Животът и делото на над сто професори от Ловешкия край са събрани в книга

Даниела Балабанова, БТА

Животът и делото на над сто професори от Ловешкия край са събрани в книгата „Ловеч – градът на професорите“ с автор Радка Рашева. Писателят Димитър Димов, най-младият министър-председател на България Васил Радославов, създателят на самолетите ЛАЗ Цветан Лазаров, хирургът Иван Машов са сред имената на български професори от Ловешкия край. Техните съдби и интересни истории от житейския им път, както и на още над сто професори са в произведението. Подобно издание досега в България не е подготвяно.
„В книгата са събрани историите на 107 професори, като 40 от тях са все още живи“, разказа за БТА Радка Рашева, която 25 години е работила в отдел „Краезнание“ на ловешката библиотека „Проф. Беню Цонев“. Имената на професорите тя е срещала ежедневно в работата си в стотиците вестници и списания, които е прелиствала и описвала. Така се е родила идеята информацията за професорите да бъде събрана в книга. Редом с известните имена да застанат и по-непознати на обществото личности, които достойно се нареждат до проф. Анастас Иширков, проф. Параскев Стоянов, акад. Иван Урумов.
Информацията за тях авторката е събирала от алманаси, интернет, от тях самите и техни близки, както и от случайно попаднали й статии за тях. „Имаше хора, които ги намерих от некролози. Например за проф. Хинко Хинов, за който намерих малко информация в интернет. В библиотеката в Плевен с моята редакторка прегледахме около 30 хиляди страници в алманасите за ден. Исках тези професори да излязат на светло, тъй като са забравени от обществото“, казва съставителката и добавя, че тази работа е много мудна, трудна и отговорна, „защото не пишеш роман, а защото пишеш за сериозни хора“.
По думите й първоначално идеята е била в книгата да бъдат включени само професори от Ловеч, но след това е решила да обърне внимание на тези от селата, тъй като едва ли някой ще ги потърси. Оказало се например, че от село Дойренци има осем професори, от Йоглав – четири, Владиня – шест и т.н. „Тези хора остават извън нашия кръгозор“, отбеляза Рашева. По думите й повечето от професорите са получили своето образование в чужбина и част от тях са се реализирали именно зад граница – проф. Николай Райнов, Иван Бенчев, Мариана Герджикова. Много от тях са откриватели и пионери в своята област, оставили са трайна следа в българската наука, допълни тя.
Например, професор д-р Димитър Ораховац е установил какво влияние оказва адреналинът в човешкия организъм. Неговият баща е черногорец, но е бил лекар в Ловеч и той е роден там. Той открива и каква функция изпълнява далакът.
Основни заслуги в историята на Ловеч има проф. Параскев Стоянов, чието име носи ловешката многопрофилна болница. Той е роден в Гюргево. Баща му – Иванчо Соларя, е от Русе. Занимавал се е с внос от Румъния на каменна и готварска сол. Това семейство е имало 16 деца, от които осем умират още малки. Остават четири момчета, от които двама са лекари, юрист и инженер и четири момичета, които се занимават с изкуство. От тях най-добре се реализира Параскев Стоянов, който учи в различни колежи в чужбина. Връщайки се в България от Александровска болница му предлагат работа като хирург, но той отказва и отива в Ловеч, защото разбира, че в болницата там има микроскоп, за онова време много ценен апарат. Той е полиглот, знае около десет езика. Енциклопедист е, пише статии за използването на сметта като енергиен източник, интересува се от историята на градовете, в които живее. В Ловеч пръв прави анкета на живите тогава ловешки поборници и съратници на Васил Левски, резултатите от нея издава в книга „Градът Ловеч като център на Българския революционен централен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“. Той е предложил на ловешкото гражданство да бъде направен паметник на поборниците от Априлското въстание и Тодор Кирков. Обаче за това няма пари и всичко се прави на доброволни начала. Написал е книга за Тодор Кирков, която била разпродадена, но парите не стигнали. Тогава написал драма за Кирков, която през 1902 г. е била представена в ловешкото читалище две последователни вечери при препълнен салон. Половината от приходите ги оставя на читалището, а другата – за паметника. Така паметникът на Тодор Кирков в кв. „Вароша“ в люляковия град е дело на проф. д-р Параскев Стоянов.
