Мария Габриел е родена в 20 май 1979 г. в Гоце Делчев. Завършва ЕГ „Д-р Петър Берон“, гр. Кюстендил. Бакалавър по „Български и френски език“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Магистратура по „Сравнителна политика и Международни отношения“, Докторска академия по политически науки, Бордо, Франция. След завършване на магистратурата преподава Международни отношения, Конституционно право и Процес на вземането на решения в ЕС в Института по политически науки Бордо, Франция. Участва в международни проекти за изследване на парламентарното представителство на национално и европейско ниво и в Европейската програма за социална и солидарна икономика Equal 2004-2008. От 2009 г. до 2014 г. е евродепутат от ПП ГЕРБ в Групата на ЕНП. Координатор на ЕНП в Комисията по права на жените и равенството на половете (FEMM). Член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI) и Делегацията в Съвместната парламентарна асамблея АКТБ-ЕС. Заместник-член на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). През 2011 г. е номинирана от Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност баронеса Катрин Аштън за Ръководител на мисията на ЕС за наблюдение на изборите в Демократична република Конго. През 2012 г. е избрана за Заместник-председател на ЕНП Жени. През 2013 г. е избрана за „Евродепутат на годината“ в категория „Равенство на половете“.
– Г-жо Габриел, първият мандат на евродепутатите от ГЕРБ може спокойно да се определи като силен и успешен. Вие лично с какво най-много се гордеете от постигнатото през тези 5 години?
– Най-много се гордея с установения контакт с гражданите от всички краища на страната. Срещите с тях ми даваха сили да отстоявам интересите на България и бяха извор на много идеи и предложения, които обединявахме в общи каузи. За мен диалогът с гражданите, съгласуването с техните приоритети остава най-ценната част от работата ми като евродепутат.
Успехът идва именно от хората, не само от фактите. Силата е в това гражданите да усетят конкретни ползи от дейността ти. В този контекст работата ми беше видима в редица области на европейската политика.
На първо място бих откроила въпроса за новата Обща селскостопанска политика, която е изключително важна за България. Приоритети за мен бяха постигането на по-справедлива, гъвкава и опростена селскостопанска политика, подкрепа за животновъдите, пчеларите, тютюнопроизводителите, зеленчукопроизводителите, овощарите, подкрепа за малките и средни селскостопански производители, мерки за привличане на повече млади хора в земеделския сектор.
Участвах активно в законодателната работа по реформата на земеделската политика на ЕС, базирайки се на десетките срещи, които проведох със земеделските стопани от цялата страна. За да чуя предложенията им, организирах обществен дебат „Земеделие и политика – връзката си ти” в редица български градове, в който се включиха над 2 000 участника. Предложенията позволиха да излезем с единна национална позиция и тя намери израз в близо 200 поправки, които внесох по законодателните доклади в Европейския парламент.
Четири години по-късно имаме резултати.Успяхме да защитим голяма част от приоритетите на България, основните сред които са намаляване разликата в плащанията между старите и новите страни-членки, гъвкавостта между стълбовете и възможността за прехвърляне до 15% от средствата за директни плащания към развитието на селските райони и до 25% от развитието на селските райони към директните плащания, увеличаване на обвързаното с производството плащане на 13 % за подпомагане на животновъдите, зеленчукопроизводителите и овощарите, подпомагане на младите фермери за съживяване на българското земеделие, предоставяне на възможност за опростено подпомагане за малките фермери и други. В новия програмен период в българското селско стопанство ще влязат над 2 милиарда евро повече директни плащания в сравнение с предходния.
Гордея се и със спечелените битки в областта на пчеларството заедно с българските пчелари. Една от тях е ограничаването от 1 декември 2013 г. на вредни за пчелите неоникотиноиди, които имат негативно въздействие върху тяхното здраве и са една от причините за високата им смъртност.
В подкрепа на младите фермери бях съорганизатор на Европейския конгрес на младите фермери, който даде възможност на младите земеделци от цялата страна да се докажат в конкурса „Европейска награда за млади фермери”. Те имат потенциал – през 2013 г. Ирена Христова от Габрово спечели наградата за най-устойчив земеделски проект.
