Павлин Иванов
Преди 25 години и една седмица, никой не е предполагал, че България ще тръгне по различен път. Една седмица преди 10 ноември 1989 г., имахме чувството, че Тодор Живков ще управлява вечно, най-модерното облекло ще продължат да бъдат дънките „Панака“, шоколадови яйца ще има само в „Кореком“, опашките за банани и портокали за Нова година са нещо съвсем нормално, а за вицове за властта се влиза в затвора.
25 години са много, много време, макар и да минаваха като миг. Тези години представляват една съществена част от живота на моето поколение, живяло преди и след 10-ти ноември.
Днес измерваме по странни критерии напредъка. Много хора казват, че днес нищо не се е променило за този четвърт век. Разбира се, това е лъжа!
Хайде да погледнем старите снимки и да ги сравним с последната ни почивка. Да си спомним какво усещахме тогава, как се чувстваме сега. Да разгърнем страниците на спомените и да прогледнем простата истина – днешна България няма нищо общо с България на бай Тошо!
Днес сме свободни! Свободни да изразяваме това, което мислим. Свободни да пътуваме където решим. Свободни да избираме сред морето от медии, стоки, книги, концерти, учебници.
Ако някой от вас ми каже, че си е представял, че „Металика“, Роджър Уотърс, AC/DC и ред световни знаменитости ще свирят в България, спирам дотук!
Преди 25 години представяхте ли си, че дълго чаканата за всяко социалистическо семейство „Лада“ ще бъде само сантиментален спомен, а улиците ще бъдат изпълнени с лъскави „Мерцедеси“, „БМВ“, „Пежа“ и всякакви световни марки?
Представяхте ли си, че видяното в „Некерман“ ще бъда налично във всеки малко по-голям магазин и просто, когато нещо ви потрябва, отивате и си го купувате, ей така? Без връзки. Без чакане. Без да се обаждате на този или онзи, дължящи ви услуга.
Представяхте ли си, че ще дойде ден, когато стига да решите, можете да пътувате по света и никой няма да ви спре, преследва, наблюдава или доносничи срещу вас? Днес всички граници и летища се задръстват при всеки един празник и поредица почивни дни. Днес децата ни са обиколили повече страни, от колкото ние в живота си.
По Тошово време, един цветен телевизор „Рубин“ се купуваше с връзки, чакаше се на опашки и струваше няколко заплати, а днес, в повечето случаи, само една заплата е достатъчна за един или няколко телевизора от осезаемо по-висока различна класа.
Толкова много разлики има между днешна България и спомена за бай Тошо и неговата социалистическа държава. Дори неговите комунистически другари, днес са различни – богати и заможни бизнесмени.
Защо сме вторачили в черното, в грешките, в лошите спомени за миналото и не виждаме къде сме днес?
Всеки има право на своята оценка за тези 25 години след 10 ноември 1989 г.
Днес децата ми растат свободни в свободна държава. От тях, а не от партийния секретар зависи как ще подредят живота си. Сами ще изберат къде да живеят и как да го направят.
Много лоши неща се случиха през всички тези години. Нескончаем преход, корупция, манипулации, сривове, режисирани обществени процеси. Преживяхме много, но може би, това е част от цената.
Въпреки всичко лошо сполетяло страната ни, въпреки грешките и провалите, въпреки мнението на хората тъжащи за „големият държавник“ Тодор Живков, днес България е различна. Много различна!
Добрата новина днес е, че не е нужно да чакаме някой да ни „оправи“, а знаем, че всичко зависи единствено от самите нас!
Бившият министър председател Станко Тодоров посочва:
„Ценовата политика беше погрешна. Премахването на рентата и натуралното разплащане доведе до практическото приравняване на селяните до промишлените работници, но при по-ниско заплащане и по-лоши социално-битови условия. Чувствам и своя политическа отговорност, че като член на Политбюро не оцених голямата опасност и не се противопоставих на преобразуването на кооперативните стопанства в АПК, тъй като практиката доказа, че при нашите условия най-добри резултати и най-добра форма на организация са кооперативните земеделски стопанства.
Въобще създаването на АПК беше една грандомания в управлението. Тодор Живков като инициатор на тази идея и основен организатор непрекъснато подчертаваше своята роля за това пред наши и чужди ръководители, дипломати, че с АПК сме създали най-крупните земеделски стопанства, а практиката показа, че те се оказаха най-неефективни.”
Бившият председател на НАПС и секретар на ЦК на БКП Васил Цанов посочва:
“Материалната база в селското стопанство не можеше да гарантира въвеждането на модерни съвременни способи за производство, които да доведат до непрекъснато повишаване на обема и качеството на продукцията. Основният източник на оборудването беше от социалистическите страни, а неговото ниво не беше на най-съвременно равнище.
Например един комбайн съветско или полско производство имаше далеч по-ниски качества от този, произведен в капиталистическите страни. При неговата експлоатация нивото на производителността беше по-ниска и с по-големи загуби при прибирането на реколтата. В някои отрасли на селското стопанство въобще липсваше оборудване на съвременно ниво – зеленчукопроизводството, лозарството, овощарството, тютюнът се обработваше и прибираше на нивото отпреди 9 септември 1944”,
Състоянието с резервните части за селскостопанското оборудване направо може да се каже, че беше ужасно. Външнотърговските централи, вносителки на селскостопанска техника, въобще не обезпечаваха вноса с резервни части. Това довеждаше до огромни затруднения в експлоатацията. По тази причина ремонтите се извършваха със стари и употребявани части, което на практика довеждаше до това, че един ремонт на трактор го оскъпяваше до степен, по-висока от цената за нов трактор, а освен това се намаляваха и експлоатационните му качества. През последните 5-6 години селското стопанство работеше в 70-процентов мащаб с амортизирани машини.
