Институтът за пазарна икономика предостави третото издание на изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, което проследява степента на развитие на 28-те области в България:
Ловеч
Икономическото състояние на област Ловеч продължава да получава обща незадоволителна оценка заради ограничените инвестиции, ниските доходи и намаляващата заетост. Продължаващият спад на заетостта оказва силно негативно влияние върху доходите и съответно условията на живот на местното население. Негативната демографска картина е както следствие от икономическите проблеми на областта, така и предпоставка за тяхната устойчивост в дългосрочен план.
Местната администрация получава малко по-ниски от средната за страната оценки, а данъчната среда е по-скоро неблагоприятна и не стимулира предприемачеството и инвестициите. Въпреки че относително голям дял от пътищата в областта са с добро качество на настилката, инфраструктурното развитие изостава в други сфери.
Областта традиционно постига средни за страната резултати в сферата на училищното образование. Оценката за състоянието на здравеопазването в областта се понижава спрямо предходното издание поради влошаването на някои показатели като коефициента на детска смъртност и заболеваемостта на населението.
През 2013 г. ситуацията на пазара на труда продължава да се влошава. Коефициентът на заетост на населението на 15 и повече години намалява за пета поредна година до 37,8%, като по-ниско ниво е регистрирано единствено в област Силистра (37,1%).
За периода 2004–2013 г. областта е с най-бавен темп на нарастване на средногодишния доход на лице от домакинството. Доходите в областта се увеличават с по-малко от 3% на годишна база при средно 8,5% за цялата страна. В резултат на това нивото им през 2013 г. е едва 3134 лв./човек при средно 4814 лв. за страната. По-ниски нива на средногодишния доход се наблюдават единствено в Сливен и Търговище.
Въпреки че в периода 2010–2012 г. се забелязва известно нарастване на инвестиционната активност на предприятията, инвестициите в дълготрайни материални активи остават далеч от нивата преди кризата. Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор продължават да нарастват от 2008 г. до 2011 г., когато достигат 133 млн. евро с натрупване към края на годината.
Към 31 януари 2014 г. общините в областта са усвоили близо 92 млн. лв. като бенефициенти по оперативните програми на Европейския съюз. В съотношение с местното население това е близо два пъти по-висок темп на усвояване спрямо средния за страната. Най-добре се представят общините Ябланица и Троян, а най-слабо усвояване се наблюдава в Априлци и Угърчин.
Оценката на местния бизнес за работата на областната и на общинската администрация през 2014 г. (2,9/5,0) е по-ниска от средната за страната, която е 3,1/5,0. Същото важи и за работата на органите на съдебна власт в областта, както и за качеството на предоставяните електронни услуги. Единствената община, която през 2014 г. заявява едновременно по-висока степен на предоставяне на електронни услуги и по-висока готовност за работа на услугата „едно гише”, е община Троян.
Оценката на Фондация „Програма достъп до информация” за прозрачността на органите на местно самоуправление е над средната стойност за страната. Претеглената към населението оценка за областта през 2014 г. е 48,1/82,4 при средно 44,1/82,4 за страната. Най-висок рейтинг за прозрачност получават общините Ловеч и Летница, а най-нисък – Априлци и Луковит.
Данъчната среда е по-скоро неблагоприятна и не спомага за повишаването на икономическата активност в областта. Ставките на данъка върху нежилищните имоти на юридическите лица, на патентния данък за търговия на дребно, както и таксата за битови отпадъци на нежилищните имоти на юридическите лица са по-високи от средните за страната.
Гъстотата на пътната мрежа в областта е по-добра от средната за страната, а делът на пътищата с добро качество на пътната настилка е относително висок. През 2013 г. в добро състояние се намират 44,8% от пътищата в областта при средно 39,6% за цялата републиканска пътна мрежа. През територията на област Ловеч преминават седем километра от автомагистрала „Хемус”. Строителството на отсечката от Ябланица до връзката Плевен – Ловеч, се очакваше да започне през 2014 г., но все още е в проектна фаза. Гъстотата на железопътната мрежа е по-ниска от средната – в областта има 2,6 км железопътни линии на 100 кв. км територия при средно 3,7 за страната.
В страната има само една област, в която относителният дял на домакинствата с достъп до интернет е по-нисък от този в Ловеч – област Сливен, и само две области, в които делът от населението на възраст от 15 до 74 години, използвало интернет през 2013 г., е по-малък – Сливен и Пазарджик. През 2013 г. 34,6% от домакинствата в областта са имали достъп до интернет при средно 53,7% за страната. Делът на лицата на възраст от 16 до 74 години в областта, които са използвали интернет през последните 12 месеца, е 41,7% при средно 56,2% за страната.