Работих активно и по въпросите на визовата политика на ЕС като част от външната политика на Съюза. Приоритети за мен бяха правото на свободно движение, имиграционната политика и политиката за убежище, борбата с трафика на хора. Благодарение на мой доклад, от 22 март Обединените арабски емирства премахнаха визите за гражданите на България и други 12 европейски държави година и половина по-рано от предвиденото. По време на тежките преговори, които водих с Европейската комисия и Съвета, настоявах твърдо за прилагането на принципа на реципрочност, тъй като се прилагаха две отделни процедури за европейските граждани. Едната беше безплатна и опростена процедура за гражданите на старите държави-членки, и заплатена и по-сложна процедура за гражданите на България, Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Кипър, Малта, Словения, Полша, Румъния, Чешката република, Унгария и Словакия. Успях да наложа аргумента, че няма различни категории европейски граждани и всички трябва да бъдат третирани по еднакъв начин. Сега, след отпадането на визите, се отварят възможности за стимулиране на туризма, търговията, свободните пътувания.
Работих и по други визови въпроси, засягащи споразуменията между ЕС и Азербайджан, Хърватия, Кипър, Кабо Верде.
Правата на жените и равенството на половете
Посветих време и усилия на въпросите за правата на жените и равенството на половете. През 2013 г. бях отличена с наградата „Евродепутат на годината” в категория „Равенство на половете”. Тази награда е признание не само за мен, но и за България, и за всички онези, които ежедневно се борят за отстояване на равенството между мъжете и жените. В работата си получих подкрепата на комисаря по граждански свободи Вивиан Рединг, на европейския координатор за борба с трафика на хора Мирия Василиаду, на председателя на групата на ЕНП Жозеф Дол, което беше знак, че имаме нужда да продължим усилията за постигане на по-добри резултати в тази област.
Щастлива съм, че допринесох България да получи признание и във външната политика на ЕС. Бях номинирана от Върховния представител на ЕС баронеса Катрин Аштън за ръководител на наблюдателната мисия на ЕС на изборите в ДР Конго през 2011 г. Така всъщност станах най-младият ръководител на мисия на ЕС в историята на тяхното съществуване.
Младите хора
Централно място в работата ми като евродепутат заемаха инициативите, насочени към младите хора. Не можех да се съглася с онези, които казват: „Те са млади, какво ли разбират?”. Заедно с младите хора доказахме, че тяхно право е да бъдат основни партньори в разработването на националните и общоевропейските политики. Гордея се с всички участници в ежегодния ученически конкурс, който организирах включително за учениците от Ловешка област. За петте години общо 1439 ученика от 1 до 12 клас от три области участваха в конкурса. 85 от тях наградих с пътуване до Европейския парламент в Брюксел, отличих 170 с поощрителни награди.
– Изборите са за ЕП, но в кампанията вече виждаме, че за българите от по-малките населени места особено, Европа е някак далечна. Как може да се промени това?
– За да бъде Европа по-близо до гражданите е необходим постоянен диалог с тях, информираност, обмен на идеи с цел съгласуване на дневния ред на хората. Това е моята формула, която следвах през мандата си и която даде резултат.
При срещи в по-малки населени места се е случвало да ми казват, че евродепутат досега не е стъпвал при тях. А на срещите с хората всъщност се раждат най-добрите идеи, които да отстояваме на европейско ниво, защото изразяват техния дневен ред и интереси. Давам веднага пример с два широки обществени дебата, които организирах по темите за земеделието и Дунавската стратегия из цялата страна. На тези дебати очертахме приоритетите, които България да отстоява при реформата на новата Обща селскостопанска политика и при изпълнението на стратегията за Дунав.
Другият подход, който използвах за информиране на гражданите е издаването на ежеседмичен бюлетин с информация както за моята работа, така и за важни решения на Европейската комисия, за младежки конкурси и прочие. В социалните мрежи поддържах постоянен контакт с хората по интересуващите ги въпроси и продължавам да го правя. Така че, не е трудно да приближаваме Европа до гражданите, просто е необходимо желание.
– Вече е ясно, че без европейската солидарност България няма как да се развива. В тази връзка кое е най-важното нещо, което трябва да направи страната ни и ние като граждани, за да заслужим тази солидарност?
– Най-важно е да бъдем отговорни и да спазваме европейските правила, в изработването на които самите ние като страна-членка на ЕС участваме. Трябва да се научим да се държим като равноправна страна-членка и да знаем, че Брюксел не е някъде там, а тук и сега. Брюксел-това сме всички ние, и трябва да спрем да се оправдаваме със стандартното „Европа така реши”.
