Програмата на БСП я писаха хиляди българи, с нея ще излезем от кризата

Делегираните бюджети на ГЕРБ в училищата с парите на данъкоплатците доведоха до 4 изречения за хайдутите в учебниците

Дали е притеснителен фактът, че единствено и само БСП предлага конкретни идеи за това какво да се прави в България, а другите партии мълчат и дори не са изкарали програми с това, което възнамеряват да правят? На щекотливия въпрос отговори Ирена Анастасова, досегашен депутат от БСП, на която партията повери водаческото място в листата на БСП в област Ловеч: „За мен този факт е по-скоро показателен. Аз съм човек преживял целия преход и имам впечатлението, че българите на много избори гласуваха емоционално. Всички български избиратели, от които зависи бъдещето на България, всеки един трябва да разсъждава така, че с неговия глас той определя бъдещето на страната. Дошло е времето да гласуват с разум, не с емоция.“

Анастасова твърдо припомни в предаването „Актуално от деня“ по БСТВ: „Не от днес и не от вчера БСП има своята програма, лицата на БСП са ясни. Ние сме първата партия, която обяви и програмата си и хората, които стоят зад тази програма. Това, което ние предлагаме не е просто хрумване на 10-15 кабинетни дейци на партията. Това е програма, която беше представена в цялата ни страна – градове и села. Обиколихме България за два месеца и ние сме отразили всички забележки, предложения и желания на хората от всякакви сектори. Това е най-адекватната програма, благодарение на която България може да излезе от икономическата, социалната, здравната и каква ли не криза, в каквито сме в момента.“

Депутатът от 44-то Народно събрание обясни в ефира на Българската свободна телевизия позицията на партията по въпроса с изопачаването на историята в българските учебници.

„Когато в гилдията и страната беше осъзната необходимостта от реформа в образованието, тогава се заговори, че трябва да бъдат променени учебните програмите и съдържание. През 2001 година под управлението на СДС бяха променени учебниците и учебните планове. Хората от моето поколение, нещата които ние сме учили в 8-9-ти клас, децата сега ги учат в пети, шести, седми. Свалянето на това учебно съдържание с няколко години надолу през 2001-ва година, тъй като всяка възрастова група има своите психологически и възрастови особености, доведе до това, че за по-малките деца, това е едно абстрактно съдържание. То не може да влезе в главите им, да бъде осмислено и да са наясно какво е това, което те общо взето наизустяват в един момент, защото не могат да разберат.“

Анастасова бе категорична, че на всички е станало ясно, че това трябва да се промени.

„От 2001 до 2016 година, когато влезе в сила новия закон, ние видяхме как излезе едно цяло поколение, да не кажа две, все по-изоставащи от гледна точка на функционална и елементарна грамотност. Когато влезе новият закон трябваше да се промени това, да има нови учебни планове и програми. БСП беше и сега още сме против приемането му и се оказа, че сме прави, защото четири години след това виждаме, че ние не наблюдаваме никакви особени положителни промени в системата на образованието. Четири години може да не са достатъчни за оценяването на това, но са достатъчни за очертаване на тенденция“, посочи със съжаление Анастасова.

„Промяната на учебното съдържание беше разбрана от управляващите ни вече 10-11 години единствено като промяна и подмяна на българската история. Това, което се случи в учебниците по история е страшно. Всички, които помагат на децата или внуците си по предмета „Човек и общество“ или „История“, са наясно какво се случва в тях“, изрази всеобщото разбиране за дефицитите на обучението Ирена Анастасова.

„Като че ли основната задача на това правителство в сферата на образованието беше да продължи практиката на делегираните бюджети, да се финансират частните училища с парите на всички данъкоплатци и да бъдат променени основни тези в учебниците по история. По тази причина за хайдутите вече имаме по 4-5 изречения. По тази причина Христо Ботев е представен като един анархист, за него са отделени няколко реда, а за Стефан Стамболов – цял един урок, защото той явно е с по-сериозен принос за българщината, за самочувствието ни като българи от Христо Ботев“, критикува народният представител.