Населението на област Ловеч намалява с бързи темпове, възрастовата структура се влошава, естественият прираст остава отрицателен от 2001 г. насам. Въпреки че нагласите на местните жители към миграция са по-ниски от средните за страната, областта ежегодно бива напускана от повече хора, отколкото се заселват в нея.
Ловеч е една от трите области (заедно с Видин и Габрово), в които коефициентът на възрастова зависимост между населението на възраст над 65 години към това на възраст от 15 до 64 години е над 40%. Коефициентът на демографско заместване в областта, който показва способността на трудовия ресурс да се възпроизвежда, също е по-неблагоприятен от средните за страната 61,5%, като през 2013 г. пада до 57,4%. Това означава, че на всеки 100 лица на възраст от 60 до 64 г. се падат близо два пъти по-малко лица на възраст от 15 до 19 години.
Областта е сравнително слабо урбанизирана, като през 2013 г. в градовете живеят 62,5% от населението при средно 73,0% за страната.
В сферата на образованието областта постига средна обща оценка, която, от една страна, е следствие от добрите показатели за качеството на училищното образование, а от друга – от липсата на традиции в сферата на висшето образование. Зрелостниците от областта традиционно постигат добри резултати на матурите по български език и литература. През последните три години делът на неуспешно представилите се на изпита ученици от областта е по-нисък от средния за страната, а средната оценка е по-висока.
През 2014 г. средната оценка за областта е Добър (4,35), спрямо Добър (4,32) за страната. Единствените два показателя в сферата на училищното образование, по които областта се представя по-лошо от средното равнище за страната, са делът на отпадналите от училищно образование – 3,5% през учебната 2012/2013 г. спрямо 2,3% за страната, и осигуреността с учители спрямо броя на учениците.
През учебната 2013/2014 г. в областта следват 424 студенти. Въпреки че това е най-големият брой, регистриран през последните десет години, съотношението между броя на студентите и местното население (3,1 студенти на 1000 души) е четвъртото най-ниско от всички области с висши учебни заведения след Перник, Разград и Хасково. Относителният дял на населението на възраст от 25 до 64 години с висше образование през 2013 г. е 15,8%, като по-нисък дял е регистриран единствено в Разград, Силистра и Кърджали.
Област Ловеч традиционно постига добри резултати в сферата на здравеопазването, но влошаването на някои показатели през 2013 г. показва, че са необходими повече усилия за гарантиране на устойчивостта на здравната система. При ниво от 7,3‰ за цялата страна детската смъртност в област Ловеч достига 16,5‰ през 2013 г., или два пъти над средното.
В съотношение с местното население броят на общопрактикуващите лекари и интернисти в областта е около средния за страната, въпреки че последните намаляват чувствително през 2013 година. В периода 2001–2013 г. се наблюдава положително развитие по отношение на кардиолозите, като съотношението между техния брой и местното население се подобрява над два пъти – от един специалист на 15,4 хил. души в началото на периода до един специалист на 7,2 хил. души в края му. Въпреки това област Ловеч все още не е достигнала средното ниво за страната от един кардиолог на 5,9 хил. души население.
През 12-те месеца до м. май 2014 г. на 45,0% от ползвалите здравни услуги жители на областта им се е наложило да напуснат пределите ѝ, за да ги получат, при средно 33,5% за страната. Като основни причини анкетираните посочват липсата на специалисти (50,4% спрямо 55,6% за страната), доверието в специалист извън областта (28,9% спрямо 23,3% за страната) и ниското качество на здравните услуги в областта (19,8% спрямо 13,5% за страната).
Въпреки че през последните няколко години свързаността на местното население с обществена канализация и пречиствателни станции постепенно се увеличава, областта продължава да изостава и по двата показателя. През 2012 г. 63,8% от населението на Ловеч живее в селища с обществена канализация при средно 74,3% за страната. Около 41,1% от населението с достъп до канализация са свързани с пречиствателни станции за отпадъчни води при средно 56,1%.
Област Ловеч е на трето място по събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население след областите Бургас и Перник. През 2012 г. в областта са събрани 466 кг/човек от обслужваното население при средно ниво от 347 кг/човек. Годишната концентрация на въглероден двуокис в атмосферата възлиза на 115,5 тона/кв. км при средно ниво от 346 тона/кв. км. Както и в предишни години, местните жители дават по-висока от средната оценка за качеството на околната среда в областта – 3,4/5,0 при 3,3/5,0 за страната.