Може да се каже категорично, че висшето държавно управление не осигуряваше на селското стопанство лимити и средства за внос на механизация, оборудване и резервни части, които да му гарантират условия за съвременно ниво на производство. Това беше вследствие на партийната и държавна политика през последните десетилетия, когато селското стопанство беше в неприоритетна позиция, а същевременно голяма част от доходите от него се преразпределяха за така наречените приоритетни икономически отрасли в машиностроенето и електрониката. На практика се получаваше така, че то беше един от основните кредитори за “модерните” икономически отрасли, а същевременно не ползваше никакви облаги от това.”
Направо да умреш от смях… Добре, че бяха бабите ни с частното производство в дворовете и кочините, за да има какво да се яде.
Ако носех шапка,щях да ти я сваля,продължавай така и без да осъзнаваш, бъркаш в играчката на Шоколадовото Яйце. Ако изкараш данни за решенията на 13 конгрес,пращам ти бутилка уиски по спиди.
Ето и основните моменти от сагата Радомир с главни герои Огнян Дойнов и Тодор Живков.
1. Въпреки тоталитарната държава и личното застъпничество на Тодор Живков за начинанието, БНБ отказва да кредитира без наличието на технически и икономически проект. Първоначално Дойнов се опитва да убеди БНБ (в лицето на председателя Веселин Никифоров) че “по света за такива крупни обекти изобщо не се правят предварително цялостни планове”. В последствие такъв проект е разработен и БНБ го отхвърля със становището “Продължителността е толкова голяма, че практически няма откупване”.
2. Специалисти във тежкото машиностроене са против недообмисленото инвестиране в ЗТМ Радомир и Русе. Двамата генерални директори на ДСО “Тежко машиностроене” са възразили лично пред Дойнов. Три от съществуващите вече заводи(в Перник, Плевен и Дебелец) се модернизират в този момент и нови мощности са напълно излишни. Освен това двамата директори посочват че новите комбинати нямат производствена програма и липсват пазари за продукцията им. Десет години по-късно тези опасения се потвърждават. През 1987г. годишният капацитет на ЗТМ Радомир надвишава 3 пъти потребностите на страната, при пълна липса на пазари за износ.
3. Строежът започва с разчет капиталовложенията да не надхвърлят 950 милиона лева. 3 години по-късно тази цифра набъбва до 1,618 милиарда. Сключен е договор с японския доставчик на оборудване „Кобе Стийл“ за внедряване и управление. Луканов информира Москва и вбесени те принуждават Живков да анулира договора с японците за да се кооперира със съветски заводи. Оказва се че съветските заводи са много назад от японците, и сътрудничество с Москва ще удължи изплащането на Радомирския завод до 50-100 години.
4. Крайният резултат е плачевен. Заводът работи на една трета от мощността си, не успява да комплектова планираната продукция, и никога не намира пазари за нея. Комбинатът фалира 2 години преди падането на комунизма, и не успява да погаси над 600 милиона лева от инвестиционния кредит към БНБ и държавата. През 1990 Комитетът за държавен и народен контрол пише в доклад до Андрей Луканов “Подходът при изграждането на мощностите е погрешен. Не са направени предварително задълбочени проучвания за потребностите, ресурсите, пазарите и ефективността. Приетите от правителството технико-икономически показатели за високата ефективност на обекта са явно нереални.”
Гадни комунисти,бе човек,за 40 години нищо в тази държава не направили,ами пък и задлъжняли с 10 милиарда.Да се чудиш как нововстъпилото в длъжност правителство се кани да емитира 6 милиарда дълг. Особено ми е противен гадния комунист Близаншки – на фона на издавените в наводненията хора,за които пари нямаше, даде 1 милион допълнително на президентската институция ЗАЩО ?.
Георги Белички министър на строежите и строителните материали (1972-1973), не само подкрепя казаното, но и го допълва, като посочва нещо много важно – началото на порочната практика при вземането на политическите решения по инвестиционни проекти с национално значение:
„След 1974-1975 г. започна развитие на някои отрасли като черната металургия, тежкото машиностроене, електрониката по следния метод – „пробивен” министър и благоразположение на Тодор Живков. Мисля, че модел за тази система се даде от МК „Кремиковци”. Първият обект, започнат без предварителни проучвания, без изяснена технология на добива на стомана и без уточнена генерална сметка. Впоследствие по този начин се изгради голяма част от електрониката, тежкото машиностроене, Третата металургична база и редица други обекти.”
Самият Живков заявява пред прокуратурата през 1991 г.: „Спомням си, че когато се обсъждаше въпросът за „Кремиковци”, ние имахме идея производството му да не надхвърля 500 000 – 600 000 тона, но Хрушчов каза: „Вие какво, искате да правите чайник или металургичен завод!?”.
