Иво Райнов
Коледа не е притча от Библията. Не е протокол, още по-малко тридневна трапеза. Коледа е лично усещане за смисъл и празник. Коледа не е вехта традиция, разказана от деди на внуци. Нито лустросана история от поредната холивудска продукция. Коледа е докосване. Дълбоко, лично истинско.
За първа година Ловеч няма коледен базар, но има човешки празник. За поредна година няма достатъчно улична светлина, но има светли души. Каквото и да си говорим Коледа в Ловеч се случи заради младите. Първом с безброя благотворителни концерти, после с подарената човешка солидарност и грижа. Коледа не е режисирано събитие. Тя е спонтанен огън, пламнал в сърцето. Заразителен и вдъхновяващ. Та за тях, младите, са тези редове. За радостта и празника, който щедро дяриха на своя град. Докато позагрубялите от мазоли души харчеха пари за парвенюшки подаръци, новогодишни банкети или пищни трапези, те, младите осмислиха духа на Коледа
Едни млади хора, за които и друг път съм имал удоволствието да пиша пак са в епицентъра на доброто. Местната патриотична организация „Ловчанци“ събра пари и дари храна за хора в крайна бедност. Цвети, Тошко, Драго, които съм щастлив да познавам и дузина други млади благодетели, които ще ме извинят, че не цитирам поименно, само защото не познавам, не просто дариха сита Коледа на изоставени съграждани, за които вероятно никой друг не би се сетил. Те сътвориха коледното чудо на човещината и добротата. Шепа сърца, докоснати от Коледа, но достатъчни да стоплят измръзналите самотни души.
Всяка година по Коледа съм далеч от Ловеч и със съжаление следя през медиите спектакъла на „Ловешките хайдути“, предвождани от един забележителен млад мъж – Миро Жилевски. Истински коледари, които с песни, гайди и благословия обикалят ловешките домове и възраждат традицията на българската Коледа. Разгледах много снимки и видях подарената радост да блести в очите на случайни зрители иили набелязани домакини. Прочетох доста постове и усетих изобилие от благодарност и удоволствие. И макар освен Миро да разпознавам само Митко Манолов, бързам да отправя към всеки член на тази прекрасна дружина моето възхищение за българщината, с която са заредили душите си.
Както често пиша в младите ми е надеждата. Към тях ме тегли вярата и все по-често намирам доказателства, че съм я пуснал в правилната посока. Дано да оцелеят по-дълго чисти, честни и благородни. Влюбени в българския дух, ловешката традиция и човешката съпричастност. Далеч от изкушенията, причинили броеница мазоли по душите на не тъй младите вече.
Коледа е точно това, което чувстват тези млади хора. Подарена любов. Едно дарено късче от душата за да бъде топло, светло и празнично на всички.
Честита коледа и нека доброто да ви се свръща стократно, млади приятели!