Местните жители дават близки до средните оценки на различните аспектите на живота в областта. В сравнение със средните за страната оценки по-високо е оценена околната среда, а по-слаба оценка получава инфраструктурата.
Относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта е сред най-ниските в страната – 15,7% спрямо средно 21,2% през 2011 година. В същото време относителната линия на бедността в област Ловеч е сред най-ниските в страната и остава почти без промяна в периода 2007–2011 г. Причината са бавният растеж на доходите в областта и ниската заетост. Това се вижда и от високия дял на лицата, живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа дейност (14,4% спрямо 11,2% за страната) и на лицата, живеещи с материални лишения (62,5% спрямо 44,1% за страната).
В област Ловеч няма кина, но се наблюдава повишаващ се интерес към местните театри, които трета поредна година регистрират нарастване на броя на посещенията.
Важното е Минчо Казанджиев да е задоволен. От която посока си избере.
Гледайте Плевен и мислете за България!
25 години стигнаха Плевен да се залепи за дъното. Над 60 000 души и 50 регионални училища са изчезнали за четвърт век
Ден след 10 ноември – повратна дата в най-новата история на България, която ознаменува демокрацията след 45-годишно тоталитарно общество, ще ви разкажем за един буквално изчезващ български град с призива „Гледайте Плевен и мислете за България“!
25 години след 10-ти някогашният силно развит промишлен и културен център е ударил дъното– икономическото, демографското, културното…
И за да не сме голословни, ще подкрепим тезата си с фактите в Плевен. Какво се случи или не се случи в един от най-хубавите градове у нас за четвърт век, за какво стигнаха всичките тези години, в какво се превърна Градът под Панорамата?
Демографски колапс – най-бързо изчезващия град у нас!
Някак си логично е да започнем от населението. И с невъоръжено статистически око се вижда как от ден на ден все по-пусти са не само улиците на града, по-рехави са върволиците от минувачи, които крачат по Главната, която преди години е гъмжала от народ по всяко време от денонощието.
И все пак данните са следните: населението на Плевен през 1985 г. е било 165 766 души, през 2001-ва – 121 880, през 2005-а – 113 700, 2007-а – 112 570, 2009-а – 111 426, 2011-а – 106 011, декември 2013-а – 103 122. Простите сметки показват, че над 60 000 души са напуснали Плевен завинаги през периода на прехода. Плевен е последен по големина от групата на селищата в страната с население над 100 000 души. Засега. Но тази статистика е закономерен резултат от факта, че хората бягат, защото не намират препитание в родния си град.
Бизнесът и икономиката – в будна кома
Функционират колкото да се каже, че ги има, и произвеждат толкова, колкото да плащат (не всички редовно) на служителите си. Фирмите просто фалираха или се покриха в сивия сектор. Преди 25 години Плевен беше крупен индустриален град. Около десетина държавни предприятия, сред които „Плама“, Ядрения завод, „Плевенски цимент“, машиностроителните заводи и др. формираха голям процент от приходите в националния бюджет. Със своето качествено производство плевенските заводи присъстваха на международните пазари. След вандалската приватизация, нямаща нищо общо с нормалната процедура на раздържавяване, се оказа, че плевенските предприятия са ограбени от международни мошеници с помощта на безлични чиновници, които тихо и кротко си прибираха тлъсти проценти от мнимите приватизатори. През тези 25 години мнозина предприемчиви хора дръзнаха да създадат частни фирми, като ползваха възможностите за отпускане на кредити от банките. Убийствените лихвени проценти обаче направиха заемите невъзможни за обслужване. Така през 2011 г. за пръв път чухме потресаващата статистика, че около 60 – 70% от бизнеса в Плевен е фалирал или пък се е покрил в сивия сектор.
В момента нефтената рафинерия „Плама“ практически не работи. Нефтохимическият комбинат между Плевен, Долни Дъбник и Градина започва да дава продукция от 1970 г., а след промените към пазарна икономика става единствената фалирала рафинерия в света. Повечето машиностроителни и металообработващи предприятия също са ликвидирани, другите са свили многократно производството си. За икономически „гиганти“ сега се смятат две – три шивашки фирми, в бранша има още десетина средни и малки предприятия.