На второ място имаме нужда да възвърнем доверието на нашите европейски партньори, което имахме в изминалия мандат. Защото това доверие беше причината да усетим европейската солидарност, изразяваща се в европейските средства. Българският народ не заслужава да бъде лишаван от тази солидарност заради нечии грешки.
– Кои ще бъдат приоритетите в работата Ви през втория мандат?
– Водещ приоритет за мен остава защитата на интересите на българските граждани във всички общностни политики и отстояване доверието към страната ни. Ще продължа да работя за един по-силен Европейски съюз на международната сцена чрез външната политика, засилено пространство на свободно движение, по-ефективна визова политика на ЕС, елиминиране на насилието срещу жените, по-голямо участие на жените в процесите на вземане на политически и икономически решения, прилагане на новата Обща селскостопанска политика.
Важно за мен е да имаме и повече общи европейски политики. Защо? Защото допълнителните икономически ползи от разширяване на общите политики на европейско ниво могат да достигнат 800 млрд. евро, което се равнява на 6% от настоящия БВП. Потенциалните ползи от по-нататъшно развитие на европейските политики могат да се превърнат в пропуснати възможности, ако не се осъществят. Ще работя в тази посока в следващия Европейски парламент, който ще има голяма роля при изготвянето на европейското законодателство в различни области. С Договора от Лисабон от 2009 г., Европейския парламент е първостепенна част от системата за взимане на решения в ЕС и има равноправна на националните правителства тежест по почти всички европейски закони. И това е много важно за българските граждани.
– Южна България вече има съвсем различен облик от Северна. Какво според Вас трябва да се случи особено в Северозападна България, за да излезем от състоянието, в което се намираме?
– Необходима е политическа воля на първо място. Европейският съюз предоставя достатъчно възможности за по-слабо развитите региони чрез политиката си за намаляване на регионалните различия, която се крепи на структурните фондове – Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, секторът от Общата селскостопанска политика, посветен на развитието на селските райони и други.
Много важно е също така местните власти да бъдат активни. Инициативата трябва да идва от тях, да разработват проектни предложения, защото най-добре познават местната специфика и от какво имат нужда хората. Няма съмнение, че инфраструктурата е един от определящите елементи за реализирането на икономически растеж и на това трябва да се наблегне в Северозападна България.
Дунавската стратегия също дава перспектива за развитие на региона и основното предизвикателство е превръщането му в устойчиво развиващ се европейски регион, част от Дунавското пространство. Доброто интегрирано планиране, прилагане на добри европейски практики, работа по изпълнение целите на Стратегия „Европа 2020” в района, прилагането на Кохезионната политика на ЕС, социално сближаване, повишаване нивата на заетост, производителност на труда и иновации в икономиката, характерни за Дунавските райони са от важно значение за преодоляване на различията в социално-икономическата сфера. От ключово значение за подобряване на ситуацията също е увеличаване на конкурентните предимства, развитие на човешкия фактор, по-ефективно използване на съществуващите възможности и потенциала на района, както и насърчаване на дейности в областта на културата, туризма и инвестициите. Всичко това логично води след себе си повече работни места, инвеститори, по-висок жизнен статус.
– През втория си мандат като евродепутат ще се ангажирате ли конкретно с област Ловеч в някаква посока?
– С област Ловеч вече съм ангажирана, и то по най-приятния начин – с младите хора. Няколко поредни години организирам конкурс на европейска тематика за учениците от училищата на територията на областта и убедено мога да кажа, че те са будни деца, активни, търсещи и откриващи нови хоризонти. Прекрасно е да виждам Европа през очите на най-малките от 1 до 4 клас в техните рисунки. По-големите със силата на словото и новите технологии ми разказват каква Европа искат за себе си и какво самите те биха направили за по-доброто бъдеще на европейците. 254 ученици са участвали в конкурсите, част от които наградих с посещение в Европейския парламент, други с поощрителни награди. Разбира се, не мога да пропусна и невероятните възпитаници на Езиковата гимназия в Ловеч. От срещата с тях пазя незабравими спомени.
Да ангажираш вниманието, таланта, устрема на младите, да ги поощряваш и насърчаваш – това за мен е начинът да възпитаваме децата не само от Ловешко, но и от цяла България. Убедена съм, че ще имаме още много поводи за приятни срещи с младите, с гражданите на Ловеч и областта.