„Ето това е нивото на нашите учебници, нашите деца не разбират какво учат, особено в начален етап. Един ученик в 6-ти клас отговаря на следния въпрос от учебник по български език и литература: „Как разбирате теорията на Анри Поанкаре, че науката е гробище за хипотези?“ От позицията на дете на 12 години, то нито знае кой е Анри Поанкаре, нито знае какво е хипотеза. С това само илюстрирам за зрителите, нали разбирате, че това дете, на което аз помогнах, беше с най-хубавото домашно в класа, просто защото го беше писал учител по философия, а не дете в шести клас.“

Ирена Анастасова изрази загриженост: „Нашата парламентарна група имаше две поредни декларации и на председателя на партията, и на г-жа Ненчева, които бяха прочетени от трибуната на Народното събрание. За мен остава по-важен въпросът какво учат децата ни, от това къде учат. Оказа се, че в рамките на управлението на Тройната коалиция, когато Министерството на образованието беше на НДСВ, заплатите на учителите са били увеличени с 60%. След това идва период на първото управление на Бойко Борисов 2010, 2011, 2012, 2013  г., в който има 0% увеличение на учителските заплати за първия мандат на правителството на ГЕРБ. Безспорно те трябваше да бъдат увеличени и то много отдавна. Ако тези увеличения се правиха от 2010-та насам, сега нямаше да имаме недостиг на учители.“

Анастасова не подмина и отговора на чувствителния въпрос за вещината на учителите: „Появиха се всякакви екзотични идеи да се преквалифицират хора, които сега са изкушени от по-високото заплащане на учителския труд и за една година да придобият педагогическа правоспособност. Това е някакъв изход, но не и такъв, който ще доведе до повишаване на качеството на образованието.“

Във връзка с излязлата статистика, свързана с темата за образованието,  от доклад на министър Деница Сачева, показваща, че 160 хиляди ученици в България не учат и не работят и защо държавата просто отчита това като бройки, без да предложи програма как да се реши проблемът с тези младежи, Анастасова коментира: „Държавата се оказа неспособна да се справи с този проблем. В Министерството на образованието има програми за ограмотяване на хора, които са излезли от училищна възраст. Отново се усвоиха едни пари, направиха се курсове, на някои места ефективно проведени, но всичко беше оставено на съзнанието на учителите и директорите, без никакъв контрол и това не доведе до намаляване броя на тези млади хора. Това е резултат от реформите в системата на образованието и реформи изобщо в обществото ни. Ние имаме и ще имаме много сериозни проблеми. Тези 160 хиляди млади хора в България не просто са функционално неграмотни, те са неграмотни буквално. “

Анастасова изложи предложенията на БСП, залегнали в платформата на партията в сферата на образованието: „На първо място, ние предлагаме пълен преглед на учебното съдържание и нови учебници с достъпно за децата такова. Трябва да се промени философията на написването на учебниците и учебното съдържание, и категорично да бъде съобразено с възрастовите особености на децата. Това ще доведе и до промяна в работата на учителя. Това е мнение на колегите, не е мнение само на БСП.

Другото, на което държим, е да се работи по един учебник, да се контролира качеството на образование. За да илюстрираме на зрителите как в системата се случва това, беше създаден по новия закон Национален институт по образование, който трябваше да дава оценка за качеството на образованието в различните институции. Той работи вече 3 години, направени са  оценки в 150 български училища и градини от 4 000 хиляди и няколко, а трябваше в рамките на 5 години да се случи. Имаше наредба за качеството, която се оказа, че е с много проблеми и беше отменена, а нова такава няма. Но института по качество работи.“

Как се чувства като водач на листата на БСП в Ловеч и как намира този район, каква кампания ще предприеме? Ирена Анастасова отговори така на въпросите: „Позитивна кампания. Защото от няколкото срещи, които съм имала вече в Ловеч, имам впечатлението, че хората, които искат да създават, а не да рушат, живеят там. Ловеч е един от промишлените центрове на България, има развито земеделие, същевременно с това има много проблеми, които са огледални с проблемите на страната – имаме увеличение на безработните в областта, затворени предприятия. Това са все проблеми, за които заедно със всички кандидати за народни представители от листата на БСП ще говорим, ще се срещаме с хората по места и ще определим какво ние в следващото Народно събрание ще настояваме, правим и предлагаме, за да може населението на Ловеч и областта да промени нещата в своя полза и към по-добър живот.“