Като огънят и огнището

Иво Райнов

Сигурен съм, че няма случайни неща. Когато Някой събира, той го прави с умисъл. Онзи с неведомия промисъл не би изпратил другар, ако нямаше хитър план за живота.  А щом ти праща астрален близнак сигурно чертае апокалипсис. Или просто събира енергията на хора, способни да обърнат стрелките на времето, посоката на компаса, силата на земното магнитно поле или хода на историята.
Щастлив съм да познавам двама души, които днес празнуват поредната годишнина от своята земна поява. Добре известно е, че няма две еднакви същества, дори родени на един и същи ден. Може би затова Павлин и Светла са като бурята и гръмоотвода. Той разпилява енергията в светкавици, тя я връща на земята. Като огънят и огнището. Той се пали и бушува неспирно, тя събира пламъка за да топли. Като вятърът и вятърната мелница. Той свисти оглушително, тя кара непокорния въздух да върти колелото на живота. Като усмивката и щастието.
Двама страхотни приятели, които те докосват със сърцата си и ти говорят с дълбините на душата. Трудно ми е да намеря думи за да опиша Павлин и неговото безмерно приятелство. Неотдавна претърпях пътен инцидент, а Павлин посвети времето си, вниманието си, усилията си и всичките си услуги за да ми помогне в идиотската ситуация. Златен приятел, за блясъка , на който не достигат 24 карата. Неповторим човеколюбец. Спомням си как цял ден предупреждаваше за наближаваща буря, а когато тя връхлетя Ловеч нагази в наводнените улици за да бъде близо до проблемите и нуждите на хората.  Само преди неделя стоя цял ден на нокти, за да предпази ловешкото гражданство от един избягал ягуар. После тъгува с всички за неговата гибел.
Будител, който прави журналистика без да е журналист и брани морала по най-чистия начин. Павлин е новината,  камбаната, гневът, състраданието, обвинението, подкрепата, протестът, съгласието, вярата и надеждата. Павлин  е  Ловеч, който днес е различен,  заради упоритостта на един влюбен в оптимизма човек да работи за своите съграждани,  без да очаква възмездие. Сигурно това го превърна в институция, непостижима за нито една медия в ловешката история.
Светла трябва да е ръката на закона, а ми прилича на неговото сърце. Една жена, изкачила висока обществената йерархия, но запазила душата си непродадена. Тя има силата, но предпочита да обича. Има страхът на парвенютата, но топлата благодарност на обикновените хора. Светла е камъкът, о който Павлин се опира в мигове на слабост. Тя е силата, от която се зарежда в дни на изтощение. Непресъхващ извор на вяра, надежда и любов.
Не знам защо си мисля, че техният живот е като завладяваща балада – бавна, нежна, влюбена, всеотдайна, истинска. Затова ми се прииска да ги поздравя с една такава дълбока балада, наречена “October and April”. Съвсем не намеквам, че Павлин и Светла са толкова различни, колкото пролетта и есента, но със сигурност са две уникални половинки на едно страхотно цяло!
Честит рожден ден, приятели! Продължавайте да топлите семейството и света, както огънят и огнището!