– Кой са основните послания, които ще отправите към жителите на област Ловеч дни преди вота?
– Да вярват в себе си, в България и в Европа. Да вярват, че Европейският съюз може да отговори на икономическата криза, която засегна всички нива на обществото. Европейският съюз е решение на кризата, а не причината. Вярвам, че всички искаме едни и същи неща: една по-силна Европа и България, развита икономика, за да има работа, бъдеще за младите хора, постоянно чувство на сигурност във всички аспекти на живота, пространство на свобода и достойнство. Не искаме да поемаме дългове, които децата ни ще бъдат принудени да изплащат. Всичко това може да постигнем с общи усилия, със солидарност и доверие! Нямаме време за губене, а имаме нужда отново да бъдем онази силна България, чиято дума се чува в Европа. Хората от Ловешкия край са борбени и съм убедена, че заедно, всеки вслушвайки се в сърцето си, на 25 май ще покажем, че можем да чертаем бъдещето на Ловеч, на България, на Европа.
Публикация по договор
Купуването и продаването на гласове е престъпление
В навечерието на „деня за размисъл“
Огнян Минчев
„Без изненади на изборите в неделя“ – това послание изпращат крепителите на статуквото към българския избирател, който и без това е силно мотивиран да отиде „за гъби“. Предизборната кампания е приглушена, основните партии са ангажирани да осигурят пред урните своите твърди ядра, а периферията – тези над 50 на сто граждани, които искат сами да решават на кого да дадат гласа си – е всячески стимулирана да си остане в къщи.
ГЕРБ ще бъде отново победител на изборите. С това трябва да се примирят и Станишев, и Местан и другите Арлекиновци, чиито конци се дърпат откъм корпоративно-търговските сараи на Ахмед Демирович. Дори грачещите псевдо-данни псевдо-сондажни сови и медиани лъжат вяло и с безразличие как БСП „изпреварвала“ ГЕРБ… Нали от година и половина го „изпреварва“… Но относителната победа на ГЕРБ не е заплаха за статуквото. Съвкупният резултат на БСП и ДПС по всяка вероятност ще превъзхожда този на ГЕРБ – ето ти аргумент, че гражданите си харесват настоящето управление. Е, Атака много-много вече не я харесват… Но на тъч линията загрява бодра смяна – буфосинхронисти без цензура. Един взвод унтер-офицери сдава наряда – друг взвод унтер-офицери поема наряд… Така оценяваше перспективите на младата българска демокрация в края на 19 век генерал Ернрот, така оценява перспективите на днешната ни демокрация генерал Ахмед Демирович…
Между впрочем още един взвод позастарели унтер-офицери се борят за участие в евразийския парад – нищо, че изборите са европейски, де… Водачът им командваше парада по времето на „големия шлем“ – обяви „кент флош роял“, но реално държеше тройка седмици… Сега нервно се бута и иска да седне на масата като пети член на карето, защото се надява този път да изрита младшия разиграващ (го) комсомолец от ПЕС. Х-м, не знам, не знам… В тази игра има едно правило – лордовете анонсират, слугите разиграват. Е, ние баш лордове нямаме, ама и граф дьо Дръндар върши работа при строгото раздаване на евразийската колода.
