Кирил Петров призова ловчалии в Клуба на дейците на културата да почетат паметта на Васил Йонков – Гложенеца, съратник на Левски, в деня на неговата кончина 5 февруари. Тази година се навършват 125 години от смъртта му. Идеята е подкрепена от зам.-кмета Пламен Петков и кметицата на село Гложене. Гробът на съратника на Левски е запазен на мястото, където са били старите гробища на Стратеш, недалеч от Белия паметник. Тези, които не знаят как да стигнат до там, групата се събира на 5 февруари, сряда, в 10,30 часа в Клуба на дейците на културата и от там всички заедно ще отидат до гроба на съратника на Левски, където от 11 часа е възпоменанието за героя.
За да разберем Гложенеца и мисленето на хората, които като него са били готови на всичко за свободата, трябва да се върнем в тяхното време, казва Кирил Петров. За тях не е имало друг път освен политическата свобода. Това е било тяхното верую. Ботев също го е казал – колко е сладко да умреш за свободата. Днес на знамето ни вместо „Свобода или смърт“ по-приляга друг девиз, дошъл от Древния Рим – „Където ми е добре, там е родината“. Това е максима на крайния егоист, казва Кирил Петров. Националното ни самосъзнание е разрушено според него.
Кирил Петров е роден в Могилино, Русенско, Бил е дълги години в Ловеч стопански ръководител и общественик. Колекционер на стари радиоапарати. Занимава се с краеведчески проучвания. Автор е на книгата „Девет жития на Ботевите четници от Ловеч“ и на изследването за опълченците от Ловешка област „След половин хилядолетие“. Във втората книга има очерк за живота и делото на Васил Йонков – Гложенеца.
Кирил Петров припомни, че Васил Йонков е роден през 1838 година в село Гложене. Един от първите е които се записват в Първата българска легия в Белград. Запознава се с Васил Левски там. Сприятелява се и с Христо Иванов Книговезеца (Големия). Участник е и във Втората българска легия.
По съвет на Левски Васил Йонков отваря хан в Гложене, където под прикритието на клиенти се правят срещи, спори се разгорещено и се вземат важни решения за подготовката на всеобщо въстание. Братът на Васил Йонков – Дако, е бил четник в Ботевата чета, по-късно става доброволец в Сръбско-турската война и загива през 1876 г. в боя при Ново село, Видинско.
В изграждането на комитетската мрежа Левски има в лицето на Гложенеца верен на делото човек. Той е придружавал Левски в обиколките из Ловешко, Троянско, Орханийско и Етрополско. Били заедно в Никопол, Тетевен, Голям извор.
Като един от най-опитните и верни куриери на Апостола Васил Йонков е избран за делегат на Общото събрание на Революционната организация през месец май 1872 г. в Букурещ. Там се приема проекто-устава на организацията. В протокола на това събрание подписа на Васил Йонков е на второ място след този на Левски. Представител е бил на комитетите в Голям извор, Видраре и Гложене. Противопоставял се е на идеята на Димитър Общи за обир на турската хазна. След обира мрежата започва да се разкрива чрез заплахи и побоища. Съдят и Васил Йонков и го пращат на 15-годишна каторга в Диарбекир и Аргано Меданските рудници. Прекарва в заточение 6 години и заедно с Атанас Узунов успяват да избягат.
Записва се като опълченец през 1877 г. В предния отряд на генерал Гурко Васил изминава бойния път на дружината. След Освобождението става кмет на Гложене, но по-късно се премества в Ловеч, където със своя другар Димитър Пъшков е служител на Постоянната комисия. Оженва се за Янка поп Захариева и има четири деца. На 47 години е, когато избухва Сръбско-българската война през 1885 г., и той се включва в нея. Началник е на интендански склад. Жестоко се простудява и заболява, умира на 5 февруари 1889 г в Ловеч. Погребението е било съпроводено от всички жители на града.
За почитта към Гроженеца Кирил Петров разказва: „Пазарът не работи, всички магазини и училища са затворени. Погребан е в старите гробища, които са се намирали в днешния парк Стратеш. Старите гробища отдавна ги няма, но каменна пресечена пирамида над гроба стои под надвесените над нея клони на дърветата в парка. В издълбаните в камъка букви е написано: „Тук е гробът на Васил Йонков – Гложенеца, 1838-1889. Верен другар на Васил Левски – заточеник и опълченец. „ Паметникът е издигнат от Лавчанския окръжен съвет още през 1889 г., но гробът и паметникът днес са занемарени. Кирил Петров, който е инициатор за слагането на паметна плоча на Ботевите четници от Ловеч, сега е решен да направи възможното за възстановяването на гроба на Гложенеца и облагородяването на пространството около него.