Изложба в Ловеч представя най-важните резултати от археологическите разкопки през сезоните 2019 и 2020 г. при с. Владиня и гр. Летница. Откриването стана на 23 септември 2020 г. вечерта в изложбената зала на Регионален исторически музей – Ловеч „Покрит мост“. Пълното название на изложбата е “Владиня и Летница. Нови археологически проучвания в Ловешкия регион“. Находките са част от спасителните проучвания във връзка с изграждането на преносен газопровод – т.нар. „Балкански поток“ в региона.
Изложбата бе открита от директора на РИМ – Ловеч, Капка Кузманова и директора на НАИМ при БАН доц. д-р Христо Попов в присъствието на множество колеги от музейната гилдия и любители на археологията. В словото си Капка Кузманова каза: „За да стигне до музейната витрина археологическата културна ценност изминава дълъг път. Създава се от човека в определен етап от развитието на човешката цивилизация. Престоява в земните пластове и под вода хиляди години. 
И тук идва науката археология, в буквален превод „Слово за миналото“, която чрез теренни археологически проучвания издирва и регистрира археологическите обекти.“
Представен бе и каталогът „Археологически проучвания в Ловешко. Минало и настояще“, който показва находките от с. Владиня и гр. Летница, но шест статии, посветени на проучванията на обекти по р. Осъм.
Обзорната статия е от доц. д-р Христо Попов и проследява както новите проучвания през последните две години, така и 120-годишната история на археологическите разкопки в Ловешко. Книгата излиза под № 19 на поредицата „Каталози“ на НАИМ при БАН. Изданието е двуезично – на български и английски език, богато илюстрирано.
Обектът е край Владиня с научен ръководител Мая Димитрова, а край град Летница с научен ръководител гл. ас. Любен Лещаков. Във Владиня са участвали и специалисти от археологическия институт, регионалния музей в Смолян, историческите музей в Казанлък и Карнобат, археолози на свободна практика и студенти. Там е разкрито селище от Средната бронзова епоха, от първата половина на второто хилядолетие пр. н. е., и то е единствено в централна Северна България. Проучването на пълния му комплекс го прави основен обект за територията на цялата страна за тази епоха. Разкритият некропол от втората половина на четвърти век – първата четвърт на трети в. пр. н. е. обогатява общата картина за погребалните практики през късната класическа и ранната елинистична епоха в региона.