Реформаторският блок дълго време създаваше впечатление на исихастка формация – втренчена в собствения си пъпен център и изпитваща съмнения относно органичната връзка на двете си половини. Преференциалният вот изглежда да е разрешил донякъде тези дилеми, но симпатизантите и потенциалните гласоподаватели на „традиционното дясно“ искат да видят не раздвоение, а идентичност – собствената си идентичност… Абе как не излезе един човек от тези реформатори и да каже: „Не ни мерете колко сме отляво, колко сме отдясно! Вас искат като стадо да ви подкарат към Евразия – ние тук сме се събрали тези, които ви вкараха в Европа. Хубаво – лошо, с грешки и с отстъпки – вкарахме ви. Сега ни разрешете да ви задържим в тази Европа, която ви е единствения шанс“. Бас хващам, че и най-големите десни диванета – дето все не можеш да им угодиш – ще се заслушат в този апел. За реформаторите никак не е вече важно против кого са – всички се напъват да чуят ЗА какво са, всички реформатори, без изключения и недовмлъвки…
ГЕРБ прави кампания „от врата на врата“. По-добре, отколкото публичен разговор между глухи с играещия ва банк Станишев, който за пореден път знае, че не може да победи, но не иска и да го изхвърлят – поне не отвсякъде… Затова досажда смъртно на електората с дидактични послания в стил московски комсомолец – набор 66… Проблемът на ГЕРБ е, че трябва да разчупи ледовете на изолацията – а това не става бързо и изведнъж. Да спечели партньори за ГЕРБ е по-важно, отколкото да спечели максимум гласове – въпреки, че всеки изгубен глас или процент от гласовете ще бъде използван от сарая и от Позитано 20 за кресливи пророчества – „ето го началото на края“. Е, партньори – партньори, ама от много турско кафе идва сърцебиене… В последно време на Бойко Б. му беше показано нагледно, че достлукът на Господаря на сарая му е на коляното… Докато те сложи на коляно – вземе, че те приплъзне…
Като стана дума за Станишев… Мъчно ми е за тази партия, дами и господа – и съзнавам, че утре ще ми е още по-мъчно. Вярно е – нагла, просташка и алчна проекция на Коминтерна, съсипала българското национално бъдеще, може би окончателно и безвъзвратно. И все пак – за предпочитане пред ордите безобразни дудуци, приклекнали като облак скакалци на оградата в готовност да оглозгат всяка останала жива клетка от Родината. БСП си отива, дами и господа, бавно, почти незабележимо, унило превръщайки се в мълчалива слугиня на господаря на сарая, на кремълския помазаник, комуто се падна най-накрая имперското благоволение… След едновековна вярна служба животът превърна столетната партия в пето колело на оста ДПС 1 – ДПС 2 (обединени дудуци без цензура)…
Понякога все още се учудвам колко гадно чувство за хумор има колегата Меди от едновремешния Философски факултет. Да си направиш партия двойник на твоята и да й наредиш да те ругае е все още добродушна сатанинска поза… Но да направиш ДПС 2 с огризките на десетките олигархично-политически пиршества по време на прехода … пардон – по време на чума, това вече е прекален сатанизъм. Грозна подигравка с народа и с псевдо-държавата, където все пак си си взел хляба в ръцете. Да снемеш цензурата едновременно от всички – без изключение – безсъвестни брокерчета на вкиснатия застоял преход е равносилно на това, да се изхрачиш във физиономиите на всички останали. Защото цензурата все пак е единствения заместител на отсъстваща съвест…
Изключете телевизора, оттам пак ви приказват как Европа трябвало да бъде по-лява и по-социална. Тука няма ляво и дясно – под секрет ви го казвам, ама и вие добре си го знаете. Тук за пореден път се играе старата българска драма, започнала през далечната 1878 г. Един изпростял от страдание и развратен от липсата на смислена власт народ е напътван да злоупотреби саморазрушителните си инстинкти и да се подари на империята – „освободителка“, усърдно насърчаван от собствената си, продала се за паница леща безсъвестна олигархия. Дали ще ви говорят за „Южен поток“, дали ще ви уговарят за АЕЦ „Белене“, дали ще ви лъжат, че Украйна се управлява от фашисти, а Русия – от братя по кръв, тези безсъвестни копелета са взели едни дребни пари за да лишат вас и децата ви от българско бъдеще. Империите нямат бъдеще… Петролните монархии са артефакти на 20-ия век… Бъдеще имат разумът, трудът, почтенността и порядъкът на прозрачното управление. В неделя са избори за Европейски парламент. Вгледайте се внимателно кой иска да влезе под покрива на Европейския порядък. И не гласувайте за мошеници и безредници…
Ще кажете – как ги различаваш бе, мошениците от останалите? Не искате май да си направите труда… Хайде тогава, идете за риба – за гъби, за зелен хайвер… Аз ще гласувам – за най-читавото, което виждам, ако и да не е дотам! Иначе ще се сърдя сам на себе си… На изборите в неделя ще гласувам за промяна на статуквото. За промяна ще гласувам и всеки следващ ден – докато мога. Все още имам вяра, че мога да променя нещата. Ако загубим вяра – не, не губим всичко останало! Ние останалото май вече сме го загубили…
http://vevesti.bg/komentari-i-analizi/5027-v-navecherieto-na-denq-za-razmisyl