И досега няма технология за преработка на рудата, добивана в „Кремиковци”. Тодор Божинов, зам. министър-председател, посочва:
„Класическата технология при “Кремиковци” не може да се използва за преработка на кремиковската руда. Тя е с ниско метално съдържание – 30-32 процента желязо, докато тази технология за производство може да се влага за руди със 70 и над 70 процента желязно съдържание. В по-късния етап се установява режим, при който кремиковската руда е само 25 процента от суровината, която се преработва в „Кремиковци”, а 75 процента е вносна руда от СССР и други страни.
На практика това довежда, че разчетите за ефективност на „Кремиковци” не са се потвърдили в производствения процес. От 2 200 000 тона само 500 000 тона са от наша руда. Оскъпяването на продукцията е предизвикано преди всичко от големите транспортни разходи. Така например през 1984 г. товарите от бургаското пристанище до „Кремиковци” са около 1 800 000 тона коксуващи се въглища и 1 500 000 тона стомана на блокове, тоест общо 4 500 000 тона товари са превозени от Бургас до „Кремиковци”, или 15-18 процента от товарите на жп транспорта в България през тази година са за “Кремиковци”.
Макар заводът в Кремиковци да е построен за развитието на металургията в България, икономическите загуби от него за държавата, социалните и екологичните последствия са толкова големи и продължителни, че той се превръща в унищожителен пример за безумната политика на комунистическото управление. Още преди заводът да е напълно завършен, се оказва, че мощностите му не могат да бъдат напълно натоварени поради липса на суровина, а някои от отделните производства, като това на чугун например, нямат пазар в СИВ. На сигналите на различни специалисти за възможните неблагополучия от разрастването на тази гигантомания Живков не обръща внимание. Комбинатът е открит през ноември 1963 г. като едно от новите завоевания на социализма.
Въпреки тоталното разминаване в икономическия ефект от комбината в Кремиковци десетина години по-късно Живков, Дойнов и цялото Политбюро ще приложат същия подход при изграждането на завода за крупно нестандартно оборудване в Радомир и ще повторят грешките от предишните години.
Поколения българи продължават да изплащат дълговете на зрелия социализъм, както го наричаха през 80-те години на ХХ или тоталитарния комунизъм, наложен с окупацията на България от Съветската армия през септември 1944 г. Днешните 20-годишни българите, които са по улиците и площадите, не знаят, че техните бащи и майки през 1989 г. и до пролетта на 1990 г. изобщо нямат представа за колосалните дългове, което управлението на БКП е натрупало в стремежа да поддържа жива илюзията за построяването на един справедлив и социален строй, в който властта е на работническата класа.
Банкерите информират, че в първото тримесечие на 1989 г. предстоят плащания по външния дълг общо в размер на 1 млрд. и 460 млн. долара, които не могат да се покрият. Както самият генерален секретар на БКП по това време Петър Младенов успешно определя по тайна среща през ноември 1989 г. с ръководния състав на МВР и ДС управлението на Тодор Живков (респективно на БКП) е довело страната до „просешка тояга”. Цифрите говорят сами – валутните постъпления за януари 1990 г. са едва 30,2 млн., а валутните разходи възлизат на 258,6 млн. По тази причина с документа е поискано използването на още 300 млн. долара от валутния резерв.
Външната задлъжнялост на комунистическото управление към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв.
„На международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това.
През 1992 г. пред следствения арест на ул. „Развигор” в столицата, преди да бъде задържан, Андрей Луканов отговаря на журналистически въпрос къде са 11 млрд. долара дълг с думите: „Заедно ги изядохме”.
Браво,как да кажеш друго, ако и след това има хора,които отричат ползата от АОНСУ, здраве му кажи.Достатъчно,е най – коментирани са социалните теми,което е нормално. Полезна е и направената историческа ретроспекция,дори само защото младите нямат обективна информация за този период.Време,в което се съграждаше,за да има после 25 години какво да се краде и ” приватизира ” Време,в което 80 процента от българите живеят в собствени жилища,което е почти без аналог. Абе били панелки,айде върви сега тегли заем, да видим и панелка как ще си купиш. Прав е само в едно Шоколадовото Яйце – наистина България не е същата.
Ето какви потресаващи разкрития прави и Емил Христов, бивш председател на Съвета по управление на икономиката към Държавния съвет на НРБ, за вътрешния дълг, за източването на ДСК, за печатането на пари и за реалната заплата по времето на комунизма:
“Вътрешният дълг на държавния бюджет към банките (БНБ и ДСК) възлиза на около 26.5 млрд. лева и се формира от:
– задължения на бюджета към ДСК и БНБ общо 7.4 млрд. лева
– левова стойност на държавните кредити по износа общо 2 млрд. лева
– кредити от фонд “Държавно кредитиране” за нискорентабилни производства общо 3. 3 млрд. лева
– разсрочено плащане на кредити за капитални вложения на организации с ниска или отрицателна ефективност (практически невъзвращаеми) общо 7.8 млрд. лева
– недостиг на левова равностойност по ползвани кредити от чужбина от БВТБ общо 6 млрд. долара.
Основната част от този дълг е формирана в течение на много години главно по два канала:
– ежегодни скрити бюджетни дефицити, които са прикривани чрез изземване на спестените пари на населението в ДСК; те са оформяни като дълг на бюджета към ДСК, а бюджетите са представяни като уравновесени
– чрез принудително заставяне на банката от правителството да кредитира стопански организации със заеми, за които предварително е било ясно, че никога няма да бъдат върнати. Нормално е било тези инвестиции да бъдат финансирани от бюджета, но те са оформяни като кредит, за да не се покаже действителният бюджетен дефицит.
