obshtina301111Иво Райнов

Преди няколко дни научих, че в Ловеч има общински съвет по наркотични вещества. Към него съществувал превантивно-информационен център, който изпълнявал Програма за превенция употребата на наркотични вещества. Странно, защото наркозависимите стават все повече, а Ловеч вече попада в списъка на най-проблемните общини.

От есента имаме съвет за младежта, имаме и Програма за младежките дейности. Да, но нямаме достатъчно младежи. Напук на съвета и въпреки програмата младите бягат на талази от Ловеч  и не искат да се връщат.

Доскоро имахме програма за развитие на образованието в общината. Само, че все повече ни липсват ученици и все повече класни стаи пустеят.

От години имаме Съвет по туризъм и Програма за развитие на туризма в Ловешко. Обаче нямаме нужната туристическа инфраструктура, класа на обслужване и умение да се презентираме като туристическа дестинация.

Кметът има Съвет за икономическо развитие. С  тежки бизнесмени и напети мениджъри.   Само, че нямаме икономически напредък, работни места и хоризонти, които да привличат амбициозните да остават в Ловеч.

Сетих се, че имаме и Програма за регулиране популацията на бездомните кучета в общината. Ама нямаме успехи – кучетата са все повече, а животът все по-кучешки.

И Програма за управление на отпадъците имаме. Вижда се, че и с нея нямаме късмет. Всяка година слагаме по някой тон повече на градското депо, откриваме някое ново нераглемнтирано сметище около града. Иначе казано животът ни е заринат от все повече буклуци . Четете както ви харесва – буквално или преносно.

От година и половина имаме многобройна Дирекция по проекти и програми в общината. Май оттогава нямаме спечелен проект и защитен о европейско финансиране.

Имаме растяща администрация, но намаляващ брой  граждани. Имаме повишени  местни данъци, но нямаме дори един благоустроен градски квартал.

Имаме история, но нямаме бъдеще. Имаме спомени, но нямаме мечти. Имаме носталгия, но нямаме вяра.

Мисля, че имаме управление каквото сме заслужили. Нямаме представа защо сме го избрали!

6 коментара

  5. ПРИТЧА ЗА СТЪКЛОТО

    Един ученик попитал учителя си:
    – Учителю, не разбирам едно нещо. Когато отидеш при бедняка той е приветлив и винаги ти помага, с каквото може. А когато отидеш при богатия, той никога не ти помага и гледа само себе си. Защо става така?
    Учителят отговорил:
    – Погледни през прозореца, какво виждаш?
    – Жена с дете в количка, отиваща на пазар…
    – Добре. А сега погледни в огледалото, какво виждаш там?
    – Че какво мога да видя там, виждам себе си.
    – Точно така – отвърнал Учителят – прозорецът е от стъкло и огледалото е от стъкло. Трябва само да добавиш малко сребро и вече виждаш само себе си.

  6. За голямо съжаление аз съм един от тези младежи , които преди 4-5 години напусна така любимия роден град , поради липса на перспектива.С тъга мога да заявя ,че не бих се върнал за постоянно там.Всички вие които сте крали и продължавате да крадете един ден ще бъдете наказани по един или друг начин!!!Защото не може толкова поколения деца и младежи да страдат и милуват за нещо , което няма бъдеще заради шепа крадливи псета.

Comments are closed.