Зависимият Ловеч не вярва в избори …

Иво Райнов

Наскоро млад приятел написа във фейсбук дискусия, че в Ловеч истински избори не се случват. Защото след две десетилетия усърдна работа в града почти не останаха независими хора. Трудно оборима теза.

Политиката на икономическо, демографско, културно и социално съсипване може да бъде осъществена само по два начина. От глуповати парвенюта, които нямат капацитет да управляват в конкурентна среда или  от прилично подготвени наемници на бързо замогнали се хора с нечисти икономически интереси. Времето на калните цървули в управлението приключи още през 50-те години на миналия век.  Наследниците на цървуланите тъпчат живота с излъскани маркови обувки.

Бедността е най-силният инструмент  за поставяне в зависимост. А Ловеч е сред бедните общини в България. Град на нискоквалифицираната и слабо платената работа. Оцелелите промишлени фирми се броят на пръстите на ръцете. Новите индустриални инвестиции са инцидентни, а разкритите работни места са толкова  малобройни, че не могат да компенсират дори  1/5 от местата в затворените предприятия и спрените производства. Работата е все по-малко, а алтернативи липсват.

Мълчиш и изпълняваш, защото ако началникът те нарита от утре си без работа и прехрана за семейството. Те парите и без друго не стигат, малко над минималната и далеч под средното месечно заплащане за страната. Не ти харесва, ама търпиш, защото всички фирми предлагат толкова. При това за работа изнурителна, надхвърляща предписанията на кодекса, с недостатъчно почивки и без компенсации за тази експлоатация.

Чувал съм тезата, че кметът събира работодателите и ги съветва за размера на заплатите.

Нелепо е и несериозно да демонизираме кмета точно в този контекст. Негласното картелно споразумение между работодателите няма нужда от кмет за посредник. Общият интерес е предостатъчен медиатор. Разбира се, че тези, които кметуват са отговорни за икономическото закрепостяване на хората, но далеч по-перфидно. Достатъчно е да напишем имената и икономическата тежест на прогонените и привлечените инвеститори. Разкритите от трите най-големи инвестиции работни места в заводите на „Литекс моторс“, „Белсма фърничър“ и „Йобекс България“ са десетократно по-малко от  осигурените работни места в Севлиево на прогонената от Ловеч компания „Американ стандарт“.

Стана така, че всеки ден Севлиево дава работа на ловешки работници. От години в Ловеч се допускат и се толерират само кръг от приближени бизнесмени, тези които финансират кампаниите на градоначалниците и в замяна получават почетни звания, ежегодни награда и редица икономически предимства.

Независими са хората, които могат финансово да осигурят живота си без да се кланят на нечие благоволение. Тези хора формират средната класа на малките предприемачи, служителите и интелигенцията. Малките магазинчета съществуват все по-трудно и всеки ден някое спуска кепенци. Кафетериите са все по-празни, а ресторантите разчитат на празнични кампании. Демографският колапс убива дребния бизнес, защото търговията върви с клиенти, за предпочитане платежоспособни.

Градът се топи и застарява, а официалната власт гледа с безразличие. Повярвайте целенасочено, защото линеещата, опростяваща и застаряваща общност е все по-зависима и сервилна. А и споменатият дребен бизнес  усеща зависимост от бащицата. В стремежа да оцелее всеки нещо спестява – нещичко неиздължено на време или някое спестено левче от неотчетени места в заведенията, недеклариран уличен автомат или пазарна търговия на откритите площи.

Служителите са партийно протежирани и в пълна зависимост от тези, които ги назначават. В Ловеч качествата не вървят, цени са само партийната сервилност. А интелигенцията? Тя толкова изтъня, че няма шанс да бъде независима. Болницата е в критично състояние и лекарите се надяват на общинско рамо. Актьорите зависят от растящата общинска субсидия за да получат заплати, а учителите мълчат смирено и страхливо, защото 4/5 от местните училища са на ръба на оцеляването. Все още се хранят от благородната ръка на кмета, който не оптимизира училищната мрежа и великодушно предлага на общинския съвет одобрението на маломерни паралелки.

Независимостта е дух, дързост и непремиримост, но тези чеда на гордия гражданин си тръгваха хиляди пъти с всеки младеж или талант, избрал да живее свободно в София или чужбина вместо да се задушава от зависимост тук. Зависимостта е страх, а той тук се насажда още от ранните години на прехода.Години наред Ловеч беше резиденция на мутри, тъмен бизнес и силови групировки. Зъбите на гражданската съвест ги избиха до един. Затова животът не зависи от гражданите, а привидно от политическите партии. Защото получават пари от онези нечисти интереси, дето стягат съвестта и икономиката. А дарените пари заробват в зависимост.

Да, в този град има само един избор – дали да живееш зависим в него или да се махнеш. Подобна зависимост се разкъсва само с въстание. Но в Ловеч няма достатъчно барут и необходимия брой кремъклийки. С избори не става. Зависимите нямат избор, а също и гаранции, че не избират отново зависимост, но под други знамена.