Формирането на бюджетните дефицити е водело до неконтролирана емисия парични знаци. Тегленето на влогове от ДСК от спестителите се е покривало в недостигащата част с нова емисия на пари. Така например от началото на 1989 г. до 8 август са емитирани нови книжни пари на сума около 1 млрд. и 360 млн. лева.
При утвърден вече бюджет с емисия нови пари са покривани и разходи по решение на партийното и държавното ръководство за изграждане на нови обекти, за покриване на превишени сметни стойности в строителството, за увеличение на заплатите, за финансиране на престижни мероприятия.
Емисията на пари не е обсъждана нито веднъж в Политбюро и Секретариата на ЦК или в правителството и е извършвана в резултат на субективно вземани решения или указания.
Неконтролираната емисия на парични знаци без стоково покритие води до засилване на инфлационните процеси. Инфлацията досега не е признавана като явление у нас, поради което няма методика за нейното отчитане, нито пък тези процеси са подлежали на държавно регулиране.
В резултат на това нашите планове винаги са били неверни. Капиталните вложения в петгодишните планове са влизали по цени на текущата година и дори когато проектосметните документи са били вярно съставяни, сметната стойност на обекта при завършването му винаги е била по-висока от първоначално предвидената.
Непризнаването на инфлацията и липсата на съответен анализ е довело до загубването на представата за реалното нарастване на работната заплата и на жизненото равнище на населението като цяло и на отделните категории трудещи се. Политиката на увеличаване на заплатите ни е била хаотична. Предварителни проучвания показват, че месечният екзистенц минимум на едно лице (независимо дали то работи или не) за 1987 г. е възлизало на 163 лева. Това число свидетелства, че голям брой от семействата в НРБ съществуват под този минимум.”
Истина, която трябва да се знае и да не бъде забравяна.
Хората,които се отвратиха от пишман неолибералните клишета на Шоколадовото Яйце,не са нито бедни,нито аутсайдери / пази боже от селянин,видял хиляда лева в джоба си /.Просто имат очи,да видят реалния живот около себе си и проблемите на преобладаващата част от хората.Това е.Никой не бленува по планова икономика,нито можем да съживим Бай Тошо.Но да отричаш факта,че България се срина за 25 години до страна от третия свят,че дори албанци и румънци ни се подиграват,че 10 ноември е срамна дата,начало на пладнешко разграбване на страната е наистина непонятно.Интересно ми е било винаги защо нашите десни получават колики ако им припомниш изречението на проф.Андрей Пантев – онова преди беше лошо,ама и това не се трае.
Няма безплатен обяд. Рано или късно идва моментът да се плати сметката.
„Вътрешният дълг беше явно от порядъка на около 10 млрд. лева. Освен явния вътрешен дълг, може да се счита, че съществува и неявен, скрит дълг. Общо сумата на финансовите бюджетни източници на инфлацията е от порядъка на около 23 млрд. лева. По същество това е натрупан с годините неявен вътрешен държавен дълг. Въпросите на дефицитите в бюджета и техният натрупан израз – вътрешният държавен дълг, бяха табу в България, както и в другите страни на СИВ. При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на Министерския съвет, Министерството на финансите и банката.”
Признанието е на председателя на БНБ Васил Коларов в периода 1986-1989 г., направено през 1991 г. в показанията му пред следствието по дело 4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП. Бившият шеф на БНБ повдига тема, която не само че не е позната на следователите и прокурорите, но за нея не знаят, както по-голямата част от номенклатурата на БКП, така и опозицията в началото на промените. То е показателно за скритата картина, която комунистическият режим оставя в икономиката след 45-годишно управление.
Когато през 1987 г. в Политбюро на ЦК на БКП е поставен въпросът за евентуалното присъединяване на България към Международния валутен фонд и Международната банка за възстановяване и развитие (този факт също е малко известен, б.а.), БНБ предупреждава висшето партийно ръководство, че има опасност това да доведе до влошаване на кредитните и на търговските условия. Причината е, че пред международните институции ще трябва да се разкрият реалните данни за състоянието на страната, показващи един прикрит фалит, който се крепи единствено на външни кредити. Тези данни по думите на бившия председател на БНБ Васил Коларов са „най-съкровените тайни” на комунистическото управление. Сред тях от най-голямо значение за разобличаването на банкрутиралата политика на БКП е лавинообразното натрупване на непосилен външен дълг, източването на стратегическия валутен резерв и натрупването на огромен вътрешен дълг. Но ако външният дълг е бил в центъра на общественото внимание в началото на промените и се е превърнал в обект на специално проучване от Народното събрание, ако въпросите за изпразването на валутния резерв са предизвиквали повече спекулации и догадки, отколкото конкретни факти, то за вътрешния дълг почти нищо не се е споменавало. „При тогавашната система на управление у нас подобна по същество дефицитност на бюджета на държавата не се разгласяваше, беше секретна информация, известна само на ограничен кръг хора от ръководството на МС, МФ и банката”, признава бившият председател на БНБ Васил Коларов.”
