Интеграцията на различните етноси

Д-р Юлиян Петров, председател на СО „Подкрепа“

Интеграцията на различните етноси и специално на ромския етнос в българската образователната система е вид стратегическа политика, която е индикатор за това, дали българското училище може и ще отговори на предизвикателствата на новото време.

Последното десетилетие включи нови ракурси в интеграционните процеси с появата на емигрантския поток и нуждата от включващо образование за децата и учениците на тези семейства. Това далеч не променя подхода и инструментите за успешна интеграция на всички деца и ученици от всички етноси в българското общество.

Всички правителства и оторизирани институции досега правят национални стратегии за интеграция и във времето се опитват да изпълнят заложеното в тях в максимална степен. И ако децата и учениците на мигранти и емигранти са проблем от последното десетилетие, то циганите присъстват от близо хилядолетие на територията на нашата страна. В царска и социалистическа България е имало действащи стратегии за интеграция, независимо от подходите към нея. В годините на прехода към демократично общество политиката за образователна интеграция беше по-скоро формална и декларативна. Едва в последните петнайсет години и с появата на новия образователен закон се активизира желанието за създаване на съвременна интеграционна образователна политика, която да помогне на общите национални интеграционни процеси.

За създаването на ефективна интеграционна образователна политика е необходимо да се анализират дейностите по интеграция в българското училище или детска градина и те да се синхронизират с националната програма за интеграция. Безспорно е видно, че ползвайки само проектния принцип със средства от европейските фондове за интеграция на роми, успехите са повече от скромни.

Действителността безусловно доказва, че общият универсален подход към този тип деца и ученици, дори когато са вече обхванати в училище, категорично не работи. Непосилна се оказва задачата те да усвоят обема от знания, успешна социализация, добро възпитание, умения и компетентности, без да се прави разлика и компромис с всички останали деца и ученици. Образователната система е заставена да отчете тези негативни резултати в края на начален или основен етап на образование.

Проблемът с осигуряването на присъствие в образователните институции от този етнос е още по-труден. Дефицитът на партньорство и сътрудничество с оторизираните общински и държавни институции превръща задържането на тези ученици в училище в една от най-фиктивните образователни политики. Ромските/цигански деца имат в пъти повече отсъствия, сравнени с общо статистическия баланс. Но училищата или не отчитат коректно тези отсъствия, или изпадат в един безкраен обяснителен режим, който е неразделна част от нарастващата бумащина в системата.

Многобройните мобилни проверки и препоръки за присъствие на учениците от коментирания етнос очевидно нямат ефективно действие за преодоляване на проблема с отсъствията. Предимно се констатират общоизвестни факти, като традиционно винят учители и директори за това, а не търсят причината в липсата на работеща интеграционна политика с ясни правила и норми.

Синдикат „Образование“ настоява да започне формирането на национална образователна политика по интеграция, която да бъде ефективна, въздействаща и да носи резултати, свързани с възпитателната и социализираща функция на образователната система.

Педагогическите специалисти, работещи с деца от ромския етнос, трябва да бъдат подкрепяни от общинските и държавни институции, но решенията за методическите подходи да бъдат на самите педагози. Учителите, работещи с роми, да бъдат допълнително стимулирани, морално и финансово, за специфичната и трудна работа, практика, традиционно възприета в Румъния и Унгария.