27 коментара

1. 

   Според Иван Костов българското образование не произвежда конкурентоспособни млади хора в европейския смисъл на думата. Лидерът на ДСБ бе в Ловеч, за да се срещне със симпатизанти и да подкрепи водача на листата на коалицията "ДСБ-БДФ" за 11-ти Ловешки многомандатен избирателен район Калин Янакиев.
   На въпрос от присъстващите Костов отговори, че темата за образованието ще бъде засегната и обсъждана по-обстойно в последната седмица на предизборната кампания. Според него ученикът трябва да е в центъра. "И то не ученикът като такъв – абстрактен, а ученикът като съумяващ да покрие държавните общообразователни изисквания", заяви Костов.
   Според него това е първата стъпка към реформата. Втората е гаранция за сигурност, за да има дисциплина, да не се допуска насилие сред учениците.
   По думите му много семейства вече не искат да си пращат децата на училище. Едно от решенията според Костов е система, която да създава стимули училищата да бъдат по-привлекателни като работни места за качествените учители. Тези училища, които покриват по най-добър начин общообразователните изисквания, които изпращат най-много ученици като студенти или в престижни гимназии, да бъдат стимулирани с нивото на заплащане на учителите.
   "Младите хора ще бъдат конкурентоспособни не когато главите им се напълнени с ненужно, фалшиво, често вредно и лъжливо знание, а когато имат човешки качества, които са необходими за съревнователния характер на общността, в която ние сме влезли. Когато имат качества да направят избор за живота си, да си изберат професия, когато могат да носят отговорност за постъпките си", коментира лидерът на ДСБ. Той допълни, че в голямата си част родителите са против реформите и промените в образователната система.
   http://dnes.dir.bg/news/ivan-kostov-izbori-2013-13695538?nt=10

2. 

   Данчо, зададох въпроса ти на г-н Костов. Отговорът бе доста интересен, но, за да се добие пълна представа за него, той трябваше и да се види. След задаването му Иван Костов се промени, стегнат и сериозен обяви, че съжалява за това, че поради препоръката на Световната банка е спрял със здравната реформа до етап, в който са му наложили да го направи с твърдението, че България все още не е готова за следваща стъпка. Под ръководството на министър Семерджиев са били направили основните първоначални стъпки на реформата, както и подготвили база с данни. СБ е наложила своето мнение за спиране и изчакване на следващото правителство, което да продължи реформите. А следващото се оказва това на НДСВ и не само не продължава започнатото, но и унищожава голяма част от направеното до момента, вкл и подготвената база с данни, която така и не може да бъде възстановена вече 12 години. Г-н Костов неколкократно повтори, че признава това спиране и изчакване като своя грешка. Второто, за което съжалява, че не е свършил, е приватицзацията на БТК, за която са могли да вземат 500 млн долара от гръцка фирма. Не било добре да се продава на гърци. Е, по-късно БТК бе приватизирана от други за двойно по-малка сума.

3. 

   "По дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата-музика, цветя, ромолене на ручеи.

   -Какво е това? – попитал пътешественикът пазача на портата.
   -Това е рая. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински.
   -Има ли вода?
   -Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.
   -А ще ми дадат ли храна?
   -Колкото поискаш.
   -А кучето?
   -Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.
   Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.
   -Може ли да пием вода тук? – попитал човекът с кучето пазача.
   -Да, на двора има кладенец.
   -А кучето ми?
   -До кладенеца има поилка.
   -А дали ще ви се намери малко храна?
   -Да, ще те нахраним.
   -А за кучето?
   -Ще се намери кокалче.
   -Какво е това място?
   -Това е рая.
   -Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.
   -Лъже! Там е ада.
   -Но как търпите това?
   -Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си."
   Така, Данчо. Няма вълшебни пръчици. Всичко се постига с труд и упоритост. Всякакви тарикати ми обещават рай на земята за стотина дни само и само да ме прилъжат да гласувам за тях. Малко са онези, които казват истината – че чудеса са невъзможни, че всичко е в нашите ръце, обединени в общи усилия за постигане на чудото.
   През последните девет месеца десетки хора ме попитаха каква е тайната ми. Отговорът ми винаги бе един и същ- няма тайна. Трябва ежедневно и упорито да се стараеш, за да постигнеш успех. Отговорите обикновено бяха "това не е за мен, аз не мога така. Търся някакво чудодейно хаче за много пари, тълтам то и хоп, готово". Ами няма такова хапче нито в живота, нито в политиката.

4. 

   Г-н Заверджиев, като християнин и човек с демократични убеждения смятам, че моята движеща сила е любовта в семейството, след нея и любовта към хората около мен и всичка човешко. Трудно ми е да се определя като почитател на определена личност поради простата причина, че подкрепям конкретни политики, съответно и техните носители. Когато виждам своите разбирания отразени и представени от Иван Костов и неговите съмишленици, то е нормално тези хора да получат моята подкрепа.

5. 

   “Ако омразата към Иван Костов можеше по някакъв начин да се капитализира като енергия, все едно да сме построили АЕЦ „Белене“ “
   Огнян Минчев – политолог

   Уважаеми г-н Пеев,
   Аз не мразя Командира, а още по-малко мразя Костовистите, защото тях ги има заради култа към Командира .
   Омразата към Командира им е „въздуха“, който те дишат за да ги има.

   Омразата към Командира, означава за тях само едно -Командира го има и ТОЙ съществува.

   За Бога мили хора, забравете за Командира и спрете да го мразите, защото само така ще изчезне „въдуха“, който Костовистите дишат, a с тях и Командира.