Председателят на БНБ Васил Коларов разкрива за какво са хвърляни милиарди левове, формирали част от вътрешния държавен дълг:
„Поради недостиг на средства бюджетът на държавата не попълваше с финансови ресурси фонда („Държавно кредитиране”) и тъй като капиталните вложения във въпросните нискорентабилни или губещи отрасли бяха неизбежни и се решаваха винаги със Списъка на най-важните наблюдавани обекти по държавния план, то се вземаха решения по същество банката да кредитира Министерството на финансите с необходимите суми, които то предоставяше на фонда. Банката е изхождала освен от взетите решения и от обстоятелството, че въпросните отрасли като енергетика, цветна и черна металургия, тежка химия и някои други тилови производства бяха губещи по план, тоест нормативно губещи, поради определените цени от държавата. Имам предвид цените на тяхната продукция и на факторите на производството, които те използваха. От една страна, тези предприятия бяха нормативно губещи, или нискорентабилни, по решение на държавата.
От друга страна, също по решение на държавата те трябваше да се развиват, както е отбелязано в плановете. Бюджетът на държавата нямаше средства за финансиране на тези капитални вложения и БНБ, отказвайки да кредитира тези обекти, защото беше невъзможно връщането на кредити от тях, приемаше, както е и в много други държави по света, че може да кредитира самата държава.”
80% от българите живеят под чертата на бедността /екзистенс минимум/ , а 1% от населението на Земята притежава 80% от финансите в световен мащаб >>>> Много се объркахме като си мислихме, че ще станем свободни ..точно обратното , поставени сме в такава жестока робска зависимост, че не е истина. Никой не го интересува какво си мислиш и какво си говориш, ако вече е купил предварително живота ти и този на децата ти . Теглиш кредити със смазваши лихви,щото работиш и не ти достига да си покриваш най-необходимите разходи и после го изплащаш доживот и си мислиш , че си “свободен”щото си можел да говориш. А каква полза от това че имаш право да говориш, когато не можеш да кажеш нищо от това ,че си изпаднал в тотален ступор от това което възприятията ти всеки ден долавят от случващите се абсурди ?? Или ако някой все пак съумее да излезе от това състояние и все пак изкаже мнение >> И КАКВО ОТ ТОВА >> КУЧЕТАТА СИ ЛАЯТ А КЕРВАНЪТ СИ ВЪРВИ /последен пример – кражбата КТБ/ . И какво като си казвате мненията , откраднаха ли ви париците за пореден път за тези 25години , откраднаха ви ги ,СВОБОДНИ НАИВНИ ОВЦЕ! Казвайте си свободно мнението, а крадците свободно ще си харчат откраднатите ви парици . И си нямате представа докато си ланкаме и се правим на мн.умни , колко хора си лягат тази вечер гладни!>>>> ДА ВИ Е…А СВОБОДАТА И ЧУДОТО ,ТЪПАНАРИ!
Ти как успяваш да си намериш пътя до вкъщи? Май всички трябва да страдат заедно с аутсайдер като теб, само защото си неспособен да живееш като нормален човек, а онова, което го мислиш за мозък, в главата ти е субстанция от храносмилателния тракт.
по данни на алфа рисърч 55 на сто от българите изпитват носталгия по времето на Живков.По данни на Евростат близо 40 на сто от сънародниците ни живеят под границата на бедността.Трябва да си много умен и красив,за да не виждаш разрухата и мизерията,които тези 25 години ни донесоха Пази боже в България да си болен или пенсионер.В цели региони на страната възрастните хора ги е страх да замръкнат.За стотици хиляди българи преход стана нарицателно за загуба на материален статус,мизерия и социално изключване,особенно след бандитската приватизация на Костов,оставила близо 700 000 българи на улицата..Да не виждаш недоимъка на хиляди българи трябва да си наистина много преял с шоколадови яйца
БОГА ТАШЧЕТО, твоята главичка дава определенията и дефинициите за твоя живот. Банова република е начин на мислене, а не действителност. Сигурно си от поколението много преди моето. Промито, с отрязани мечти, без цели, сиво и с умиление чакащо да се върне Тато. Добре, че вече е невъзможно.
Независимо от коментарите,свеждащи се до”долу гадовете комунисти”много повече от коментиращите тук са подобно мнение.БРепублика е”страхотно” променена.Само че много голяма част от хората останаха под минимума за издръжка на живота си.Зачестиха самозапалванията.Не казвам че годините на социализЪма и хода към комунизЪма,който не достигнахме е най-блажената част от живота в държавата ни.Но да се пропагандира от пишещите тук,че историята с комунизЪма е следвало отдавна да бъде забравена…??!!Ми да забравим и Ботев тогава.Не че през ония 45 години нямаше и такива напъни,както и забравянето за известно време на братята Кирил и Методий.Но точно това поколение,което обвинявате в мързел ,леност и липса на мечти не допусна това да стане.Точно това поколение с труд построи България и я предаде на преустройчиците,преходниците(както искате ги наречете,все ще е вярно).И точно това поколение получава най-мизерните пенсийки.Няма да давам други примери.Вижте само междуселските пътища във всички краища на страната.Обрасли,изровени,като обстрелвани с оръдия система”ГРАД”.По тия пътища в 45-те години спокойно се разминаваха два камиона,сега и една лека кола не може да мине от хрласти и клонаци.За това ли мечтаехте вие-мечтатели?Мислите ли,че онези хора от онова време са били съгласни с всичко,нагласено от Тато е съдружници.Мислите ли че те не са мечтали.Мечтали са преустройство,за по-добър живот в тяхната България.Та нали точно те направиха възможен прехода,проектиран от други.Нали точно те правеха многохилядните митинги на демокрацията,които сега не можете и да сънувате.И толкова много мечтаеха и толкова силно искаха,че накрая мечтата им се сбъдна – на 10.11.1989 г.”Тато”беше свален от съдружниците си.А дали вашите мечти ще се сбъднат някога?Кой кого смени на 10 ноември и смените продължават.Прочетете само произведенията на един известен не само в България автор ,Григор Лилов – двутовника”Тайните на големите играчи”,”Тайният проект Б.Борисов”.Историята не бива да бъде забравяна.Тя ни учи да вървим напред и да не падаме.Не отричайте делото и мъдростта на Паисий Хилендарски,ако все още знаете кой е той!