А данните на статистиката са следните: по Булстат през 1999 година са били регистрирани 20 328 фирми в областта. 13 години по-късно – през 2012-а, те са 9 370 със заети в тях 52 169 души.
Училищата в областта – с 50 по-малко
През 1989 г. в региона има 163 учебни заведения. В тях учат 57 655 деца. През учебната 2012 – 2013 година те са се стопили до 117, а децата – до 30 729. От тези числа можем да извадим още две училища, които бяха закрита тази учебна година – Професионалната гимназия по добив на полезни изкопаеми и газоснабдяване „Проф. Георги Златарски“ в Долни Дъбник и ОУ „Христо Ботев“ в село Староселци.
Политически интриги и лобита разбиха и съдебната система
„Тогава разследвахме дребни кражби, тук-там по някое сбиване, нарушаване на реда от шумни компании. Ако станеше някакво убийство, изнасилване, отвличане, то беше единствено за години наред и хората дълго го обсъждаха. Но най-важното е, че хората се бояха от закона и проявяваха уважение към полицията“. Това си спомня местен полицай, който около 10 ноември 1989 г. заедно със свои колеги посрещнал демокрацията на площада.
Магистрати си спомнят с носталгия времената, когато сроковете за образуване и за разглеждане на делата са се спазвали стриктно. Преди 25 години обаче много рядко са регистрирани тежки криминални престъпления. В резултат на това прокуратурата и съдът са имали възможност да изработват всеки случай с нужното внимание и да постигат качество на правораздаването. Тежките, знакови убийства на хора от силовите групировки, както и засилването на активността на престъпния свят като че ли поставиха началото на опитите за опитомяване на съдебната ни система. Представителите на ъндърграунда искаха убийците на всяка цена да останат скрити, а пък политиците желаеха да задържат властта си – също на всяка цена. Затова съдебната система им трябваше. Пробивът се извърши с раздаване на пари и постове, с много кръв и унижени човешки достойнства. Следваше разделението на лобита, интригите и загубата на доверие в съдебната система. Плевенската прокуратура се задръсти от стари, залежали дела, от които лъхаше на корупция.
Земеделието и животновъдството – на командно дишане
Разположен в централната част на Дунавската равнина, градът беше един от водещите центрове на селското стопанство. Районът нямаше необработваема земя и незастъпен отрасъл на животновъдството – крави, свине, птици, овце. Сега големите ферми в Плевенско се броят на пръстите на едната ръка, а с дребно стопанство никой не се занимава – селата обезлюдяха, кражбите на домашни животни станаха ежедневни престъпления, с които държавата показа, че не може да се справи. Само Институтът по лозарство и винарство и гимназията със същия профил все още се опитват да запазят славата на района като водещ в отрасъла.
Люлка на велики спортисти
Плевен беше и един от водещите спортни центрове – стотици са местните спортисти, печелили медали от олимпийски, световни и европейски първенства през изминалите години. Тереза Маринова, Гълъбин Боевски, Пламен Гетов, Цветан Антов са само част от спортните звезди на плевенския небосклон. Днес техни последователи липсват не защото местното спортно училище няма треньорите и капацитета да подготвя шампиони. Няма спонсори, които да помагат финансово на младите спортисти, няма и зали и условия, където те да се подготвят. Почти всички клубове са буквално напъхани да тренират в двете спортни зали – „Балканстрой“ и „Спартак“. Очаква се в необозримото бъдеще и Плевен да има своята „Арена Армеец“, но да видим. Ако не се намерят необходимите пари, градът ще се сдобие с още един антипаметник на спорта – подобен на този до входа на Кайлъка.
ШЗО – едно от най-елитните поделения на армията
Все още, а и повече от век (107 години) за много мъже от страната първата асоциация с Плевен беше ШЗО. Това беше едно от най-елитните поделения на Българската армия за всички времена, твърдят военните. Създадена е с указ на Фердинанд през 1901 година, през 1998 беше преименувана на Център за учебна подготовка на младши командири и новобранци и през 2003-а стана Учебна база „Христо Ботев“. Закриха я през лятото на 2007 година след като отпадна задължителната военна служба. Същата година в Плевен бе дислоцирана от Казанлък Пета шипченска механизирана бригада, която правителството на Бойко Борисов ликвидира.
Сега в момента в Плевенския гарнизон са разположени един зенитно-ракетен дивизион, подчинен на Втора механизирана бригада в Стара Загора, един механизиран батальон, подчинен на 61 механизирана карловска бригада и един център за начална военна подготовка. Или ако трябва да говорим с числа, в града има не повече от 600 военни.
