Радка Рашева
Роден е на 2 февруари 1855 г. в Ловеч. Учи в Горнокрайското училище, после при даскал Никола Ковачев в Долнокрайското. През 1870 г. баща му го записва ученик в търговската гимназия във Виена /Австрия/. От 1872 г. е студент във Висшата търговска академия в гр.Гера /Германия/. След завършването й се завръща в Ловеч и оглавява търговската дейност на баща си. За първи път в Ловеч той въвежда счетоводни и търговски книги по европейски образец. Активно участва в обществения, политическия и културен живот на града. Избиран е за училищен настоятел, общински и окръжен съветник, председател на Окръжния съвет, народен представител /1884-1894, 1903-1905 г./. Участва в делегацията, която връчва на Фердинанд протокола, с който е избран за княз на България.
Търговията му върви успешно – отваря собствени магазини в Ловеч, Севлиево и Плевен. През 1910 г. в съдружие с Георги Трифонов отварят тютюнева фабрика в Плевен, с Иван К. Урумов в Ловеч учредяват Акционерно кошничарско дружество, а през 1896/97 г. в града построяват модерна валцова мелница.
Личният живот на Христо Никифоров също е щастлив. Има голямо семейство – четирима сина – Владимир, Никифор, Стоян и Иван и две дъщери – Еленка и Марийка.
Синовете му получават добро образование и имат успешна кариера. Освен към собствените си деца, Христо Никифоров помага и на други ловешки момчета да отидат да учат – Стоян Татев – да следва кошничарство в Чехия, Трифон Трифонов – инженерство в Германия, Тошко Петров – медицина във Франция, Христо Григоров – грънчарство в Чехия, Д. Шейтанов – кожарство в Чехия, Трифон Цачев – лесничейство в Полша.
Прави много дарения на читалището, на Безплатната ученическа трапезария, на фонда за написване на краевдскта поредица „Ловеч и Ловчанско“.
Умира на 20 април 1918 година.
През 1931 година в негова памет, синовете чрез брат си д-р Владимир Хр. Никифоров, който е председател на училищното настоятелство в града, подаряват на общината дворно място около 2500 кв.м за построяване на училище около Сър пазар.
Волята на дарителите е то да носи името на техния баща и дарител „Христо Никифоров“. Ловешката общественост изпълнява волята на дарителя. Още през 1932 г. Никифоровото училище отваря врати за малките ловчалийчета.
След 1944 г. името на училището е подменено с това на Марко Иванов – партиен функционер. След настъпване на демократичните промени в България името на училището е възстановено.