Абе пичве,кво сте се засловозамеряли(красива думичка,нали).Ми добре си ни е сега.Толкова много правителства си правиха упражненията над нас.Издържахме ги.И още ще издържим.Жилави сме!Богати сме!Луди сме,при това много!Ми кво беше преди:сиренеце,краставици,домати,свинско,телешко,все обикновени неща.За банани се биехме по нова година и край.До следващата нова.А сега банани навсякъде.Както сме я подкарали само ще трябва да разменим местата на думите.Вместо Р България – Б Република,което ще рече Бананова Република!
сега караш западни трошки преди караше нови макар и руски ,сега няма селско стопанство и ядеш вносни боклуци с нитрати , защото хубавата стока си я държат за тях на запад, Сега чакай пред бюрата по труда , тогава нямаше безработни. Ходехме по два пъти на море лятото и зимата на ски. Лекувахме се безплатно ,сега те гледат в ръцете какво ще им пуснеш в джоба.Учехме безплатно,ходехме по всяко време на денонощието спокойно по улиците и още ,още
Лошо. Безработни има, но дали искат да работят, дали могат, дали не са мързеливи? Да, преди трудът беше право и задължение и затова работещите издържаха мързеливите и некадърните.
Преди хубава стока нямаше, а днес, само е малко по-скъпа, но я има. И ти избираш дали да ядеш кремвирш “народен” или да си купиш нещо истинско.
Преди ходеше на море на палатка с две щайги домати в багажника на ладата, сега можеш да ходиш в Гърция, Турция, Испания, Португалия.
Лекуваше безплатно и умираше безплатно, защото ако не занесеш рушвет, никой не те приемаше насериозно. Днес можеш да избереш къде да се лекуваш, дали в Ловеч, София, Германия или Франция.
Учеше безплатно за успехите на БКП, а то се оказа, че не са се случили. Пълнеха ти главата със знания излезли от употреба, а днес на един клик разстояние можеш да попиеш последните знания на света.
Как живееш днес, дали ти харесва, това е твоят прочит, на твоя живот. Не ме слагай в твоя кюп. Учи, мисли, работи, печели, сега можеш. Няма нужда да чакаш някой да ти подаде нещо в просещата ръчица. Времената са други.
Какви шоколадови яйца бълнува тоя,като всеки помни,че в Ловеч имаше 7 – 8 големи предприятия,работещи на смени при това голяма част от продукцията беше за износ.Заети в тях бяха хиляди хора.За двадесет и пет години се сринахме до там,да чакаме подаяния от Брюксел
Москвич ли караш още или бъркам? А подаяния чакат мързеливите търтей. Другите хора работим и се оправяме добре. Едно време износа бе гарантиран, защото както ние купувахме всякакви руски боклуци, така и те купуваха на кило всеки наш боклук. Защо в нормалните страни не карат масово Москвичите, които все още се правят? Защо не се купуват шлифовалките на Кълбов, защо Мелта не продава консерви, защо го няма Стоян Едрев, Чугонолеярния и ред измислени фабрики. Защото ако няма кой задължително, по заповед да ти купува нискокачествените боклуци, няма как да продадеш и бобено зърно!
Днес за да продаваш се иска повече – иновации, мислене, маркетинг. Нищо не е по заповед. Телерик са типичния пример за млади, умни и предприемчиви хора, чиито труд е оценен реално на стотици милиони долари!
Само факти
• България – население
1989 г. 9 009 018 души
2014 г. 6 924 716 – 103 място в света от 240 страни
• България – раждаемост
1988 г. 13.1 на 1000 човека
2014 г. 8.92 на 1,000 човека – на 210 място в света от 224.
Най-зле са 222 място – Япония с 8.07на 1000 човека, 223 място – о. Сейнт Пиер и Микелон със 7.70 на 1000 човека и 224 място – Монако с 6.72 на 1000 човека
• България – смъртност
1988 г. 12.0 на 1000 души
2014 г.14.3 на 1,000 човека – на 6 място в света
Пред нас с по-висока смъртност са само пет страни ЮАР, Украйна, Лесото, Чад и Гвинея-Бисау. Даже Афганистан е зад нас.
