Ще публикувам нещо лично, на човек когото истински уважавам, но от когото не съм искал разрешение за това споделяне.
“Рядко си позволявам да коментирам даренията и доброволната помощ, които оказвам. Този път обаче, ще заявя публично, че се регистрирах като доброволец, който би помогнал в социалната адаптация на бежанци от Украйна, пристигащи в Троян. Защото мисля, че е важно да помогнем на хора, подгонени от войната и се надявам, че по този начин мога да мотивирам повече наши съграждани да го направят.”
Думите са на Донка Михайлова. Тя няма нужда от представяне, а от подкрепа.