daskalmanol80220151190 години от рождението на Манол Лазаров (даскал Манол) (1825-1881)

Радка Рашева

Роден през 1825 г. в София. В Ловеч учителства от (1849-1858, 1863-1870). Известен е още само като Даскал Манол, Манол Софиянец. До 1852 г. учителства сам, а след 1853 г. има помощници, наричани малки даскали. Като главен учител прави редица реформи в Горнокрайското училище. При него се учат момчета и момичета.

(На снимката: Прави (от ляво на дясно): Мирю Павлов, Митю п. Костов, Никола Ковачев; седнали: Манол Лазаров, поп Кръстю Никифоров, Пано Мачуганов)

Учител е и в Етрополе, в София , в Брезник. През 1860 г. напуска Ловеч, тъй като Сава Филаретов го кани за главен учител в Мъжкото училище в София. И тук Манол Лазаров се проявява като трудолюбив и отличен учител. Вестник „България”, който се издава в Цариград, в рубриката „Кореспонденции от България” от 7 септ. 1860, с. 380 съобщава, „че при провеждането на изпитите на учениците от подготвителните класове на Взаимното училище в София са показали добра подготовка.

Училището се управлява от учителя Манол Лазаров и Хаджи Ангелчо”. Заминаването на чаровния учител от Ловеч съкрушило много женски сърца, които го възпели в любовни песни.

Не остава настрани от обществения и революционен живот на града, затова в мъжете оставя спомени като добър родолюбец. В София престоява две години и отново се завръща в Ловеч с младата си жена, която също била софиянка. Тук на 8 септември 1868 г. се ражда и синът им, известният генерал Велизар Лазаров. След 1870 г. е преместен в Брезник.

Манол Лазоров е не само добър учител, приятел и съпруг. Може би той е и един от първите наши поети. Повечето му стихове са публикувани в „Цариградски вестник”, „Българска гусла” и „Вечен календар”. Подписва се с псевдонимите Един шоп от Лилин планина, Един шоп от Витош планина, Манол Софиянец.

Издава „Разна любовна песнопевка. Събрал Г.М.Л.софиянец. Издал Пенчо Радов, карловски книгопродавец. Белград: В Княжеско-сърбската книгопечятня, 1858.” Освен негови творби съдържа и произведения на Петко Р.Славейков, Никола Катранов, Янко Дряновец, Кръстьо Пишурка, Добри Чинтулов, български и турски песни. Неговите стихове са жизнерадостни и темпераментни, в много случай – наивни. Творбите му са характерни за времето си – смесица от риторически и поетически похвати.

Манол Лазаров доживява свободата. Умира през 1881 година в София.

Усмихната забележка: Не само той разбива сърцата на хубавите

ловчалиики, но и те … разбиват неговото.

Потвърждение за това е песента             Рано рани назлъм Йонка Бенева

 

Рано рани назлъм Йонка Бенева,

Беневата най-малка дъщеря,

и най-малката и най-хубавата.

Рано рани назлъм Йонка Бенева,

че си е взела язма пешкир в ръка,

умила си бяло лице и ръце.

Съгледа Йонка даскал Маноила,

че си ходил из школските чардаци,

писмо чете и жално-милно плаче,

а Йонка му тихом дума продума:

– Маноиле, като четеш и плачеш,

дали ти е майка болна легнала,

или ти е сестра болна легнала?–

  • Кат ме питаш, назлъм Йонке, да кажа,

да кажа, Йонке, и да те не лъжа,

нито ми е майка болна легнала,

нито ми е сестра болна легнала.

Майка пише да си ида в София,

да не стоя повече тука в Ловеч.

Как ще те оставя, бе назлъм Йонке,

Кат без тебе, Йонке, аз си не мога!