• България – детска смъртност
1989 г. 7.5 на 1000 раждания
2014 г. 15.08 на 1,000 раждания – 106 място в света
Въобще не можем да се сравняваме с Япония заемаща предпоследно 223 място с 2.13/на 1000 раждания или Монако 1.81/на 1000 раждания.От нашите балкански съседи само Турция е с по-висока детска смъртност. Даже Албания е по-добре с 13.9/на 1000 раждания, т.е. 120 място в света
• България – материнска смъртност при раждане
2010 г. 11 на1 00,000 живи раждания 152 място в света от 184 страни
Най-добре тук са 183 място – Гърция с 3/на 100 000 живи раждания и 184 място – Естония с 2/на 100 000 живи раждания
• България – миграция
2014 г. -2.89 мигранта на 1,000 човека 177 място в света от 222 страни
Тук последни места заема 222 място – Сирия, където се води гражданска война, различни островни страни и 215 място – Молдова с – 9.80 мигранта на 1000 човека.
• България – естествен прираст
1988 г. 1.1 ‰
2014 г. – 8.3 ‰ 229 място в света от 233 страни
Зад нас са само Сейнт Пиер и Микелон с -10.2 ‰ , Молдова с -10.2 ‰,
о. Кук с -30.0 ‰, Сирия с -97.3 ‰
Коментара е излишен
Данните са от сигурен източник ЦРУ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html
Ако разбирам правилно, твърдо си за връщането на СоциализЪма? Добре. Знаеш, че границите ни са отворени и можеш за няколко часа да отидеш на едно по-добро място – Северна Корея или Куба. Но ти искаш България да се превърне отново в Северна Корея, което е проблем както за мен, така и за теб, знаеш го, но най-вече за децата ти, нали?
Нека погледнем от друг ъгъл. Преди 10-ти ноември имаше тъй наречената планова икономика, чрез която, всеки се бореше да преизпълни плана. Обясни ми, как можеш да преизпълниш някакъв план и това да е повод за гордост, а не нужда от психиатрична помощ? Да предположим, че произвеждаш обувки и си направил проучване, показващо, че можеш да продадеш 100 чифта мъжки боти номер 41. Но ти си пич и преизпълнваш плана и произвеждаш 900! Кво правиш другите 800, които са свръхпроизведени? Затваряш ги в буркани? На загуба си от цялото това малоумие.
Защо имахме добро здравеопазване и образование, което е факт. Замисли ли се поне за малко, че тогава и умните и глупавите, и можещите и не можещите бяха държани в границите на страната, защото нямаше как да пътуваш свободно и да живееш където решиш? Какво стана като се отвориха границите? Умните, предприемчивите, можещите се изнесоха и сега изкарват пари, живеят нормално и се развиват добре. Кой остана тук?
Това е големият проблем!
Мога да ти изнеса лекция, но би било загуба на време и за двама ни. От казармата съм се убедил, че гладкия мозък не можеш го набръчка и с чук и сърп дори.
А твоето минало е още живо, не се оплаквай. Агентите на твоето ДС са на власт, управляват банките, първите ти другари станаха първи капиталисти, виж другаря Лазар Дончев, виж децата на първите другари от едно време и ми кажи, кое от тях не е успяло в живота с помощта на твоята партия и тъмните връзки от миналото.
Точно това е втория проблем – трябваше да бъдете изметени поголовно и отдавна щяхме да сме забравили за миналото. Нямаше да я има и носталгията, питай румънците за това.
Та като вадиш неподходящи аргументи в защита на своята теза, какво ми доказваш? Искаш социализЪм, ами върви в Северна Корея. Там е в изобилие и в най-чист вид.
А ако си мързелив, глупав и неграмотен тук, не се оплаквай. Това е твой проблем, който ще те следва където и да отидеш.
Нема нужда да одим толко далеко.То дивиу комунистички капитализъм о т”центъро вдесно”си го ручаме и сега тука.
Данните са взети от проверен източник – ЦРУ https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.ht
Да са ни честити новите зам министри от Ловеч и Ловешко – на образованието и на РР.
Въй,то пък не станало.Тц-тц-тц.
Това комунистите сте много тъпи парчета 🙂 Първо пускате слух, че нещо ще стане, после се тюхкате, че не станало! Едно чехълче би изиграло по-добре сценката, ама айде 🙂
По малоумна и пълна с клишета статия не съм чел.Все едно я е писал Калин Янакиев.Кое се подобри,в каква свободна страна живеят децата ни ? Луд ли си ? Държава,в която болни деца просят пари за лечение с СМСи ? Държава,в която си свободен да ходиш с празни джобове,освен ако не си на депутатска хранилка или в някое НПО. Ако някой ми беше казал преди 30 години че родината ми ще внася домати и картофи, щях да смея цял ден.Стана и това.Ако някой ми беше казал,че ще се срине цялата ценностна система на един народ,да се докара до там да гледа като обезумял риалити шоута,в които проститутки си лакират ноктите и говорят нелепости и милиони да намират това за интерестно. – не знам.Ако някой ми беше казал ,че изкуфял белгииски пенсионер ще опипва по краката кметицата на София пред обективите на медиите – не знам.Ако някой ми беше казал,че пълен простак,дето не може да стъпи на бай Тошо на малкия пръст ще управлява държавата,също нямаше да повярвам.
България внасяше картофи преди 30 години. И жито. Започвай да се смееш.
“Бившият министър на икономиката и планирането Стоян Овчаров признава:
„Особено тежко за икономиката по своите последици беше политиката в селското стопанство. Особено значение за упадъка в селското стопанство имат необмислените реорганизации от ТКЗС в обединено ТКЗС, АПК и НАПС. В резултат на това в селското стопанство се разви гигантомания, наруши се естествения ход на селското стопанство и се стигна до обезлюдяване на българското село”.