Интересни факти в книгата на Радка Рашева са поместени и за писателя и ветеринар проф. Димитър Димов, който също е роден в Ловеч. От малък обаче напуснал града и заминал със семейството си в Дупница, където преминали детските и юношеските му години. Биологичният му баща е бил убит във войната. Майка му се оженила за юрист, който предложил на Димов да учи право. Учил един семестър и се прехвърлил ветеринарна медицина. Станал професор. Бил е в село Борима ветеринарен лекар, но никога повече не е стъпил в Ловеч. Издал много книги, пишел във вестници и списания, свързани с литературата. Написал много книги, но в съзнанието на българина трайно остава романът „Тютюн“. Критиката го обвинява, че служи на буржоазията, езикът на книгата е аристократичен и непонятен за народа, в нея липсват герои от работническата класа. През февруари 1953 г. е свикано събрание на писателите в България, които също жестоко го критикуват. Накрая той станал и прочел писмо от Вълко Червенков, към момента министър-председател и първи секретар на партията, в което изразява възхищението си от романа и благодари на автора за удоволствието, с което е прочел произведението му. Въпреки това се е наложило Димов да направи корекции на книгата си, въведени били нови герои и променени на около 400 думи. Едва през 1992 г. романът се появява отново в първоначалния си образ.
Първият професор на Ловеч е Иван Машов. Никой не знае кога е роден и кога е починал. Той е първият хирург българин в Щатите, посочи Рашева. Най-младият професор, поместен в книгата, е Христо Пирински – професор по финанси в Университета Джордж Вашингтон, САЩ. Завършил е със златен медал Езиковата гимназия. Най-възрастният професор, който е и първият академик на Ловеч, е Васил Радославов. Той е най-младият министър-председател на България. Казвали му Сопаджията, защото бил твърд, дори жесток. Оглавява Либералната партия (наричана още радославистка).
„Още като малък е бил лидер. Работил е в ловешкия централен комитет. Когато избухва Априлското въстание в Ново село, започват кланета и избивания на българи. Ловчалии тайно събирали дрехи и храна, натоварили ги на керван и предложили някой да тръгне и да ги закара на бедстващото население. Никой не искал, годината била много тежка, единствено Радославов се е съгласил“, разказа Радка Рашева. Като министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов (1884 – 1886) на 18 декември 1885 г., без консултации с правителството, въвел съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвикало дипломатически скандал. Радославов ръководил потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година е осъден на 8 месеца затвор от Държавния съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
През целия си живот Радославов е бил политик. Обвинен е бил за втората национална катастрофа, както и за това, че е откраднал пари от българската хазна, но се оказва, че не е истина. Избягал е в Германия без пари. Попаднал в дом за имигранти към берлинска болница, където е бил единствен българин. След като се е разболял, получил съобщение, че е оправдан и може да се завърне в България, но болестта не му позволявала това. Умира в Берлин на 21 октомври 1929 година. На погребението му в Германия присъства и Фердинанд Първи. Неговите съпартийци решават тленните му останки да бъдат докарани в България. Седем дни денонощно народът се прощава с Радославов пред тленните му останки. Погребан е бил с почести в София на 3 ноември същата година.
Друг ловчалия е акад. инж. Димитър Мишев, който е създал у нас дистанционните изследвания и е станал 10-ият изследовател в света. Той е единственият български учен, вписан три пъти в Златната книга на откривателите и изобретателите. Почетен изобретател за 1969 г.,1977 г. и 1982 година.
От книгата „Ловеч – градът на професорите“ научаваме и за Лукан Хашнов. Живял в революционна среда, той е много ученолюбив и е един от първите стипендианти след Освобождението, които изпращат в чужбина. На него дължим пътя Троян – Ловеч. Той е направил проекта на железния мост в Ловеч, както и първата канализация на София. Предложил е да се прокопае тунел до Троян, за да излиза в Южна България, защото той е най-пряк от Европа до Средиземноморието и ще помогне на България да развива по-голяма търговия и култура. Това и до днес не се е случило, допълва Рашева.
Интересна е историята и на Цветан Лазаров, роден в Плевен, който е имал голямо желание да строи самолети. Завършил е образованието си в Германия. В Казанлък е работил в работилница за ремонт на самолети, след това в София, в Божурище. През 1939 г. цар Борис издава заповед в Ловеч да се построи самолетна фабрика. Там Цветан Лазаров е бил главен конструктор. Той единствен е имал своя марка самолети – „ЛАЗ“, конструктор е и на „ДАР“, „КБ“. Всичките му самолети имат абревиатура „LZ“. След време се появили и такива шоколади, групата „LZ“ също е на негово име, допълва авторката.
По думите й в книгата й се разказва само за 14 жени професори. Сред тях са проф. Кирана Данчева, лекар-биохимик, Сима Иванова – оперна певица от Дойренци, Стефка Петрова от Радювене, Йорданка Узунова – уролог, проф. Нели Димитрова от село Дренов.
Книгата „Ловеч – градът на професорите“ ще бъде представена на 2 ноември /петък/ от 17.30 часа в Ловчанското читалище „Наука – 1870 г.“. Редактор на изданието е езиковедът проф. д-р Стефка Петрова. Средствата са осигурени от Община Ловеч.