   Ето защо уважаеми г-н Пеев, аз НЕ мразя Командира, а още по-малко Костовистите.

6. 

   „СПЕЦИАЛНАТА ОМРАЗА КЪМ ИВАН КОСТОВ

   21 Май 2012 Веселин Кандимиров

   Омразата към Костов е интересно явление. Нормално е един политик да бъде мразен от едни хора и обичан от други, често за едни и същи неща. Бихме се съгласили, че омразата към него ще е пропорционална на злините и поразиите, сторени докато е управлявал. В това отношение Луканов и неговата зима, Виденов и неговата инфлация или Негово величество, прелъстил и изоставил българския избирател както някой барон прелъстява млада селянка от владенията си, заслужават много повече омраза от Костов.

   От друга страна, дори негови политически противници признават Костовото правителство за най-успешното по време на прехода. А омразата към него е далеч по-голяма от тази към другите споменати политици. Ако тя можеше да се превърне в енергия, България нямаше да има нужда от АЕЦ, казва един известен политолог. Иван Костов продължава да е виновен за всичко, за което не е виновен Филип Димитров.

   Такова отношение към политик си заслужава специалното изследване. Още от пръв поглед личи, че в тази омраза има доста ирационални черти. Обществото вече е забравило как управлението на Виденов прехвърли спестяванията на хората в нечии индивидуални джобове. Но продължава да помни, че в 1990 г. Иван Костов е публикувал статия в „Работническо дело”. Без да се интересува от съдържанието й, разбира се. Такива черти имат компенсационните омрази, като, например, антисемитизма. С тях хората се опитват да компенсират някакви свои комплексни недостатъци.

   Като отчетем това, става ясно кои черти на мразения обект са причина за отношението към него. В политическите ожидания на българското общество преобладава очакването на спасител. Това е продължение на етатизма, присъщ му отдавна, но отгледан особено старателно през годините на „народната власт”. Всеки четири години то гласува за поредният „човек, който ще ни оправи”. Иван Костов беше приет също като спасител, макар, за разлика от другите, сам никога не се е обявявал за такъв. Поредният провалил се месия бива наказван с омраза и изхвърляне от властта, но случая с Костов не свършва само с това. Той, за разлика от другите управници, извърши нещо непростимо: с действията си опита да убеди обществото, че спасители няма, че дереджето на хората е в техните собствени ръце и ако те не се „оправят“ сами, ще останат „неоправени“.

   Това е причината той да бъде мразен с порядък повече от останалите провалили се „спасители”. Стайнбек казва, че човек може да прави всичко с една жена – да я бие, унижава, въргаля в калта и пр. и тя ще му прости. Но не бива да прави едно нещо: да й разваля прическата. Това тя не би му простила никога. Отнесено към нашият случай, това ще изглежда така: един политик може да прави всичко с мнозинството – да го ограби, видиоти, доведе до просешко състояние, да го избива масово, да му обещае сполука или че ще го направи богато за осемстотин дни. Мнозинството, или поне част от него, може и да му прости. Но не бива да прави едно нещо: да разбива илюзиите му, като му каже истината.

   (По същият начин преди това друг политик, Филип Димитров, посегна на друга обща илюзия: че всички са маскари. И до днес цялото общество не може да му прости факта, че се възползува от една рутинна парламентарна процедура, но свързана с повече почтеност, отколкото това общество беше готово да понесе. Той продължава да е най-мразеният след Костов български политик.)

   Това поставя Костов в особено положение. Нека си представим общество, състоящо се само от куци, кьорави, сакати, едноръки, еднооки, с три тестикула, или напротив, само с един, въобще лица с физически увреждания. И изведнъж сред тях се появява човек, който, наистина, не е красив като Роберт Редфорд, но си има всичко, т.е., физически е съвсем в ред. Дали ще го заобичат?

   Днешната българска „политическа класа” гъмжи от политически уроди. А ако на някои от пръв поглед това уродство не им личи, много е вероятно то да е скрито в гащите им. По омразата им към Костов ще ги познаете сигурно.

   Смешното е, че така те правят по-скоро услуга на Костов. Да бъде актуален е винаги важно за един политик. Според една цинична максима, не е важно какво пишат вестниците за теб, важно е да ти напишат правилно името. Нестихващата омраза към него му осигурява именно тази актуалност. Мижитурките от прехода отдавна вече са забравени. Кой си спомня за фигуранта, изпълняващ длъжността министър-председател, на име Беров? А Костов продължава да бъде свеж в обществената памет.

   И накрая, ако трябва да извлечем поука от всичко това, тя би била следната: трудна задача е слаби граждански общества, неузрели за нормална демокрация, да бъдат убедени и накарани с разумни доводи да тръгнат по пътя на собственото си усъвършенствуване. Който се опита да го стори обикновено бива наказан със силна и постоянна омраза. По-добър резултат се постига с други средства: насилствено, с помощта на моркова и тоягата. Или с отвличащ маньовър – например, с реформи, извършвани под маската на популизма. Примери за успешни реформатори, избрали първия начин може да срещнем от Ататюрк, през Пиночет та до Саакашвили. Елементи от втория можем да съзрем в политиката на днешния министър-председател на Унгария Виктор Орбан.

   Дали и България ще случи на някой такъв?“

   http://www.svobodata.com/page.php?pid=9307&rid=29&archive=

7. 

   Г-н Заверджиев, Вашите публикации ми напомниха за едно допитване преди няколко години за футболист на България за двадесети век. Първи стана не най-добрият, с най-големите успехи и награди, а онзи от Левски. Та и тук така – важното да е от "нашите", пък какво е направил или не направил , е без значение.
   Хубав ден!