Тенденцията в забавянето на развитието на селското стопанство за сметка на машиностроенето и електрониката, започнала през 70-те години, през следващото десетилетие довежда до все по-задълбочаващи се проблеми в сектора, а това от своя страна влошава цялата икономика. Дотогава средно износът на селскостопанска продукция в конвертируема валута е в размер на 400-500 млн. щатски долара. От 80-те години производителността в отрасъла започва да спада, като от 1985 г. в страната започват да се внасят традиционно произвеждани продукти – фасул, лук, картофи, които в предишни периоди България е изнасяла.
След 1985 г. вносът на селскостопанска продукция възлиза на около 400 – 500 млн. долара.”
“Ако някой ми беше казал ,че изкуфял белгииски пенсионер ще опипва по краката кметицата на София пред обективите на медиите – не знам” – това е якооооо!!! Но е разбираемо. Свикнал си мъже да се целуват уста в уста 🙂
Все по-трудно става с идиотизмите от миналото преди 89-та да се оправдава погромът и унищожението на България след 89-та година.
Няма и не може да има никакво оправдание за този четвърт век на погром и планирано унищожение на България и българите.
Все пак имаме възможност за сравнение с другите бивши държави от източния блок, сравнявайки нашето и тяхното развитие през този четвърт век, а не с миналото, защото то бе едно и също както при нас, така и при тях.
25 години – от бай Тошо до бате Бойко. Преход към Нищото!
25 години – от ръководната роля на БКП до ръководната роля на клонингите на БКП!
25 години лъжа, демагогия, безнаказани обири и умопомрачаваща съсипия.
Всичко това – под “мъдрото” ръко-водство на всеуправляващата бивша номенклатура на БКП и техните наследници.
Бог да прости Демокрацията!
НЯМА лъжа и няма измама,
живеем в държава, наречена НЯМА,
де никой за нищо НЯМА вина.
НЯМА такава подобна страна.
Събуждаш се сутрин, дори по пижама
веднага се сблъскваш с термина „НЯМА”.
НЯМА ти чехлите, НЯМА вода,
НЯМА хартия дори за беда.
Отваряш хладилника – нищичко НЯМА
спаружено сирене – 120 грама,
но пличка се волно на свобода
бутилка студена чешмяна вода.
На доктор отиваш: ”НЯМАте час!”,
ти казва сестрата със камерен глас.
Дават ти час но въпросната дама
вече ти казва: „Доктори НЯМА!”
Съседът ти фелдшер със тебе клюкарства,
че НЯМАт заплати и НЯМАт лекарства
и макар, че си болен и блед кат циклама
усещаш, че вече нищо ти НЯМА.
НЯМА лъжа и НЯМА измама
живеем в държава наречена”НЯМА”,
тотално разбита, дори без война.
(действително НЯМА такава страна)
Включваш канала (първа програма)
и виждаш отвсякъде нищо ни НЯМА.
НЯМА корупция, НЯМА инфлация,
НЯМА рушвети и бюрокрация.
НЯМА престъпност и по БТВ рано
залъгва ни нагло другаря Цветанов,
и снощи при Бойко от „Панорама”
видя се, че и другия Бойко го НЯМА.
НЯМА без Батето футбол в момента.
НЯМА консенсус във парламента.
НЯМА единство даже и в храма
И Президента, ма хептен го НЯМА.
От вечното НЯМА растем закалени,
от НЯМАта станахме синьо-червени
и някак неволно чуя ли „НЯМА”
през зъби си спомням за нечия мама.
Ние привикнахме с „НЯМА” съвсем
и НЯМА за нас вече с „НЯМА” проблем
и макар, че звучи като епиграма
не казваме има, а „НЯМА-НЯМА”…
НЯМА лъжа и НЯМА измама
живеем в държава, наречена „НЯМА”!
и дори да ме смачкат и свият в кравай,
ако туй е държава – аз съм трамвай…
Вече не харесвамВече не харесвам ·
Поздрави за написаното от г-жа Тошева!
Относно статията…поредния заблуден драскач. То всъщност те са си едни и същи двама, но хайде ще го отдадем на анонимността…
И как само успя да сложиш в един ред мерцедес, бмв и пежо…? твоето 307 с премиум марките ли го редиш или…?
“…дълго чаканата за всяко социалистическо семейство „Лада“ ще бъде само сантиментален спомен, а улиците ще бъдат изпълнени с лъскави „Мерцедеси“, „БМВ“, „Пежа“ и всякакви световни марки?”Някои карат и нови,но повечето са втора или трета ръка.Как е образованието и здравето?!Спокойни ли сме за утрешния ден,или психясахме от мутренски изпълнения, показни убийства,обири и заплахи.Смеем ли да закъснеем в тъмните улички и кой ни пази,а и пази ли ни въобще някой?Скитащи глутници кучета.Скъпа електроенергия.Да инак е добре,по-добре от Тошовото време.Но какво правят дребните хорица с дребните пенсийки.Колко българи останахме в България?Всички ли,или само някои могат да си позволят екскурзии и почивки в чужбина.Какво като имаме “отворени граници”,когато нямаме финансовата възможност да ги преминем.Какво стана с гръбнака на всяка иковомика – средния бизнес?
Всичко ни е наред,ура!Имаме ново правителство!А ново ли е то ??!!