знам, че мнозина са на улицата, заради наранено честолюбие и нетърпимост към „банановите“ правила на българската политика. Само, че колцина си задават въпроса „А какво след протеста?“. Лесно се събаря Гомор, трудно се гради ново и истинско светилище. Важно е да напишете правилата, но още по-важно е да стартирате тяхното изпълнение. Не се подлъгвайте да делегирате някому вашите правила. Така ни подлъгаха нас и днес децата ни са по площадите. Огледайте се кой ще ви представлява ? Тези, които три седмици плетат заговор срещу вас от страх и алчност (БСП, ДПС, Атака) или безразличие (ГЕРБ). Те няма да си отидат, защото ги е страх от бъдещето. Няма да се променят, защото са потопени в покварата на миналото. Не могат да ви представляват и тези, които останаха извън парламентарната политика. Отминалите седмици показаха, че не могат да бъдат ваши лидери. Слаби са, изтощени от десетилетие братоубийствена война. Знамената им са опръскани с калта на миналото. Душите, закоравели в догмите на прехода.
Вашият проект е нещо ново и непознато. Тай не се побира в клишираните рамки на дясното и лявото. Вашият проект иска справедливост, почтеност, честни правила, управление в полза на хората. Това е кауза, която е вън от познатата политическа геометрия. Затова направете вашия проект самите вие, дайте му политическа легитимност, превърнете се в негово представителство. Без да влезете в парламента този проект никога няма да се случи. Политиката иска да жертваш време, спокойствие, определен начин на живот. За жалост светът и държавите се движат напред само от политика. А тя се представлява от хора.
Преди почти 24 години моето поколение делегира мечтите си на други. Днес съжаляваме. Не правете нашата грешка. Вървете след мечтите си докрай. Вие сте реалния шанс за България в обозримо бъдеще. Ако го пропуснете ще трябва да чакаме още две десетилетия. Преди вашите деца, които вечер разхождате по протестите, да тръгнат в поредния поход за връщане на държавата.