Иво Райнов

Клетвените думи бяха монтирани преди два дни. Една идея на Галя Иванова, подкрепена безрезервно от ръководството на гимназията. В късния следобед успях да открадна няколко снимки и естествено веднага ги показах на многобройните езиковски приятели. На другия ден заваляха сърца. Снимката беше споделена стотици, може би хиляди пъти с лаконичен, но изразителен коментар – червено и пълно с любов сърчице.

Постовете се разпространяваха като епидемия, а сърчицата почти изместиха традиционните харесвания под снимката. В деня на любовта наистина се отприщи любов, но породена от нещо далечно от модерния валентински повод. Понякога случайността подрежда така майсторски датите.

На 14-ти е денят на любовта, а на 15-ти – денят на Езиковата.  А любов е другото име на Езиковата. Всъщност 15.02 е един от дните на гимназията. Този, на които преди 70 години е бил първият учебен ден на новосъздаденото първо смесено езиково училище в България. На същото място и в същата база, където две години по-рано е закрит съществувалия десетилетия американски девически колеж.

Вдъхновяващата инсталация под стълбите е в чест на кръглата годишнина. Стълбите… Хиляди ги смятат за очарователни. Те отдавна са символ на училището със своята искрена автентичност. Приели белезите от хилядите крака, които са ги изкачват от десетилетия. Всеки спомен за тях е любов и порой от сърчица като тези вчера.

Вчера! Легендарната екранизация на онова, което повече или по-малко са преживели хилядите, изкачвали стълбите. Вчерашен е и споменът за всичко преживяно в училището със старите и тесни стъпала. Но клетвата е доживотна. Всяка дума пари с някакъв спомен и е обещание към хората, с които всеки е съпреживял Езиковата.

Колко символична е съдбата. Стълби и стръмна улица за да стигнеш и влезеш в Езиковата. И после пет години тези стъпала към класните стаи за срещите със знанията, традициите и всякакви емоции. Възвисяване – ден след ден, стъпало след стъпало. И едно човешко израстване до духовните висоти на приятелството и любовта.

Стълбите са най-точният символ на Езиковата. Всички, които са я завършили продължават да изкачват стълби цял живот. Стълбите на успеха, кариерата, победите. Продължават да се възвисяват с нейните общностни ценности. Сърчицето е най-подходящият емотикон за чувствата, които разпалват спомените в душата на всеки езиковец. Защото любовта , пламнала на хълма е вечна. Както клетвата е доживотна. Въпрос на чест в добър и в лош час. Независимо от времето, което е изминало. Езиковата е вечното вчера.

Какъв невероятен презентатор е историята. Стълбите са на повече от век, а клетвата е от края на миналото столетие. Вдъхнови ни да ги съберем новото хилядолетие. Петнадесетгодишните тепърва ще изживеят клетвените думички. Двадесет и пет годишните все още ги прегръщат. Четиридесетгодишните ги помнят.  Харесват ги и тези, които вече са на 60, 70, 80 години. Всички са се възвисявали в това училище и продължават да обичат Езиковата. Независимо от името, с което са я наричала през техните ученически години.  Този хълм и неговото старо училище са предопределели живота им. По тези стълби всеки от тях е тръгнал към своя Глостър. Вчера.