Културният афиш обедня
Кореняците плевенчани с носталгия си спомнят за времето, когато културният афиш на града е бил наситен с интересни събития (без да се дублират в един и същи ден и час) и културните институти не са излизали в отпуск през лятото. Така само 1988 г. е запечатала следните събития за месеците юни – август: премиера на „Аида“ на Плевенската опера с гостуващи солисти от СССР; концерти пред каскадата – на Духовия оркестър (единственото, запазило се до днес), но и на формации и фолклорни състави от Плевен и съседни общини; летни театрални вечери с гостуващи актьори от София, като отделно Клубът на дейците на културата организира срещи-разговори с театрални дейци от НТ „Иван Вазов“ и Театъра на Народната армия с последващи камерни спектакли.
За децата се организират празнични срещи с участници в асамблеи, с лауреати от международни конкурси, изложби на детско творчество. Младежкият дом напълно оправдава името си за времето, през което съществува. После изведнъж стана „нефункционален“, сградата с много мъки беше продадена, а от 7 години на нейно място зее огромен трап. Народна опера с филхармоничен оркестър „Христо Бръмбаров“ се закрива и се създава Плевенска филхармония с открита оперна сцена. С реформите на първия кабинет „Борисов“ без малко Плевен да остане и без филхармония.
Здравеопазването – бяла лястовица на фона на тоталния срив
Единственият сектор, който процъфтя в Плевен в годините на прехода, е здравеопазването. Ако през 1989-а областта, а и цяла Централна Северна България са обслужвани само от т. нар. Окръжна болница, днес в града има цели девет лечебни заведения. Плевен се открои като водещ в областта на гинекологията и онкогинекологията. Без съмнение тук огромен принос има проф. Григор Горчев, който пръв у нас заговори и направи операции с роботизирана хирургия, в неговата клиника проплака първото хайфу бебе у нас. Тук са и два от водещите центрове по репродуктивна медицина, които помагат на двойки с проблеми от цялата страна.
Това се случи в региона за 25 години. Остава ни надеждата, че равносметката ни, когато празнуваме 50 години преход, ще е по-оптимистична. Само да не стане като в популярната песен – а дано, ама надали…
Плевен преди 10 ноември 1989 г.
В годините на социализма Плевен е един от най-силно развитите промишлени градове в България. Като структуроопределящи за икономиката са отраслите нефтопреработване, металообработване, машиностроене, лека и хранително-вкусова промишленост. Тук (завод “Илинден”) се произвеждат машините за леене с противоналягане по патента на акад. Ангел Балевски, а консервният комбинат е вторият по големина в страната. Други големи и важни стопански предприятия давали препитание на хиляди са : Завода за турбини “Вапцаров”, завода за винарски машини, Чугунолеярен и Стоманолеярен завод, Завод за електронни изделия, завода за алуминиеви отливки, циментовия завод и завода за стъкло.
Градът се славел още с хубавия си център изцяло обновен в края на 70-те, красивия парк “Кайлъка” и Скобелевия парк с костница и Панорама „Плевенска епопея“, построена в чест на 100-годишнината от Освобождението на България от турско робство. Плевен е бил посещаван от над половин милион туристи годишно, главно от бившия СССР.
Благодарим на „BG Север“ за съдействието.
Email ThisBlogThis!Share to TwitterShare to FacebookShare to PinterestТагове публикации 16 comments:
AnonymousNovember 11, 2014 at 11:28 PM
Много жалко!!!
ReplyDelete
AnonymousNovember 11, 2014 at 11:56 PM
Плаче ми се, да не говорим, какво е във Видин, Добрич, Шумен и редица градове от Северна България. Всичко бяха или в чужбина, или в София, не остана работа там. А пък по селата какво е положението, да не говорим. Циганина стана господар на всичко… за жалост. Държавата замира, трябва да се вземем в ръце и да се борим, докато все още имаме време и можем…
ReplyDelete
AnonymousNovember 12, 2014 at 8:46 AM
Много точно написана статия…за съжаление…
ReplyDelete
AnonymousNovember 12, 2014 at 8:53 AM
Коя е 10-тата снимка,че не мога да я разпозная?
ReplyDelete
RepliesAnonymousNovember 12, 2014 at 8:55 AM
Не е ли младежкия дом?
