Иво Райнов
Ден след 1-ви ноември се случи едно отдавна чакано събитие. След четири години усилна работа по издирване на факти и личности, бе представена на обществеността книгата „Ловеч – градът на професорите“. Съставител е госпожа Радка Рашева, дългогодишен библиотекар и краевед. За проекта сме дискутирала с госпожа Рашева няколко пъти през последните години и трябва да призная, че заявката за стотици ловешки професори ми изглеждаше химерично.
Готовият труд не само убеждава, че слабо познаваме духовния хоризонт на Ловеч, но и въодушевява с факта, че малкият град е поставил толкова много научни и интелектуални темели в България. Особено впечатляващи са имената от първата четвърт на двадесетото столетие.
Цяла плеяда академици, основоположници на различни клонове на знанието, изследванията и медицината в България. Сред тях блестят имената на академик Иван Урумов, академик Лукан Хашнов, академик Беню Цонев, академик Стефан Ватев, академик Анастас Иширков, академик Параскев Стоянов, академик Тошко Тошков, академик Стефан Павликянов, академик Димитър Ораховац, професор Михаил Минев, професор инженер Цветан Лазаров. Все хора с огромна заслуга за напредъка и модернизацията на България. Изключително доказателство за огромния духовен потенциал, с който е разполагал следосвобожденски Ловеч.
Някой ще каже, че на фона на тези колоси днешният Ловеч изглежда скромен и непретенциозен.
Със сигурност ще сбърка преди да бъдат прочетени последните статии от сборника „ Ловеч – градът на професорите“. Защото там са имената и делата на хора, родени през 60-те години на миналия век, но получили признание извън пределите на България. Като Галин Тиханов, професор по литературознание в колежа Куин Мери, в Лондон, професор Николай Райнов – един от най-уважаваните неврохирурзи в Европа, професора по финанси във Вашингтон Христо Пирински. Интелектуалната мощ не изглежда вече така впечатляваща, но корените са все още жилави.
Няма съмнение, че трудът на госпожа Рашева е родолюбив и заразява с местен патриотизъм. Напоследък в Ловеч трудно намираме основания за гордост. А тази книги ги дава изобилно. Както се казва и ние сме дали нещо на света и България. Прочетено през страниците на госпожа Рашева този принос изглежда мащабен. Разбира се лесно ще намерим обяснение защо този сборник е съставен точно от Радка Рашева. Човек дълги години „пил вода“ от извора на ловешкото краезнание. Въпреки това е малко конфузно за нашата местна патриотична претенция, че човек роден в Русенско събира и публикува ловешката история и гордост.
Историческата и културна стойност на сборника не буди съмнение. А усилието да бъде съставен е наистина будителско, защото осветява непознати за масовия читател висоти от духа на Ловеч от близката и малко по-далечна история. Надявам се не само заразява с гордост, но и вдъхновява за мечти младите ловешки генерации, защото там където е текло пак ще тече.
Книгата е издадена с финансовото съдействие на Община Ловеч, което наистина заслужава адмирации., защото единичните интелектуални усилия едва ли биха дали плодове без институционална подкрепа. Но все си мисля, че заслугата на автора е поне равностойна на приноса на издателя. Което, обаче, някак не става ясно от коричния вид на книгата, където името на автора е пропуснато. Но нека това бъде единствената дребна забележка за тази толкова родолюбива инициатива.
Искрено се надявам книгата на госпожа Радка Рашева да достигне до всеки жаден за историята на своя роден край ловешки гражданин. Затова горещо я препоръчвам.