Иво Райнов
Всяка сметка се плаща. Рано или късно. Всяка отговорност се търси. Все някога. Важното е кой плаща и за какво отговаря. Аз не искам деа плащам чужди сметки и да нося ничий кръст.
Толкова сметки чакат разплащане. Една за съсипването на нашия Ловеч. Друга за бедността, безработицата, затворените фабрики, прогонените инвестиции. Трета за пирът на мутрите, поканени на масата на ловешката местна власт. Четвърта за издигането на некадърници, шуробадженаци и чаршафни приятелки на високи управленски постове. Пета за безскрупулното купуване на власт с цигански гласове. Шеста за тъгата на осиротелите майки на прогонените от Ловеч деца.
Седма за родоотстъпническата политика на преднамерено и пошло заличаване на местната история, потъпкване на нашите символи, поругаване на ловешките светините. Осма за методичното демографско унищожаване на Ловеч. Девета за корупцията, безогледното прахосване на обществени пари, кражбите, напълнените джобове на личните приятели и политическите далавераджии. За самодоволното преяждане на един комсомолски кръг и надменното пренебрежение към елементарните човешки проблеми на хиляди ловчанци. Сметки от един и същ кочан, за едно и също огощение вече няколко мандата.
Няма неплатени сметки. На тези пак им идва падежът. Отново иде време за отговорност. По всички сметки са останали отпечатъци от едни и същи мазни пръсти. И те не са чифт (да речем на Казанджиев), нито дори два чифта (с предисторията на Еврев). Пръстите са десетки, защото в двадесетгодишното политическо угощение участва неизменно една и съща партия – БСП. Нито Казанджиев, нито Еврев могат да натрупат огромните борчове без споделеното гуляйджийско настроение на своите партийни другари. Алтернативите са простички, а когато става дума за политика отговорността има ясна пътна карта – виновните си отиват. За да отговарят за съсипването, бедността, безработицата, прогонените инвестиции, мутренския пир, шуробаджанаците и чаршафните приятелки, осиротелите майки, прогонените деца, родоотстъпничеството, демографското унищожение, копуцията, кражбите, забогателите приятели,комсомолското угощение. В другият слчай сметката ще я плащаме всички ние, гражданите на Ловеч. Със собствената бедност, зависимостта от мутри и дерибеи, смачканото местно самочувствие, подменената история на родния край, с децата, които губим, с парите от данъци, които наливаме в бездънна каца на гуляйджиите. С наказанието да живеем като сенки в призрачно празен град.
Аз не искам да плащам чужди сметки, нито да нося чуждия кръст.
Дойде време да се плаща. Сметката, моля…
Абе Иво утре като дойдете на власт тоя реваншизъм на кого ще е удобен и ти ли ще плащаш,или пак ние,щото ще бъдете в заварено положение?….Видиш ли
Така е .. тъжно, ужасно тъжно
Когато 93 г.е трябвало да се борите, тогава само двама братя се бориха за всички вас,и когато се наложи да бъдат те подкрепени,вие сте стояли отстрани и само сте гледали,затова сега си заслужавате положението си.
Само с приказки не става, трябва да се действа! Трябват силни граждански организации които да се борят. Но май не остана кой да се бори. 🙂