Delete
Reply
AnonymousNovember 12, 2014 at 10:56 AM
Плевен като много други градове е просто една закономерност от смяната на плановата с пазарна икономика. Ако е имало икономическа нужда от всичките промишлени комплекси ситуирани там, то те биха функционирали и днес. От друга страна армията спира да бъде приоритет в момента, в който се сменя режима и това е добре, защото ако се замислим тази соц армия не беше градена, глезена и поддържана за да пази държавата от външни врагове, колкото трябваше да пази властта он народа и. Жалкото е, че за 25 години продължаваме да се лутаме като свободни електрони, да вярваме в изтъркани истини и да не правим елементарни логични връзки – точно поддържането на заводи като тез в Плевен са докарали държавата до практически фалит от 70-те години на сетне.
ReplyDelete
RepliesAnonymousNovember 12, 2014 at 6:02 PM
Малко си се пообъркал, но след 25 години промиване на мозъци явно е нормално…
Delete
AnonymousNovember 12, 2014 at 11:11 PM
ами при население два пъти повече от сега може и да е имало икономическа нужда
Delete
AnonymousNovember 19, 2014 at 10:26 AM
Точно така е, но на промити червени мозъци това не можеш да им го обясниш. Тия си живеят в измисления соц, с измислените му заводи за боклуци и измамната му “сигурност”. И са забравили опашките, липсата на елементарни храни и битови продукти, режимът на тока, ЕДНА програма по телевизията, а в петък за награда руска, чакането по 15 години за прогнила панелка и ръждясал москвич, забраната да излизаш извън страната. Забравили са и жителството, с което хората бяха на практика закрепостени към родното си място. Иначе още при соца в Плевен нямаше да остане никой.
Delete
Reply
AnonymousNovember 12, 2014 at 2:07 PM
А всичко да е в София от икономическа нужда ли е породено и пазарна икономика?
ReplyDelete
AnonymousNovember 12, 2014 at 2:10 PM
нищо друго не можем на направим освен да емигрираме или остава тук да се тровим
ReplyDelete
AnonymousNovember 12, 2014 at 5:11 PM
Наистина трогателна статия и добър ПР на една от Плевенските частни болници.
ReplyDelete
AnonymousNovember 13, 2014 at 12:36 PM
Зависи и от управлението как може Ловеч да е по-добре сега
ReplyDelete
RepliesAnonymousNovember 13, 2014 at 10:47 PM
Ловеч квартал на Плевен ли беше, че не ми говори нищо името?
Delete
Reply
AnonymousNovember 15, 2014 at 8:26 PM
Лъжа, Плевен винаги си е бил едно голямо село
ReplyDelete
RepliesanonimNovember 17, 2014 at 3:57 AM
село , село ама нашето село ……….
Delete
Reply
Add comment
Load more…
Newer Post Older Post Home Subscribe to: Post Comments (Atom)
Институтът за пазарна икономика даде оценка за управлението на област Ловеч от бившият председател на БСП Милко Недялков – икономическа кома.
Ей,тоя Милко,голям факир бе!Само за една година срина в кома област,която преди неговото управление направо цъфтеше.Даже и върза !!!
Разрушителните възможности на Героят Недялков(председател на БКП/БСП) са неограничени, това го знаят и децата в първи клас. Героят изпълни петилетния план за година и половина, разруши икономическата мощ на областта и я превърна в Страна на утринната свежест.
Верно е!Милко е като танк Т-34.И това се потвърди от факта,че за “нула” време успя да изрови пари за спешния ремонт на моста към индустриалния квартал и да осигури възстановяването му в срок.Кой мост ли? Ами същия,за който милото Ванче(обл.у-л преди Милко)се произнесе,че всички мостове нвад реката са проверени от компетентна комисия и са “ОК”.А после мостът пропадна.При пропадането му твърдя,защото бях там,” тежкият танк “Милко”не беше върху моста.Можем да поговорим и заизясняване и доказване собствеността на интересни държавни имоти,което отдавна беше занемарено,но мощният танк го разрови и подреди и още и още неща….Ми погледнете от кои политгрупи бяха и са ръководствата на общините Ябланица, Тетевен,Луковит.А развитие на област без дейност от общинарите не става.
И какво от това? Важното е, че страдащи и от комунистическо полудяване като другаря Петър Николов Петров от с. Кирчево могат да плячкосват каквото си поискат с помощта на държавни служители, общински служители, ….служители.
не е добре,но елате да видите в Плевен – жива мъка никаква икономика,никакви производствени предприятия – на дъното е