Известният композитор Митко Щерев ще пише музиката за новия пълнометражен филм за лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч, съобщиха създателите. Както е известно, неотдавна Община Ловеч и Продуцентска къща „Файв Стар Медиа Груп“ подписаха договор за съвместен филмов проект. Това е документален филм за концлагера край Ловеч (1959 – 1962) – пълнометражен, 90-минутен кинопродукт, заснет с много възстановки и анимация.
Концлагерът в Ловеч е организиран по класическите безпощадни съветски и нацистки образци, разказват създателите. В едно отношение обаче той е уникален. Хората, попаднали там, не са репресирани от държавната комунистическа машина – съд, следствие, прокуратура, – а просто от отделни функционери на високи постове в МВР и ДС. Съществуването на целия лагер е пазено в дълбока тайна. Той е частен лагер на смъртта. Поддържа се от високопоставени офицери в МВР. Изключително жестокият и суров режим, свирепите порядки в него, превъзхождат многократно останалите концентрационни лагери у нас.
Лагерът е създаден без никакво правно основание. Съгласно тогавашната нормативна уредба министърът на МВР съгласувано с Главна прокуратура е имал право да „въдворява непоправими врагове на социалистическия начин на живот“.
След успеха на миналогодишния проект между Общината и ФСМ Груп „Ловеч – Тайната столица” режисьор отново ще е Степан Поляков. А продуцентите сензационно обявиха, че режисьорът е поканил за автор на музиката на новата продукция композитора Митко Щерев.
Щерев е избран за филмов композитор на столетието от Съюза на българските композитори. Написал е музиката за класически филмови заглавия като „Осъдени души”, „Адаптация” „Комбина”. Основател е на групата „Диана Експрес“ и автор на много незабравими шлагери.
Предлагаме Ви ексклузивно интервю с Митко Щерев.
- Г-н Щерев, Вие имате вкус към драматични филмови сюжети. Но този филм е документален. С какво ви привлече историята за концлагера в Ловеч, зловещо наричан „Слънчев бряг”?
- Живях около осем години в пансион за сираци. Първите четири години бях в Ямболския пансион. Там нямахме право да излизаме в града без специално разрешение от възпитател. Казвам това, за да ви стане ясно, че съм изпитвал подобно чувство на безпомощност, а понякога и на отчаяние. Чувството, когато си затворен зад двуметрова ограда. Разбира се, моето преживяване е много далеч от това на хората, които са били в концлагера в Ловеч. След като режисьорът Степан Поляков ми разказа доста поробности за живота на хората, живели в „Слънчев бряг“, аз приех разказа му изключително емоционално и няколко дни не можах да забравя чутото.
- Не смятате ли, че Старият континент тепърва трябва да научи урока си за съдбата на Източна Европа и съпротивата срещу комунизма там?
- Щастлив съм, че бях поканен да напиша музиката за този филм. Аз, като част от екипа, смятам, че чрез реализирането на този филм ние ще отдадем заслуженото уважение и почит на всички хора, които са били бити, измъчвани, както и на тези, които са изгубили живота си там. Затова смея да твърдя, че този филм е преди всичко за нас – българите, и после за жителите на Европа.
- Както разбрахме от създателите на филма, основен акцент в сюжета ще е съдбата на ваш колега – трагично убитият джазмен Сашо Сладура. Ще посветите ли по някакъв начин част от музиката си на него?
- Надявам се Сашо Сладура да бъде разработен като един от главните герои във филма. Това няма как да не ме подтикне да се включа на тази вълна и да използвам инструмента цигулка като важен елемент от музиката ми.
- Проектът ще се реализира в доста кратки срокове – трябва да бъде готов до края на 2018-а. Как ще съвместявате ангажиментите си с група „ Диана Експрес“?
- Големият ми ангажимент към групата беше допреди около месец. Имам предвид работата ми по новия албум „Усмивката“, която окончателно приключи. Това е много добре за мен, защото ще се отдам изцяло на музиката към филма.
– Какви са вашите спомени от град Ловеч?
– Последната ми среща с публиката във Вашия град беше преди 10 години, където представих филмовата си музика със струнния оркестър на Ловеч. Концертът премина изключително емоционално, а контактът между мен и публиката беше забележителен. Искрено се надявам скоро да посетя Ловеч – и с филма, и с „Диана Експрес“.
Трябва да се отвори наново, за днешните крокодили.
Пари мноооого-филми ще продуцираме!!Срам нямате,боклуци!!